Проф. Миглена Прашкова: „Икони се рисуват само с чисто сърце и чисти мисли“

0

Седмото международно биенале на църковните изкуства ще бъде открито на 18 октомври във Велико Търново. Форумът се провежда под патронажа на ректора на Великотърновския университет – проф. д-р Христо Бонджолов. Организатори са катедра „Църковни изкуства“ на Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Община Велико Търново, която съфинансира проекта като събитие от Културния календар на общината за 2021 г. Партньори на събитието са: Съюз на българските художници, Представителство на СБХ – Велико Търново, Света Великотърновска митрополия, Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ „Асен и Илия Пейкови“ – Севлиево и други.

В експозицията ще бъдат почетени двама автори, оставили траен отпечатък в изкуството приживе – посетителите ще могат да видят последната творба на проф. Симеон Захариев – домашен иконостас, както и творби на Кирил Томанов – един от най-изтъкнатите майстори на миниатюрната дърворезба. За първи път през тази година ще има и участник с пощенско филателно издание „120 години от рождение на българския патриарх Кирил“, включващо пощенска марка, винетка, пощенски плик и специален печат. Също за първи път ще бъде показана и хоругва, дело на художник от Румъния.

Допуснати за участие в биеналето са общо 91 творци, от които 52-ма от България и 39 от Гърция, Румъния, Сърбия, Северна Македония, Австрия, Русия и Украйна със 173 творби. Във форума участват с икони и отличени ученици от художествените гимназии в Трявна, Сливен и от школата за изобразително изкуство „ВВ – Арт“ в Севлиево. Творбите на художниците извън ЕС – Русия, Украйна и Северна Македония са представени чрез постери с репродукции на техните икони, стенописи и мозайки.

Броени дни преди откриването на престижния форум разговаряме с проф. д-р Миглена Прашкова – преподавател в Катедра „Църковни изкуства“ към Православния богословски факултет във ВТУ – един от главните инициатори и организатори на събитието.

– Проф. Прашкова какво поддържа толкова години интереса към този форум, превърнал се в едно от значимите събития в културния календар на Велико Търново?

– През 2009 г., когато проектът беше иницииран от преподавателите в Катедра „Църковни изкуства“ към Православния богословски факултет във ВТУ, ние имахме идеята да създадем форум, на който художници, работещи в тази област, да се събират, да споделят опит, да показват новостите и интересите си.  Биеналето постепенно се превърна от национално в международно. Тази година като че ли участниците от чужбина са най-много. Те са от всички съседни православни държави – Сърбия, Гърция, Македония, Румъния, а вече се радваме на трайно участие и от Украйна, и Русия. Това е много хубаво, особено за младите колеги – да видят тенденциите, да си сверят часовниците. Интересът към събитието става все по-голям и съм убедена, че ще расте. Увереност за това ми дава фактът, че все повече млади хора, стъпвайки на традицията, създават качествено нова иконография. Да, има много традиционни творби, защото именно така е оцеляло изкуството на иконописта – чрез препредаване на традициите, които ние наричаме условно църковно предание – канон.  Но канонът не  е регламент, който някъде е записан, за да е казано, че трябва само по този начин да се твори. Все повече в съвремието ни навлизат нови материали, идеи, кото обаче са тясно свързани с традицията.

 

– Има ли опасност в търсене на новостите да се прекрачи тънката граница на естетиката и да се премине в област, която не бихте приели?

– Да, има такава опасност. Но художниците, които имат грамотността, които са подготвени,  без значение дали имат академично образование, знаят къде е мярката. Трябва да отбележим, че през последните години допуснахме за участие и автори творци, които работят на тази тематика, но творбите им не са пряко обвързани с богослужебната практика, т. е нямат място в храма. Те обаче пресъздават вечната тема – свещеното в изкуството. Затова отделяме тези творби в отделна зала, за да е ясна границата.

Голям дял в иконописта заема т.нар. домашни икони и иконостаси. За мен те са частица от храма, пренесена в дома. Затова такива творби имат място в биеналето.

Колкото повече жанрове са намесени, толкова по-цветна и пълна става експозицията.

 

 

– Какво ново ви впечатли в творбите тази година?

– Винаги има нови неща. Изненадват ме например творбите на учениците от Художественото училище в Сливен. В иконите им има оригинално интерпретиране на сюжети, които до момента не са възпроизвеждани по този начин.

Показваме за пръв път миниатюрите дърворезби на един самоук майстор, новост е и филателната марка на колега.

-Какви качества трябва да има един творец, за да рисува икони?

-За да създаваш икона, трябва да седнеш пред основата с чисто съзнание  и чисто сърце. Процесът на създаване на този тип произведения трябва да се съпреживее, за да бъдат те истински. Грамотността на твореца не е достатъчна, тя е само началото. Това се съдържа и в  догмата на иконопочитанието. Заставайки пред едно такова произведение, трябва да имаме усещането, че то е създадено от човешка ръка. Тук е и проблемът за съвременните средства за тиражиране на изображенията. Ако влезете в един храм, чиито стени са каширани с тапети с репродуцирани изображения, няма как да го почувствате така, както, ако съзерцавате нарисуваното от човешка ръка.

Но има и друго. Когато гледаме една икона, можем да се възхитим на технически съвършена работа, изпипвана дълго време от художника. Но често може да ни плени и един примитив – работа, създадена бързо на един дъх, с малко средства. Но в същото време да е творба, не по-малко въздействаща от другите. Именно, защото носи духа на създателя си, който я е съпреживял.

– Кой от българските зографи в историята ни ви е впечатлил най-много?

– В потвърждение на думите ми, възхищавам се на примитивите в църковното изкуство от  края на 18-и и началото на 19-и век – тревненските майстори, които са завладяващи. Един от тях, който ми е особено скъп е възрожденецът Димитър Молеров от Банско, син на Тома Вишанов – създателя на Банската художествена школа. Молеров е един от съвършените художници от онази епоха, а творбите му са израз на пълното му посвещение на това изкуство. Негови знакови икони има в Рилския манастир, изписал е няколко параклиса в манастирския комплекс. И друг Димитър – брата на Захари Зограф, също е съвършен иконописец. Творбите му напоследък излязоха от сянката на брат му.

– Какво, освен икони, могат да видят ценителите на това изкуство в експозицията?

– Разнообразни са жанровете в които творят авторите – иконопис, стенопис, дърворезба, мозайка и други. Биеналето включва изложба, презентации, дискусии и други съпътстващи събития, които със сигурност ще обогатят публиката и ще я накара да се докосне до възвишените послания на църковното изкуство.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *