Православната църква почита днес паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик и първи служител /архидякон/ в устройващата се Йерусалимска община църква. Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово – на 27 декември, и е последният празник в годината, за който се казва, че „затваря кръга“. Култът към този светец е голям, почитта към него – също.
Великотърновец е свързан с една от най-известните църкви, носещи името на светеца – храмът „Свети Стефан “ в Истанбул. За това разказва в книгата си „Споменъ за Търново“ историкът Катя Митова – Ганева.
Църквата се издига в квартал „Фенер“, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа на всеки турист като бисер в короната на древния и вечен Истанбул. Дали защото е късче българска земя или пази паметта на милиони българи за славното ни историческо минало, пред видът й всеки български турист изпитва неописуемо чувство на патриотизъм и гордост.
Края на ХVIII в. е времето, от което датира трайното българско присъствие в Истанбул. В търсене на по-добър живот много градинари, търговци, занаятчии, ратаи по чифлиците намерили своя втори дом и така се сформирала българската колония. Присъствието в Истанбул на интелигентни и родолюбиви българи довело до основаването на Българска Цариградска общност. Светски лидери като княз Стефан Богориди, Гаврил Кръстевич, Драган Цанков, д-р Иван Богоров, Петко Р. Славейков, както и духовниците Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Антим I, станали изразители на народния идеал за независимост. Цариград се оформил като център на възрожденската ни книжнина, образование и просвещение.
Църквата “Св. Стефан” остава завинаги наша национална светиня доказателство за упоритото родолюбие на предците ни. Интересна е историята на нейното създаване. През 1849 г. влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява свой имот, предназначен за български черковни нужди. Състои се от голям двор с 3 постройки една дървена и две каменни. Намира се в цариградския квартал Фенер между площадите “Балат” и “Фенер”, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври в далечната 1849 г. На 17 октомври 1849 г. е издаден официален султански ферман, с който се позволява на българската колония да има собствен молитвен дом. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква. Посветен е на първомъченик и архидякон свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
Двете каменни къщи в двора са разрушени през 1850 г. и с материалите е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Българският метох, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. По силата на фермана българите се признават за отделен етнос с право на самостоятелна църква под името Българска екзархия. Тя функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 г. В прочутия Метох през 1857 г. е открито българското училище “Св. св. Кирил и Методий”, а сградата се използва за приют, редакция, печатница, семинария. Кипяла оживена културна и просветителска дейност. Тук се списват и отпечатват над двадесет вестника и списания. Тук е отпечатана и “Библия” на български език, учредяват се просветителски, търговски и благодетелни дружества. Днес обаче Метохът е в плачевно състояние. Красивата сграда се руши непрекъснато и с нищо не подсказва за миналата си слава и величие.
На 27 април 1892 г. екзарх Йосиф I полага основния камък на строежа на нов храм на мястото на изгорялата стара дървена църква. Това става в резултат на султански ферман, издаден на 25 юни 1890 г., по силата на който Българската екзархия получава официално разрешение. Архитект на сградата е талантливият арменец Ховсеп Азнавур. Не може да се отрече неговата предвидливост и професионализъм, тъй като се съобразява с нестабилния земетръсен район и проектира църквата да бъде изградена от сглобяеми железни плоскости. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма за метални леярски изделия “Рудолф Филип Вагнер”. Тази фирма е с традиции в България, защото блогодарение на нея са реализирани металните части на прочутите и до днес Орлов и Лъвов мост и паметникът на Васил Левски в София, а също и на емблематичния за нашия град Стамболов мост. Основният камък на църквата “Св. Стефан” е положен на 27 април 1892 г. и благословен от екзарх Йосиф I. Църквата е трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена и са откарани в Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е стоманен. Около 4 милиона нита, гайки, болтове и заварки захващат основите и страните. Интериорът също е изработен във Виена коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви впечатляват всеки посетител. Любопитен е фактът, че виенските майстори изработили иконостаса по католически образец, поради което се наложило секретарят на екзархията Атанас Шопов заедно с архитекта Азнавур да посетят и преговарят с руска фирма за изработка на православен иконостас. Така той бил изработен от московската фирма на Николай Ахапкин. Изящество и сдържано великолепие излъчват иконите, зографисани от руския художник Клавдий Лебедев. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Шестте камбани са отляти в Ярослав във фабриката на Пъотр Оловянишиков, като две от тях и до днес разнасят своя звън над стария истанбулски квартал Фенер. Храмът струва на българската държава над 1 млн франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк.
Екзарх Йосиф I освещава новата църква “Св. Стефан” на празника Рождество Богородично на 8 септември 1898 г. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата й роля.
И днес църквата “Св. Стефан” е наша национална светиня, доказателство за упоритото родолюбие на предците ни. И днес със същата сила възражда патриотичните ни чувства като свято късче българска памет. Заслуга за поддържането има едно забележително семейство Антоанета и Богдан Саръолу. Антоанета Цветкова пристига в Истанбул през 1969 г., омъжвайки се за Богдан Саръолу - цариградски българин. От няколко години те се грижат за поддръжката на църквата, градината към нея, многобройните прояви, организирани в българския храм, както и за гробовете на погребаните в двора на храма Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Пайсий Пловдивски. Храмът е съсредоточие на всички българи и свързани с България жители на Истанбул. В църквата се говори на български, турски, немски, италиански. Най-големите посещения са в петък, събота и неделя, когато се събират над хиляда души, а на християнските празници, броят им се удвоява. Църквата е включена в туристическия маршрут на почти всички групи като една от забележителностите на Истанбул. Тя е единствената запазена православна желязна църква.
Антоанета Саръолу пред входа на църквата.
Много любопитен е фактът, че свещеник в българския храм с настъпването на новия ХХI в. в продължение на пет години е великотърновецът Милчо Топузлиев. Мнозина го познават в нашия град като прекрасен хорист в хор “Царевец” към Възрожденското читалище “Надежда”. За него Антоанета Саръолу пази невероятни спомени като човек и свещеник на българската екзархия, обслужвал трите български църкви на територията на космополитния град. Истински обединител и защитник на духовните интереси на българите, свързали живота си с Истанбул. “Много му благодаря за всички човешки услуги, които ми е направил. Това може да извърши само истинският свещеник” с дълбоко уважение казва днешната “стопанка” на почти 110-годишния български храм. Отец Милчо Топузлиев и неговата съпруга са запомнени и с организираните от тях прояви от благотворителен характер, с което подпомагат българските църкви и българите в Истанбул. Интересен е и фактът, че всеки нуждаещ се българин и днес може да получи квалифицирана медицинска помощ, обръщайки се към българския храм.
Госпожа Саръолу отбелязва в емоционалния си разказ, че новият отец Ангел Велев, дошъл от църквата “Св. Петка” в София, е един достоен продължител на делото на нашия съгражданин, направил толкова много за прочутата желязна църква “Св. Стефан” в Истанбул и за нашите сънародници там, които с възрожденски дух и днес съхраняват огъня на българщината.
