Търновски общественици изтупват от праха идеята за Закон за старите столици

0

DCIM100MEDIADJI_0229.JPG

 

 

В навечерието на поредните парламентарни избор, в които Велико Търново ще е център на лидерски дебат между част от партиите, идеята за Закон за старите столици трябва да бъде изтупана от праха и извадена от канцелариите на Народното събрание, призовава археологът доц. Мирко Робов.

Пред „Болярски новини“ той припомни, че идеята за подобен законодателен акт е лансирана още през 2006 г. от група изявени общественици, учени от БАН и ВТУ. Изготвен е проектозакон за старите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново, така че те да се сдобият със специален статут и да са под особена грижа на държавата, която да полага целенасочена политика за опазване, проучване, съхраняване и социализация на културно-историческото наследство. Вносители на закона са археолозите доц. Мирко Робов и проф. Константин Тотел, арх. Пламен Цанев, преподавателите от ВТУ доц. Иван Лазаров и проф. Пламен Павлов, както и вече покойният бивш главен редактор на областният всекидневник „Борба“ Николай Томов. Те са на мнение, че темата за старата столица трябва да е надпартийна и на фокуса на държавата под егидата на държавния глава, тъй като общините нямат финансов, експертен и административен капацитет да опазват и развиват културно-историческото си наследство. Според авторите на проектозакона, ако той бъде приет и действащ, това ще донесе добавена стойност на трите града във всяко едно отношение – културен туризъм, икономика и т.н.

Впрочем в недалечното минало тези три столици са били вече обект на държавна протекция във връзка с 1 300 годишнина на Българската държава и 800 годишнина от въстанието на Асен и Петър. Държавата е помагала с министерски постановления, които обаче са пълен анахронизъм и затова трябва нова нормативна уредба чрез закон, казва доц. Робов.

По думите му трябва да се излезе от безвремието, да не се действа на парче, а корените на националната история следва да са основна грижа и задължение на държавата.

Според него обявяването през 2019 г. на Велико Търново за Историческа столица на България не отговаря на най-важното очакване на „старостоличаните“ – а именно завръщането на държавата с активна, системна и обезпечена грижа за старата престолнина.

Нужно е ново нормативно основание за ангажиране на държата с конкретни политики, а това за старите български столици може да бъде само специален закон, казва още доц. Робов.

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *