Отиде си един от великите съвременни поети

Ивайло Балабанов се пресели в по-добрия свят месец, преди да навърши 76 години

Навръх Илинден, в родното си село Хухла, Ивайловградско, само месец преди да навърши 76 години, почина големият български поет, почетен гражданин на Свиленград Ивайло Балабанов.

Отива си от този свят само осем месеца след смъртта на неговата муза и житейска опора – Иванка Балабанова.

След кончината й, той се премества от Свиленград в Хухла, където за него се грижат сестра му и племенниците му.

Поклонението ще се състои на 21 юли в 9 ч. в православния храм „Преображение Господне“ в Ивайловград, в 10 ч. ще се извърши погребението.

Ивайло Балабанов е роден през 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“ и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел „Ивайловград“.

Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Почетен гражданин е на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и почетен селянин на родното му с. Хухла.

Печатал е свои творби в почти всички големи литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. Носител е на десетки награди, призове и литературни отличия, сред които са: „Южна пролет“ (1980), награда на Съюза на българските писатели (1987 г.), национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001 г.), Книга на годината – 2004 г. за „Песни за старо вино“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ (2005), награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров (2006), национална литературна награда „Пеньо Пенев“, орден на Националния съюз на капитан Петко Войвода и др. За изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството Ивайло Балабанов бе награден миналата година с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.

 

Поклон пред паметта на поета Ивайло Балабанов!

 

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

 

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах…

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

 

Когато обкръжена от слугини,

тя тънеше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха пет – за грош.

 

Когато тя строеше катедрали,

и замъци… Във стария Балкан

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян.

 

Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

 

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

 

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж!

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!