DCIM100MEDIADJI_0229.JPG
В навечерието на поредните парламентарни избор, в които Велико Търново ще е център на лидерски дебат между част от партиите, идеята за Закон за старите столици трябва да бъде изтупана от праха и извадена от канцелариите на Народното събрание, призовава археологът доц. Мирко Робов.
Пред „Болярски новини“ той припомни, че идеята за подобен законодателен акт е лансирана още през 2006 г. от група изявени общественици, учени от БАН и ВТУ. Изготвен е проектозакон за старите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново, така че те да се сдобият със специален статут и да са под особена грижа на държавата, която да полага целенасочена политика за опазване, проучване, съхраняване и социализация на културно-историческото наследство. Вносители на закона са археолозите доц. Мирко Робов и проф. Константин Тотел, арх. Пламен Цанев, преподавателите от ВТУ доц. Иван Лазаров и проф. Пламен Павлов, както и вече покойният бивш главен редактор на областният всекидневник „Борба“ Николай Томов. Те са на мнение, че темата за старата столица трябва да е надпартийна и на фокуса на държавата под егидата на държавния глава, тъй като общините нямат финансов, експертен и административен капацитет да опазват и развиват културно-историческото си наследство. Според авторите на проектозакона, ако той бъде приет и действащ, това ще донесе добавена стойност на трите града във всяко едно отношение – културен туризъм, икономика и т.н.
Впрочем в недалечното минало тези три столици са били вече обект на държавна протекция във връзка с 1 300 годишнина на Българската държава и 800 годишнина от въстанието на Асен и Петър. Държавата е помагала с министерски постановления, които обаче са пълен анахронизъм и затова трябва нова нормативна уредба чрез закон, казва доц. Робов.
По думите му трябва да се излезе от безвремието, да не се действа на парче, а корените на националната история следва да са основна грижа и задължение на държавата.
Според него обявяването през 2019 г. на Велико Търново за Историческа столица на България не отговаря на най-важното очакване на „старостоличаните“ – а именно завръщането на държавата с активна, системна и обезпечена грижа за старата престолнина.
Нужно е ново нормативно основание за ангажиране на държата с конкретни политики, а това за старите български столици може да бъде само специален закон, казва още доц. Робов.
