Имениците днес. Христо Христов направи 1245-ия си скок с парашут с българското знаме, пише стихове и е влюбен в жена си и в живота

0

Великотърновецът, обучил стотици младежи, сред които настоящи генерали, дипломати и участници в мисии,  мечтае да възроди парашутизма като масов спорт

 

Парушутизмът е вид адреналинова зависимост. Не можеш да спреш. Искаш да скачаш още и още, и още… Така определя своята голяма страст великотърновецът Христо Христов, който днес празнува своя имен ден. Небето и скоковете с парашут не са само негова романтична страст, а и основа на професионалното му развитие, защото години наред той е инструктор по парашутизъм в Националния военен университет „Васил Левски“. Обучил е стотици младежи, сред тях и трима настоящи видни генерали, участници в мисии, дипломати… Приятелите и близките му го определят като човек с голямо сърце, зареден с щури идеи и винаги отворен към предизвикателствата.

От осем години Христо Христов е част от армията на емигрантите, които търсят препитание зад граница. Преди няколко дена той пристигна от английската столица Лондон, за да прекара празниците с любимото си семейство. В навечерието на Рождество Христово и на имения му ден разговаряме за небето, за живота навън, за любовта и мечтите.

Първият си парашутен скок Христо направил на 7 май 1977 година в прочутия навремето и водещ в страната Аероклуб в Горна Оряховица. Още в началото разбрал, че небето ще се превърне в негова съдба и това се оказало напълно вярно. И досега 61-годишният мъж е подвластен на тази страст и няма никакво намерение да се отказва, напротив, в главата му се въртят сериозни планове за възраждане на прекрасния спорт.

Голяма част от биографията на Христо Христов преминава в Националния военен университет – бившото Висше военно училище „Васил Левски“, където е инструктор по парашутизъм. Обучил е стотици младежи. Голяма част от тях после правят забележителна кариера. Негови възпитаници са бриг. ген. Димитър Шивиков – дългогодишен командир на българския контингент в Афганистан, ген. Явор  Матеев  – командир на Съвместното командване на специалните части, бившия шеф на военното разузнаване ген. Велко Атанасов,  дипломати, участници в различни мисии, високопоставени военни. Всички пазят прекрасни спомени от обучението си във великотърновското висше военно училище. Често випуските канят Христо Христов да присъства на годишнини от завършването и това го радва, защото обича своите момчета, а те му отвръщат със същото.

След пенсионирането си от НВУ през 1999 година Христо Христов решава да инвестира заплатите, които му били изплатени, в семеен бизнес и със съпругата му Илияна решили да отворят малко квартално магазинче за хранителни стоки. Първоначално нещата потръгнали, но постепенно на пазара  във Велико Търново се настанили големите хранителни вериги, започнала стагнация и бизнесът забуксувал. Пробвал да работи тук-там, в различни фирми и предприятия, но постепенно семейството затъвало в кредити и така се оформила идеята, че ще търси начин за препитание навън. Докато един ден през 2014 година си купил еднопосочен билет за Лондон, без да има никаква представа какво точно ще прави там. Само той си знае какво му е било първите години зад граница – далеч от любимото си семейство, без сигурна работа в космополитния град. Но някак успял да си стъпи на краката и така вече осем години… Признава обаче, че все още не се е адаптирал напълно, а и едва ли някога ще успее да го направи.

През цялото това време обаче Христо Христов не изневерил на любовта си към небето. През 2008 година с група приятели се обединили около идеята да възродят Аероклуба в Горна Оряховица. Ентусиазмът на всички бил голям и на следващата година тимът дори участвал на Републиканско първенство по парашутизъм, което се провело на Летището в Ерден, край Монтана. 49 години била средната възраст на отбора, но това не попречило на „старите кучета“ да се класират трети в оспорваното състезание, в което мерили сили с далеч по-млади, по-добре екипирани и обезпечени отбори. След две години отново се включили в надпреварата, въпреки че нямали финансови ресурси за нови парашути и ползвали тези, които били останали от бившата организация ОСО.

Именно един такъв стар парашут му изиграл лош номер и при едно от приземяванията Христо се контузил доста сериозно. И други екстремни изживявания е имал великотърновският парашутист в небето, но това не го спира да търси непрекъснато нови и нови предизвикателства. По случай годишнина от своето пенсиониране скочил с бастун в ръката от самолета, а последният си скок през лятото на тази година направил с българското знаме. Това се оказало доста сериозна задача, определя го дори като своеобразен рекорд, защото, за да държи знамето, той трябвало да държи ръцете си опънати, а това значително ускорява скоростта на падане.

Предизвикателство били и скоковете от мотоделтапланер, които започнал да прави покрай 50-ия си юбилей край яз. „Йовковци“.

Най-голямата височина, от която е скачал, е 4200 метра. Въпреки разредения въздух, това е шанс за упражняване на много фигури и още по-голяма наслада от свободното падане, казва Христо.

В периода от 2008 до 2014 година великотърновецът успял да обучи над 30 младежи и да ги запали по парашутния спорт, сред тях били и синове и дъщери на негови приятели. Мечтата му е, като се върне от Англия, да направи малък клуб в едно от помещенията към семейния магазин, в който да продължи популяризирането на парашутизма сред младите хора.

И друга интересна страст има Христо Христов, а това е поезията. Открил влечението си към римуваното слово доста късно, на 53 години. Оттогава обаче не спира да пише, а творбите му се радват на много почитатели в социалните мрежи. Признава, че зад всяко негово стихотворение се крие конкретно преживяване, което го е развълнувало. Посвещава своите рими на небето, на любимите си момичета – жена си и дъщеря си, на България…

Освен да им показва колко ги обича с писаното си слово, известният със своя щур нрав и чувство за хумор мъж, обича да ги изненадва по всевъзможни начини. Така дошъл без никой да очаква на рождения ден на дъщеря си, а появяването му в ресторанта, където се провеждало тържеството, предизвикало логично много сълзи и бурни емоции. Пак така изненадващо завел и съпругата си да се оженят втори път, този път с църковен ритуал, без тя въобще да има представа за цялата подготовка на празника.

Христо Христов посреща Рождество Христово и имения си ден с обичаните си хора, а в първите дни на новата година ще поеме отново към терминала на летището в София, за да отпътува за Лондон.

Пожелава си здраве за да продължи да е опора на близките си, и сили, за да постигне мечтата си – българските младежи да се запалят по спорта и да скачат с парашут. За усетят поривите на въздуха, носещи чувство за свобода и полет на сърцето…

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *