Учителка от Велико Търново обра наградите на индийското посолство за превод на приказка, есе и стихотворение на хинди

ВЕНЦЕСЛАВА УЗУНОВА ПРЕВЪРНА ИНДИЯ В СВОЯ СЪДБА. МЕЧТАЕ ДА ОРГАНИЗИРА ФЕСТИВАЛ НА ИНДИЙСКАТА КУЛТУРА В СТАРАТА СТОЛИЦА

Първа награда за есе на хинди, първа награда за превод на българска народна приказка на хинди и трета награда за прочит на стихотворение на хинди. Тези отличия получи преди броени дни преводачката и учителка от Велико Търново Венцеслава Узунова. Призовете й бяха връчени на специална церемония в индийското посолство в София лично от посланика Н.Пр. Санджай Рана.

Първото ми пътуване до Индия беше през 2011 г. Казват, че в отношенията с Индия има само два варианта – или се влюбваш в Индия, или я намразваш, но със сигурност не оставаш безразличен. В моя случай се влюбих, разказа за „Болярски новини“ Венцеслава.

Мога много да говоря защо Индия стана моя страст, но това е друга тема. Така или иначе, когато се върнах, продължих да чета и изобщо да се интересувам от тази страна. Като лингвист знам, че един от най-добрите начини да опознаеш един народ е като започнеш да изучаваш езика. Защото в езика винаги е отразено това, което е важно за хората, техните традиции и бит, допълва чаровната и усмихната дама.

Започнала на шега, съвсем сама. Намерила в интернет безплатни онлайн уроци по хинди. (Хинди е само един от езиците, които се говорят в Индия, но е най-разпространеният.) След няколко месеца те вече не й били достатъчни, затова си поръчала по интернет учебници. Колкото повече изучавала хинди, толкова повече й се искало да опознае Индия, а това пък било допълнителна мотивация да учи.

По интернет Венцеслава се запознала с индийци, които й помогнали да усъвършенства езика, а в същото време и били възможност да научава от първа ръка особеностите за тяхната култура. През 2017 г., няколко месеца преди второто й пътуване до Индия, научила за млада жена в с. Ветринци, която е завършила индология в СУ. Така започнали да се срещат с Галена Цветкова – най-сетне си имала учител. Две години по-късно тя я насочила към Александър Богданов, преподавател по хинди в СУ и председател на фондация „Изток-Запад“ заради по-големия му опит в преподаването на хинди. И днес великотърновската преводачка продължава да учи при него.

Иска ми се да можех да напредвам по-бързо, но какво да се прави – имам семейство, работа и твърде малко свободно време. В повечето случаи изучаването на хинди означава да крада от съня си. Но пък удоволствието да изгледаш филм и да разбереш, че само от време на време ти се налага да поглеждаш субтитрите, или да проведеш цял разговор с индийци и да видиш изумлението им (и да си изпросиш една дузина комплименти, разбира се) може би компенсира, споделя г-жа Узунова.

Наградите, които получи тази година, всъщност не са първите за нея. Признава, че просто за първи път се осмелила да се похвали във фейсбук. Миналата година на същото състезание по случай Международния ден на хинди отново получила отличия – отново първа награда за есе и втора награда за прочит на стихотворение. Но по думите й, тогава участниците били по-малко и наградите като че ли не бяха толкова сладки като тази година.

Другото постижение, с което се гордее Венцеслава Узунова, е репортаж, излъчен по една от индийските телевизии. Това се случило по време на посещението на индийския президент Рам Натх Ковинд през 2018 г. Кандидатствала за разрешение да присъства на речта му в СУ, получила го и си купила билет за автобуса, за да може да присъства. Междувременно се похвалила на всичките си индийски приятели, че те може да не са виждали наяве президента си, но тя смята да го видя. Един от тях се оказал журналист и веднага решил да се възползва. Изпратил й въпроси, на които да си подготви отговор, за да може да я включи в новинарската им емисия. Час по-късно й звъннал директорът на телевизията с указания какво точно искат.

 

И така в двора на Софийския университет, една твърде неподготвена репортерка в мое лице, с доста слаб по онова време хинди, си направи селфи видео с информация за посещението на президента на Индия. Почти не повярвах, когато няколко часа по-късно пуснаха краткия ми „репортаж“ по един от телевизионните канали, спомня си с усмивка Венцеслава.

Тази година подготовката за състезанието по случай Световния ден на хинди било много приятно за нея, защото темите  й допаднали. Задачите били три: превод на българска народна приказка, прочит на стихотворение на хинди по избор и най-сложната – есе на тема „Васудхейва кутумбакам“ – израз от Упанишадите, който в превод от санскрит означава „Светът е едно семейство“.

Приказката, която избрала великотърновската преводачка, била „Щъркел и лисица“. Познатият сюжет разказва как щъркелът поканил лисицата на гости, но сложил храна във високо гърне с тясно гърло. Лисицата също го поканила, но сложила каша в плоска плитка паница. Обичам тази приказка и тънкия сарказъм, разобличаващ лицемерието и лицемерното предлагане на помощ или подаръци, споделя Узунова.

В есето си пък споменала два примера на индийци, които у нас много малко са познати. С делата си те са показали, че хората наистина са взаимосвързани и не е възможно да има някъде по света насилие или несправедливост и това да не се отрази по някакъв начин и на нас, че не можем да си казваме „Това не ме засяга.“

Единият пример е невероятната история на  раджа Ранджийт Сингх, който приютява около 400 полски сираци по време на Втората световна война. Вторият пример е този на Кайлаш Сатяртхи. През 2014 г. той получава Нобелова награда заедно с пакистанката Малала, но някак си остава в нейната сянка. А всъщност заслужава да бъде повече познат, защото и днес продължава да спасява хиляди деца-жертви на експлоатацията на детски труд. И в съответствие с темата – прави го не само в Индия, но чрез походите си по целия свят и чрез инициативите си на световно ниво като инициатор на много движения и закони в защита на децата.

Венцеслава Узунова работи като преводач и учител по английски език. На 52 години е,  но признава, че се чувства по-скоро на 25. Близките и приятелите й я определят като зареден с позитивна енергия човек, който има винаги повече идеи, отколкото може да реализира. Обожавам да пътува, като за нея най-ценното в пътуването е да опознае хората, историята на страната, постиженията, бита, традициите, храната. Омъжена е, с дъщеря тийнейджър на 14 години.

Вярата ми в Христос е крайъгълен камък в разбирането ми за света. През 2016 г. създадох страница във Фейсбук на име MyIndia, където редовно публикувам интересни факти за Индия, пречупени през моя поглед, казва още Венцеслава.

В страницата й могат да бъдат открити любопитни разкази за традициите в огромната страна, екзотични рецепти за ястия, описания на традиции и обичаи, разкази за култови сгради и т.н.

Нейна голяма мечта от много време насам е да организира Фестивал на индийската култура във Велико Търново. Подготовката на престижния форум преди време беше доста напреднала, но за съжаление ковид пандемията провали плановете. Сега амбициозната и влюбена в Индия  великотърновска учителка се надява ограниченията скоро да паднат, за да реализира своята мечтана инициатива.

М. Христова

сн. личен архив

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *