Областта на двата полюса – радост, че малките тръгват на училище и негодувание за тестването в училище…
0
„Болярски новини“ беше първата медия, която информира преди десетина дни, че в областта върви анкета за присъственото връщане на учениците. Още в първите дни на поредния режим на дистанционно обучение, провокиран от пандемията, родителите бяха призовани да попълнят анкета дали са склонни децата им да бъдат тествани за COVID-19 с т. нар. „щадящи тестове“.
Тогава се обсъждаше неинвазивен метод с близалки, а сега вече е ясно, че пробите ще се вземат със слюнки от децата, при това в училищна среда от учители и евентуално техни помощници в лицето на непедагогически персонал, родители – доброволци и т.н. Това провокира нова порция разделение в обществото, много неизвестни и резонни въпроси, както и за съжаление много …налудничави коментари в стил „теория на конспирацията“…
Десет дни по-късно държавата похарчи огромни средства за бързи тестове, които вече пътуват към училищата, доставени чрез обществени поръчки. Дали обаче тестовете ще влязат в употреба, или ще се окажат непотребни /като много партиди ваксини, заради неадекватни управленски решения/, предстои да разберем.
Постарахме се безпристрастно да съберем мнения на родители и учители от областта:
Кина Котларска, директор на СУ „Ем. Станев“ – едно от най-реномираните училища във Велико Търново и областта реагира с чувство за хумор в социалните мрежи. Тя пусна фотосесия от бъдещото тестване в училищна среда…
„Отрядът за бързо реагиране тренира. Ръководство ще се включи в тестването в сряда сутринта: имаме сертификати, всичко сме прочели и организирали. Довечера имаме родителски срещи, но сега упражняваме събличане и обличане. Ако с тази фото сесия поне малко сме разведрили публиката на образователния фронт, целта е постигната. Не бойте се, всичко ще мине и ще бъде наред“, написа уважаваната директорка.
Далеч по-скептична обаче е учителката от Горна Оряховица Йорданка Кушева. Тя е авторитетен общественик, зам.-кмет в Железничарския град в предишния мандат. И съмненията й са споделени от много родители на учениците й:
„Учител съм. Естествено, че ще бъда тестваща учениците, като искам да работя…. Тоест с още двама хипотетични помощници поемаме отговорността и за здравословния статус на 26 ( средно ) деца. Хайде сега да Ви разкажа за хипотетичния график в деня на тестването. Учителят пристига в понеделник до 7.20 ч. в училище, по първи петли, защото в 7.30 ч. започва тестването на учениците!
Дезинфекцира, слага хирургични ръкавици, подрежда си комплектите за тестване и се започва Третата световна… Децата пристигат едно по едно в първите минути след 7.30 ч. ( хипотетично ), после 2 по 2 – към без 15, а около 8.00 ч. – на рояци докъм 8.10 ч…. Хайде, да не се заблуждаваме! Имаме половин час примерно. Децата питат едно през друго. Учителите отговарят, подтичвайки като нестинари покрай чиновете. Събират и комплектоват. Бършат пот… Бършат чинове. Описват пробите. Минава половин час. Учителите оформят протоколите с индикаторите на тестовете, връзват чувалите с биологичния отпадък и хукват да ги предават на уречените места – поне две: за тестовете и за отпадъка… Междучасието е изтекло. Запъхтени, но преборили се, учителите влизат в час – усмихнати и щастливи. Докато учениците предъвкват остатъците от закуската си ( деца са! ), започва борбата за ученето.
Следват 5-6 учебни часа ( средно ), консултации, администриране и учителите в следобедните часове се отправят някъде – по домовете или в училище – за да започне обучението на непожелалите да се тестват ученици, останали вкъщи. След това учителят трябва да организира преподаването си за следващия ден.
Дали той няма семейство, деца, други потребности? Това не го броим. Длъжен е!
На другия ден идва някой родител и се жалва, че еди-кой си даскал стресирал детето му и не трябвало така да го учи, а еди-как си… Следва червено килимче, защото директорът трябва да бъде добър за родителите, кмета, РУО, министерството на образованието и науката, другите институции… Някой ще вземе „да го уволни“… Пък даскалът носи на всичко: на заповеди, на родителски поучения, на мрънкане, на системно обиждане на достойнството му… Но че има професионални ( хронични ) заболявания, ами да си взема хапчетата, ако има време да отиде на изследвания и на лекар…
Хайде, сега, „глезотии“…
Тъжно и страшно, приятели!
Какво е виновен министърът… Ами, този „помазан“ народ, който го съветва – експерти, тристранки, синдикати, работодателски организации, НПО-та, началници на РУО – защо мълчат, защо не му разказват ето това, което написах… Голям страх за властта, сакън да не я оттърват… Сякаш ще се преобърне светът! Мълчат като партизани пред разстрел, а учителите и учениците страдат.
Какви навици им създаваме? Да УЧАТ?! Не ееее. Всичко друго: да плюят – в пряк и преносен смисъл, да не си мият зъбите, да не закусват здравословно, да търчат към училище, да мърморят по учителите, да не зачитат професията и достойнството им – че нали са всякакъв слугинаж…
Е, нямаше ли един – двама осмелили се да разкажат истината на министъра? Той не е длъжен да се сеща за всеки детайл.
Има по-разумно и взаимно пестящо нерви решение. На детето се дават полагаемите 2 теста за седмицата ( или на родителя – по индивидуална преценка ) и в понеделник и четвъртък ученикът пристига на училище с отчетени стойности, с измити зъби, закусил, пийнал чайче…“, споделя Дани Кушева…
Подобна позиция изразява и Румяна Йорданова – дългогодишен уважаван педагог от В. Търново и бивш шеф на Общинската дирекция „Образование“ в старата столица. По думите й тестването не е работа на учителите, а в миналото подобни задачи … са се изпълнявали в „проверка и чистене на въшки и гниди“….
В същото време много родители, а и учители не крият радостта си, че малките все пак ще се върнат в клас. Кога – не е ясно:
„Детето ми се връща в училище! Ура! 70 % от родителите в класа казахме ДА!!! /на анкетата – бел. ред./ Мястото на децата е в училище, където е естествената им среда. За учене, за общуване. За живот! И тъй като имам зелен сертификат, приех да бъда първият доброволец сред родителите, който ще помогне на прекрасните ни госпожи. Маските остават за коридора, но не и в клас. Резултатът-около 10 пъти чух как дъщеря ми ще ми покаже НАЙ-НАКРАЯ класната си стая и чина си! Представяте ли си какво означава това за едно дете?! „Мамо, нямам търпение“! Още 100 пъти съм готова да го чуя! Няма такова щастие“, споделя майка на дете от Лясковец.
И пояснява – не искам да бъда на мястото на децата, които ще наблюдават през устройствата, а няма да участват в обучението реално. Мислете за психичното здраве на децата си, умолявам ви!!!
Завършваме с призив на дългогодишен и уважаван педагог – Вероника Михайлова, която е и родител:
„Хòра! Ако наистина милеете за децата си и искате да растат здрави физически и психически, ако сте загрижени за образованието им, пуснете ги отново на училище! Там им е мястото! Там те се чувстват спокойни и щастливи!
Вредите единствено на тях и след време тази вреда ще се върне с обратна сила към вас като бумеранг!
Не ги правете заложници на собственото си его!
Не им налагайте собствените си страхове! Дайте им криле!
Ще са благодарни на смелостта ви“, коментира още г-жа Михайлова…
