100-годишно Кисимово тесто и яхния от телешко с дюли от Велико Търново влизат в първа по рода си кулинарна карта на българската езикова територия

0

Велико Търново и регионът вече ще присъстват на първата по рода си „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“. Проектът е разработен от Секция за българска диалектология и лингвистична география към БАН. Целта му е да представи езикови и етнографски материали, аудио- и видеозаписи, а също и галерия от снимки, свързани с кулинарната култура на българите като част от националната идентичност.

Автентичните материали се съберат по време на експедиции от екип в състав: проф. д-р Ана Кочева, която е ръководител на проекта, проф. д-р Славка Керемидчиева, гл. ас. д-р Маргарита Котева и докторант Ализа Халил.

Такава експедиция проведоха в региона проф. Кочева и проф. Керемидчиева, които включиха в изследванията си на терен  Велико Търново, селата Ресен и Правда и град Елена, а визитата им беше по покана и със съдействието на заместник-кмета по културата Нейко Генчев.

Сладки от 100-годишно Кисимово тесто и яхния от телешко с дюли представиха пред екипа арх. Донка Колева и историкът Павлина Владева, автори на книгата „Вкусът на времето“ – Кулинарен пъзел от Великотърновския край, издадена от читалище „Надежда 1869“.

Тестото на сладките е наречено така, защото се е предавало повече от век в прочутия Кисимов род, разказа Павлина Владева. То се прави от качествена свинска мас, вода, брашно и есенция, като може да бъде в сладък и солен вариант.

Презентацията на двете кулинарки беше в прочутата механа „Хаджи Минчо“ и това не е случайно, защото търговецът и благодетел е пътувал до светите места заедно с Георги Кисимов от известния род, посочи Владева.

Яхнията от телешко с дюли се е приготвяла от търновци за празници. Характерното за нея освен ароматния плод е и присъствието на канела, което й придава неповторим аромат и вкус, обясни арх. Колева.

Изследователките бяха впечатлени и от рецептите за сладка и пелтета, с които търновските домакини са посрещали своите гости. Те ги приготвяли от различни плодове и дори от диви теменуги, и ги поднасяли в изящни малки стъклени чинийки с чаша вода. Недопустимо било стопанка да поднесе два пъти едно и също сладко, защото щели да я обвинят в мързел.

Проектът „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“ е първият, който обединява материалната и духовната култура на българина – гозбите и диалектите. Освен рецептите, ние правим и лингвистични речници, сред които и Български диалектен кулинарен речник, поясни проф. Ана Кочева. Досега екипът е проучил повече от 60 пункта във и извън държавните граници. Гордеем се с тази наша идея, защото интересът към картата е огромен, допълни тя. По думите й в началото изпитвали затруднения с намирането на доброволци за участие в проекта, а сега хората от всички краища на България ги търсят сами. Учените обхващат историко-географското българско землище, което се разпростира и извън настоящите държавни граници и там още може да се чуят наши диалекти. Примери за това са българските диаспори в Сърбия, Македония, Сърбия, Гърция, Молдова, Румъния, Албания и др.

Чорба от бамя (бамяна чорбъ) е една от оригиналните рецепти, които са записали учените в село Правда, в Ресен пък ги впечатлили местните ястия ресенски дулагач, яхния от сливи с праз и сладка каша. Освен невероятното гостоприемство на местните хора и вкусната храна, ние захранихме и нашите лингвистични ресурси за диалектния речник,  посочи още проф. Ана Кочева.

По думите й проектът се е превърнал в животопис на малките населени места през ХХІ век. Картата е надхвърлила първоначалната идея да е само езикова и кулинарна, защото навсякъде хората обличат носии, пеят, пресъздават обичаи и всичко това допълва нейната полифоничност.

Картата може да бъде видяна на:

https://ibl.bas.bg/kulinar/kulinarna-karta.html

 

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *