Д-р Иван К. Иванов, преподавател във ВТУ: „Докато не променим гражданската си култура и не влизаме по-активно в политиката всеки път ще се препъваме в един и същ камък, наречен „лошо“ лидерство!“

0

 

 

Д-р Иван К. Иванов е зам.-председател на 43 Народно събрание и бивш депутат от Великотърновска област. Ръководител е на магистърската програма „Политическа психология“ във ВТУ и лектор в „Училище за политика“, както и в Политическа Академия „Атанас Буров“.

 

– През призмата на политическата психология на какво сме свидетели в момента: на действителна заявка за нов тип политическо поведение и комуникация, на шоу, неопитност или на добре планирани действия от страна на партията-победител ИТН в стил „целта оправдава средствата“?

– Според мен на творчески преразказ по политическа картинка (нещо, което сценаристите го могат) и игра на политика. ИТН не е класическо партийно и политическо образувание. Това е стихийно яхнато недоволство, от група политически ентусиасти, на гнева на хората от действията на политическата класа в България. В този смисъл е разбираема тяхната неопитност и каскадното попадане в неуправляеми турбулентни политически процеси, което обаче може да нанесе не по-малка вреда на политическата система в България, колкото й пороци тя да има. Казвам вреда, защото дефицита им на знания и неопитност се компенсира с високопарни закани и плакатни заявки за промяна, което може да се използва от скрити политически кръгове за техни частни интереси. В този смисъл ИТН и Слави Трифонов са класически пример за „агресивна посредственост“, която в личностен план е опит за компенсация на липсата на базови знания и умения за политиката. Опасявам се, че този психологически механизъм на „нарцистична защита“ води до непремерена самонадеяност и самочувствие, както и до заиграване на терен, който не се познава от „сценаристите“ от ИТН. Струва ми се, че незрялата надежда за нещо ново, което да бъде предложено от ИТН, ще бъде използвана от по-опитните политически играчи и пак ще получим от старото, но маскирано, като нещо различно.

– Ако в момента сте пред Вашите студенти и трябва да им говорите за позитивите и негативите от тази ситуация, кой е най-положителният и кой е най-отрицателният пример, който ще изтъкнете?

– Това е класическа ситуация на криза, в която старото не е приемливо, а към примамливото ново няма ясен път. В подобна ситуация не трябва да се изпада в униние или прекомерен гняв, а да се пробват стъпка по стъпка нови неща и да се повиши комуникацията в търсенето на нови  решения. Може да се каже, че политиците в момента са в тревожно напрежение и поведенчески ступор, от който обаче може да се излезе чрез осмисляне на новата стратегическа задача пред България и влизане в принципни разговори. Рискът тук е да се мисли само черно-бяло и потенциалните партньори и конкуренти да бъдат сатанизирани. Най-отрицателния пример е след конструиране на 45-то НС, след като всяка партия начерта своите червени линии на безкомпромисност, че не се влезе в конструктивни преговори за уточняване на общите интереси между всички т.нар. протестни партии. Принципът желая да бъда „целия в бяло“ в политиката не работи. Най-положителните примери всъщност са три. Че винаги има един процес на насищане с живеене по старому и един вододел след който промяната за хората изглежда необратима и вторият, че протестни движения, като ИТН и „Изправи се. Мутри вън!“, показват че има смисъл да се протестира и да се търси настойчиво промяна. Третия положителен пример е Демократична България, която се модернизира в движение, въведе интересни инструменти за политическа реклама и демонстрира различни нови инструменти за въвличане на гражданите в политическия процес. Всъщност виждам и четвърти положителен пример, желанието на депутата Крум Зарков от БСП да се откаже от мандата си в Русе, поради негативна преценка за постигнатия резултат. Класически пример за носене на политическа отговорност, нещо което неговия лидер Г-жа Нинова, явно не притежава.

– Въпросът за лидерството или въпросът за политиките трябва да е първостепенен?

Принципно в психологията, въпросът за лидерството следва задачата на политиките. Лидерът е функция на групата и нейната култура. Затова и често казвам, че получаваме политическите лидери, които заслужаваме. В България обаче сякаш битува обратното мнение. В политическата психология го наричаме „заучена безпомощност“. Оттегляш се в защитената позиция да не участваш в политиката, само недоволстваш, коментираш и имаш свръхочаквания към политическите лидери. Когато те не отговорят на тях искаш смяната им с други. Проблемът с този механизъм е, че така даваш свръх власт на поредния лидер и това води до риск от авторитаризъм, а втория проблем е че така влизаш в ролята на жертва. В този смисъл докато не променим гражданската си култура и не влизаме по-активно в политиката всеки път ще се препъваме в един и същ камък, наречен „лошо“ лидерство.

-Какви са възможните сценарии от тук нататък? Не питам от гледна точка на процедурата – тя е ясна, а от гледна точка отново на политическия ни манталитет и дори народопсихологията.

– Партията на Слави Трифонов, сбърка и през 45-то НС, като не опита да състави кабинет, сбърка и сега преди конституиране на 46-то, когато против всякаква институционална и политическа логика, избърза и предложи кабинет. Проблемът с политиците от това движение е, че не могат да уцелят времето, дозата и процедурата, поради неопитност. Но, хората на втори поредни избори в общи линии потвърдиха избора си и очакват ИТН да състави правителство. Предстои ни тест по коалиционна култура, която в България е много ниска. За мен ключ към стабилността на едно ново правителство е Демократична България, поради факта, че има най-изчистен профил и заявки за реформи. Според мен всички антистатукво партии ще се водят по реакциите на ДБ. Ако ИТН и ДБ постигнат принципна договорка за 3-5 приоритета и министър-председател, ще съберат макар и плаващо мнозинство., като този кабинет ще бъде с хоризонт поне година. В противен случай отиваме към трети поредни парламентарни избори, които съвпадайки с президентските ще бетонират Г-н Радев, като президент, но ще обърнат предимството в политически план към ДБ и БСП за сметка на ГЕРБ и ИТН. За мен каквото и да се случи ключов за реформите парламент ще бъде по-следващия 47-и, такъв.

– Колко устойчив ще бъде според Вас проекта ИТН и съответно какво ще се случи с останалите парламентарно представени сили.

– Партията на Слави Трифонов играе функцията на „таран“ в сегашната политическа конструкция, понеже идеолозите на модела на прехода усещат, че тя дълго няма да издържи. В този смисъл, ако ИТН не се развие и не започне да има устойчив организационен живот, основан на ясна идеология и конкретни политики, тя е обречена на отмиране по модела на НДСВ и проекта Бареков. Ако успее да се оттласне от образа на Трифонов и сценаристите и нейните експерти излязат на преден план и успеят да постигнат известни политически успехи, то тя ще се свие до средна по мащаб „народняшка“ партия, която ще партнира на по-големите партийни играчи. Възможно е и, постепенно да се претопи (заедно с „Изправи се. Мутри вън!“) в набиращ скорост проект, като „Демократична България“ или в нов консервативно-патриотичен съюз. ГЕРБ ще намалява влиянието си в течение на ново управление, особено патронирано от президента Радев, докато пред БСП предстои трудно преструктуриране предвид кризата на лидерството там. ДПС ще намаляват влиянието си. Моята прогноза е, че с времетраене поне един цял парламентарен цикъл предстои прекрояване на политическото пространство и след това неговото преструктуриране около двама основни политически играчи – Демократична България вдясно и относително нов политически играч вляво. Така, че престоят интересни политически времена.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *