Елена Чамуркова, писател: „Обичам здравословните провокации и се стремя да изграждам провокативни тези и характери“

Трети политически трилър издава Елена Чамуркова – дългогодишен журналист, редактор, общински съветник във Великотърновския общински съвет, доктор политология във ВТУ.

Първите й две книги – „Обществена поръчка“ и „Изнудвачът“, предизвикаха голям интерес сред читателите и разбуниха духовете в обществото не само във Велико Търново, но и в цялата страна. За „Обществена поръчка“ Чамуркова беше удостоена с наградата „Култура“ на Община Велико Търново през 2019 г.

И трите романа са дело на великотърновското издателство „Фабер“.

– Кой, за какво и срещу кого крои заговор в „Заговорът“?

– Това е история за пандемия, корупция, магистрала, любов и дори … Нобелова награда. Общото между тях е, че всеки от героите или е жертва на заговор, или попада волно или неволно в такъв, а заговорите се преплитат на лично, обществено и дори на световно ниво, каквато е темата за пандемията. А по-екзистенциалният смисъл е може ли с цената на договорки, схеми и заговори човек да построи щастието си и да осъществи целите си. В края на тази история всеки от героите ми сам дава отговора, макар и не буквално, разбира се.

Може би заради професията ми, а може би и заради характера ми, признавам, че обичам здравословните провокации и се стремя да изграждам провокативни тези и провокативни характери. Търся и провокативни заглавия… Подчертавам отново, че в романа не става дума за един, а за няколко заговора. Кой е основният – всеки читател сам ще прецени…

– Успехът на първите ти две книги – „Обществена поръчка“ и „Изнудвачът“, показва, че има интерес към този тип повествование. Защо, според теб? Не са ли уморени хората достатъчно от политиката и интригите в обществото, за да искат да четат подобни теми, интерпретирани в литературата?

– Луд умора няма! Съвсем не се шегувам и нека никой не се чувства обиден! Очевидно не сме се уморили от политика, щом трети път ще ходим на избори в рамките на няколко месеца. А напоследък с тъга си мисля, че интригите в обществото са национален спорт… Да, има интерес към политическия трилър, а умелата литературна интерпретация и художественото внушение различава добрата сюжетна интрига от онази другата – злободневната, битовата, пошлата. Иска ми се да вярвам, че като автор владея първата…

– Има ли прототипи от Велико Търново и страната в последния ти роман?

– С риск да разочаровам много хора, а други да въздъхнат облекчено – НЕ, няма прототипи. Но историята с магистралата, около която се върти една от основните сюжетни линии, е достатъчно болезнена и реална. Ако има някаква връзка с Велико Търново, то това е корупционната схема с аутобана, която разплитам в „Заговорът“.

– Темата за пандемията през твоите очи. Как ни промени случващото се през последните две години?

– Преди да отговоря директно, искам да направя две уточнения. Първото е, че съм сигурна колко много сюжети оттук насетне, свързани с пандемията, ще се появяват. Не само в художествената литература, но и във всеки вид изкуство, особено в по-социално ориентираните жанрове, в които се изявявам аз самата. Това е напълно нормално, защото пандемията бе катаклизъм в мирно време, който буквално обърна живота ни с хастара. Извади ни от зоната ни на комфорт, показа ни, че не сме безсмъртни, че не сме полубогове, а просто хора… И второ – за да придам на темата наистина сериозен и задълбочен вид от името на главния ми герой и книгата, която той пише и заради която в крайна сметка става Нобелов лауреат, използвах някои разсъждения на клиничния психолог д-р Иван К. Иванов. Затова ме вдъхнови неговата интернет рубрика „Нито ден без уроци“.

А що се отнася до това дали сме се променили вследствие на пандемията – да, само че промяната, поне според мен, е с обърнат знак. Не е положителна. Не искам да правя генерални обобщения, но като че отново пропуснахме шанса да се обединим, да минем през това като общност. Вместо това чертаем все по-дълбоки разделителни линии и нетърпимост към всичко. Има и добри примери, но те са единични. За съжаление все по-машинално удряме по един лайк на доброто и напоително коментираме и хейтим по всички и по всичко. Ако не се осъзнаем, тази токсична среда, която храни ниските ни страсти, ще ни убие повече от всеки вирус…

-Лекува или наранява любовта в романите ти? А в последния?

-Любовта в книгите ми също е провокативна. Тя не е даденост. Понякога дори не е искана. Затова първо изненадва, после очарова, случва се и да нарани, но в крайна сметка героите, макар и след известна съпротива,  се втурват към нея с двеста километра в час. Знаеш ли, една читателка, след като прочете „Обществена поръчка“ и разбра, че пиша втора книга, буквално ми се помоли: „Напиши хубав финал, нека историята ти приключи с щастлив край“. И аз я послушах, макар че в живота не всичко е цветя и рози, напротив. Обаче и „Изнудвачът“ и „Заговорът“ завършват малко по холидувски, с happy end, което впрочем се хареса и на издателя ми. Тук използвам повода да му благодаря за доверието и креативната ни работа. Така че любовта в сюжетите ми е многопластова. Има герои, които никога не са я опознали, никога не са обичали, освен себе си и това ги е осакатило много като личности. Има и на обратния полюс – но те са доста по-малко…

– Ако някога се излекуваме от заразата „ковид“, ще успеем ли да изкореним заразата „корупция“ в обществото ни?

-Не мога да отговаря еднозначно и категорично, въпреки че много ми се иска. Промяната е неизбежна, но бавна. Може би трябва да се смени още едно поколение в политиката, но това, което трябва наистина да се случи, е да се сбогуваме с натрупванията и манталитета, че властта е предназначена за тесните приятелски кръгове и за лична употреба. Напротив – тя трябва да се упражнява единствено в полза на общото благо. И колкото повече хора могат да устоят на властта и да я упражняват в името на общността, толкова по-спокойно и уредено общество ще имаме.

 -Кое ти дава оптимизъм и кое те води до отчаяние в съвремието ни? 

-Търся дълбочината във всичко. В характерите на героите ми, в това защо те са такива и защо постъпват по един или друг начин, какво ги мотивира. От няколко години се чувствам омерзена от лекотата, с която раздаваме морални оценки и правосъдие, сякаш ние сме мерило, а не сме! Затова и като автор не си позволявам да давам оценка, а оставям читателят сам да прецени.  Чувствам се омерзена от повърхностното ни отношение към живота въобще. Не разбирам как хейта ни се превърна в основна религия и в начин на живот, и възприятие към другите. Не съм ОК, когато виждам как социалните мрежи се превръщат в бухалка, в начин да заклеймиш, очерниш, унижиш и осмееш всички, които имат различна гледна точка. Нетърпимостта, чувството, че всеки безнаказано може да раздава морални присъди с лека ръка много ме угнетява и над това разсъждавам в книгите си.

Вълнува ме темата за властта, която трансформира слабите характери и дори ги ДЕФОРМИРА. Като казвам власт, имам предвид не само политическата, но и медийната, икономическата, а напоследък и т. нар. инфлуенсърство. Всичко това присъства в трите ми романа, а що се отнася до инфлуенсърството – темата е особено застъпена в „Заговорът“, където главният ми герой е модерен инфлуенсър – егоцентрик, милионер, психолог, мотиватор, коуч – както искаш го наречи, който има претенциите и самочувствието да дава готови рецепти. Зад фасадата му на супер успешен човек обаче се крие дълбока лична драма. Освен, че е безродник и склонен към депресии, той всъщност много добре осъзнава, че животът му е една лъскава опаковка с кухо съдържание. Обсебен от мисълта за Нобелова награда и за безсмъртието, което ще си осигури чрез нея, той се е затворил за приятелството и любовта. Но разбира се, както всички герои в „Заговорът“, така и той ще претърпи личен катарзис и в крайна сметка ще преосмисли живота си. Ще се промени. Това е по-дългият отговор на въпроса какво ме отчайва.

А оптимизмът при мен идва от тривиалните неща – от добре свършената работа, от ласкава дума или градивна читателска критика, от помощта и доверието на семейството и приятелите, от слава Богу все още приемливите пакости на синовете ми…

– Каква ще е темата на следващата ти книга?

– Нямам представа. Имам един готов ръкопис, но още не съм сигурна кога ще му дойде времето. Вълнувам се от толкова много теми… Изкушавам се да опитам нещо и в стил магически реализъм, защото всъщност възприемам съвременния свят точно по този начин – като магическа реалност.

 М. Христова

сн. Марина Чамуркова – Недекова

корица на книгата – „Фабер“

About Post Author