Над 12 000 търновци гледат очаровани постановките и аплодират пролога на Константин Кисимов
На 6 юни 1965 г. пред Балдуиновата кула на крепостта „Царевец“се провежда Първият театрален празник „Поглед към вековете”. На него присъстват близо 12 000 души, разказва летописецът на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ Иван Митев.
С откъси от исторически пиеси във форума участват Народният театър – София и Драматичният театър – Велико Търново. Проф. Г. Димитров написва музиката за откриването на спектакъла, а н.а. Константин Кисимов рецитира стихове от Камен Зидаров, възхваляващи Търновград.
Спомените на Стилиян Анастасов:
Бяха поканени н.а. Константин Кисимов, н.а. Стефан Гецов, н.а. Стефан Савов, з.а. Маргарита Дупаринова и артистите: Виолета Бахчеванова, Стефан Димитров, Васил Стойчев, Любомир Киселички, Доля Попова, Георги Джубрилов и др. Да направят откъс от Иван Шишман. И тези големи артисти изиграха такава сцена на стълбището на кулата, страхотно постижение! А долу на естрадата пък се показаха откъси от исторически пиеси, в които Бай Косьо беше центърът, а ние му партнирахме. Това беше една от срещите ми с Косьо Кисимов.
Представлението на Царевец се предхождаше от едно дифиле от стария Окръжен съвет до Новия театър и обратно. Ама конници, средновековни войници, тръбачи, хоругви, артисти в костюми на исторически личности. Публиката стоеше от двете страни на пътя и гледаше как минават Асен и Петър, Калоян, Ивайло, Иван Шишман…
По Царевец имаше организирани още сцени. На една мечкар разиграва мечката. На друга се пече чеверме. На трета – бъчви с вино и се налива в дървени гаванки. И всички облечени в подходящи костюми. Това беше наистина нещо изключително.
Било великолепна звездна, безлунна вечер. Стълпили се дванадесет хиляди търновчани – от подножието на Балдуиновата кула до Патриаршията, на върха на Царевец. Тържествено биели камбаните. Изправен пред тази феерична картина, Константин Кисимов открил вечерта с пролог, написан специално за него от Камен Зидаров. Бай Косьо го умолявал да го напише „пламенно”, както някога Странджата съветва Бръчков. Иска думите да звучат „като разпръснати ноти от буря на аркадите…” И ето неговият глас за сетен път пред търновци…
Царевград Търнов!
Богоспасний Царевград!
Царица на градовете!
Втори Константинопол!
Трети Рим, стани!
Света обител на безсмъртни сенки,
Извор на гордост, вяра на народа,
Престолен град на български витязи,
Бъди благословен! И заживей!
Стани!
Настъпва твойто възкресение!
Като древен жрец, като оракул говорел той и неговият глас се носел по скъпите места, летял над хълма на царете. Хората мълчали очаровани. Върхарите замечтано слушат любимеца си, който още от детство води при тях „своята дружина”, та да се репетира „Борислав” сред величествените руини на българщината. Той толкова е вдаден в сладостта на думите, които прославят неговия град, че целият се е превърнал само в дух – един огромен, разпален човешки дух, подобно на факел в звездната нощ…
