На 22 септември е обявена Независимостта на България
Три десетилетия след Освобождението от османско робство на 22 септември 1908 г. България става напълно независима страна.
Избирането на Велико Търново за място, в което да се извърши този крупен държавен акт, не е случайно. В спомените на Александър Малинов четем: “Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе”.
Активна е подготовката на великотърновци за голямото събитие. Градът е празнично украсен. Всяка къща е обкичена с венци и цветя, от балконите са спуснати шаренотъкани черги, килими, навсякъде се веят трицветни национални знамена, пише в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова -Ганева.
С особена празничност сияят църквата “Св. 40 мъченици”, крепостта Царевец и Общината. Впечатляваща е П-образната красива арка, поставена на Царевец върху четири пилона, покрита с много гирлянди от зеленина и малки знаменца, придаващи є особено тържествен вид. От двете страни се веят две големи знамена, а в центъра са изписани годините 1877 (годината на освобождението на Търново в резултат на Руско-турската война) и 1908 (годината на обявяването на Независимостта на България). Между тях красиво е изписано “С нами бог”. На върха са побити сноп пръчки, символизиращи Кубратовия завет съединението прави силата. Построен е стилен павилион трибуна.
Въпреки запазения в тайна голям политически акт великотърновци предчувстват, че градът им ще бъде център на голямо историческо събитие. Пременени с новите си дрехи, жените с шарени букети в ръце, децата с китки в косите очакват тържественото шествие. Военната духова музика минава в тържествен марш по главната улица и се отправя към църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Асенова махала.
Точно в 9 часа влакът с официалните лица спира на гара “Трапезица”, където по стар български обичай с хляб и сол са посрещнати гостите. Начело на посрещачите е кметът на града Иван Вителов. В църквата тържеството започва с молебен. В двора са строени воините от 18-ти етърски и 20-ти добруджански пехотни полкове, квартируващи в Търновския гарнизон. В тази тържествена обстановка княз Фердинанд прочита манифеста, по силата на който България къса с васалния си статут и става независимо Царство. Завършва с думите “Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”.
Пламенна реч в църквата произнася и представител на духовенството. След това шествието се придвижва към Царевец, като пътят от Асенова махала до върха на хълма е изпълнен с шпалир от войскови части, ученици и гражданство. До специално построена величествена арка и украсена със зеленина трибуна реч произнася министър-председателят Александър Малинов, който прочита манифеста към българския народ за обявяване на Независимостта.
Във фондовете на Регионален исторически музей – Велико Търново освен богатия оригинален снимков материал, се съхранява първия препис на манифеста. Прави го кметът на града Иван Вителов. Саморъчно под преписа е написал: “Манифестът е снет на гара Търново на 22 септември 1908 г. по обяд с пишуща машина от оригиналния манифест, прочетен на Хисаря. Тоя препис послужи и за написването на манифестите, които се разпръснаха същия ден в града и България”.
Според съвременници вечерта е проведена тържествена заря с илюминации за отбелязване на историческото събитие. Пред Общината се извило кръшно хоро, а тържествата в старата българска столица продължили цели три дена. На площада били закарани бъчви с вино, от които безплатно се разливало на търновското гражданство. Патетична реч произнесъл народният представител Иван Славейков, син на П. Р. Славейков.
С протокол № 69 от редовната сесия на Търновския градски общински съвет, заседание, състояло се на 25 септември 1908 г., е прието следното решение: “В знак на увековечаване на независимостта и възстановяване на Българското царство сегашните улици “Фердинанд”, “Съборна” и “Митрополска”, начиная от зданието на Минчо Пенчов, в което сега се помещава Земеделската банка, до църквата “Св. 40 мъченици” в Асенова махала, да се преименуват на ул. “Цар Фердинанд I”, а сегашната ул. “Булевард”, начиная от паметника до Девическата гимназия, да се преименува на ул. “22 септември”, под каквито наименования занапред да се именуват”.
За ознаменуване на това историческо събитие и за да се подчертае неразривната връзка между Престола и армията, със специален рескрипт, издаден в София на 8 октомври 1908 г. от Фердинанд I, се постановява следното: патрон на 18-ти пехотен търновски полк става самият цар Фердинанд, а на 20-ти пехотен добруджански полк княз Кирил Преславски. Така великотърновските полкове получават имената си 18-ти пехотен етърски на Негово Величество Фердинанд I полк и 20-ти пехотен добруджански на Негово Височество принц Кирил Преславски полк, с които участват в героичните борби за освобождение и национално обединение на България.
ДНЕСЪ Е ДЕНЪ ВЕЛИКЪ ЗА НАЗИ,
БРАТЯ БЪЛГАРИ НА ВРЕДЪ,
БОГЪ БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПАЗИ,
ЦАРЯ НИ ЗОВЕ НАПРЕДЪ.
ДНЕС СВЕЩЕННИЙ ДЪЛГЪ НАЛАГА
ВСИЧКИ ДРУЖНО ДА ВЪРВИМЪ,
ПУШКА НОЖЪ СЕ НАМЪ ПОЛАГА
НИЙ ВРАГЪТЪ ЩЕ ПОБЕДИМЪ.
ЦАРСТВОТО НИ Е БОГАТО,
НИЙ СМЕ ХРАБРИ СИНОВЕ,
ЩЕ СЕ БИЕМ ДО КОГАТО
ЦАРЯ ЩЕ НИ ОТЗОВЕ.
Това е оригиналният текст на химна “За спомен от Независимостта”, написан от капелмайстора на 24-и черноморски полк Георги Шагунов на 22 септември 1908 г. часове след обявяване на манифеста за Независимостта.
снимка: Цар Фердинанд и правителството при обявяване на Независимостта на крепостта “Царевец”, Велико Търново, 22 септември 1908 г.
