Много аплодисменти, песни, смях и незабравими емоции предизвика представянето на последната книга на Христо Кидиков „Спомени от Вефа“. Премиерата се състоя снощи в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново и беше своеобразна кулминация на форума „Фоайе на книгата“.
С неувяхващото си чувство за хумор, обичаният от поколения българи певец разказа, че заглавието на книгата е провокирано от неостаряващия лаф, произнасян задължително с пловдивски диалект: „Цъкни, майна, вефа, да чуйме Кидика как са дере!“.
Представянето на книгата се превърна в своеобразен концерт, който Кидиков поднесе на своите почитатели, а те пяха заедно с него хитовите му песни. Началото на вечерта беше дадено от заместник-кмета на Велико Търново Нейко Генчев, който е бивш собственик на издателство „Фабер“, чието дело е книгата. Той разказа за първата си среща с певеца и колко е бил впечатлен от неговия младежки вид и дух. После Генчев взе китарата и влезе в ролята си на професионален музикант, за да изпълни едно незабравимо парче с Христо Кидиков.
Пред публиката в препълнената зала Кидиков пресъздаде част от разказите в книгата, повечето от които предизвикващи смях и настроение. На страниците увлекателно и с жив език той описва пътя си родния Пловдив до концертните подиуми в световните столици, с любов споделя спомени за свои колеги – певци и артисти, за концертите си и т.н.
Толкова много са забавните случки и щуротии, които сме си правели с колеги, че едва ли мога да ги изброя, сподели Кидиков, който подчерта, че обожава да се кодоши сам със себе си и носи на майтап. Един такъв случай бил, когато работел с оркестър „София“ през 70-те години. Като пътували, спял в една стая с колегата си музикант Жоро. Кидиков се прибрал по-рано и легнал, а Жоро доста по-късно и го разбудил. Затова певецът рано сутринта му изстискал пастата за зъби и я напълнил с крем за бръснене. Какво е преживял Жоро остава загадка, защото той си мълчал. Но отмъщението не закъсняло. Вечерта предстоял концерт пред препълнената спортна зала. При едно от преобличанията, Кидика трябвало да обуе новите си лачени, червени чепици, купени от чужбина. Сложил костюма, обул едната обувка, завързал я, после другата. Конферансието вече обявило, че трябва да излиза, оркестърът свирел интродукцията и той тръгнал, но се оказало, че не може да мръдне, защото едната обувка била закована с пирон за дървения под. Така певецът излязъл с една обувка, а публиката припаднала от смях.
Певецът разказа, че повод да напише книгата си, бил един сън и една картина. В дома си имал творба с нарисуван Икар. Една нощ в съня си усетил, че Икар напуска картината, надвесва се над него и му казва: „Не спирай да правиш концерти и напиши една книга“. Така реших да направя своята четвърта книга, каза Кидиков. Спомените му се връщат към далечната 1891 година, когато завършва Музикалната консерватория в класа на Ирина Чмихова, следват първите му изяви като солист в Сатиричния театър. След първите му изяви при него отишъл композиторът Тончо Русев, за да му даде своята песен „Приказка“, която станала хит веднага. Последвали „Хоро“, „Хей, живот, здравей, здравей!“ и т.н.
А колкото до Вефа – най- разпространеният транзистор от ерата на социализма, Кидиков призна, че има колекция в дома си от латвийските радиоприемници, които му подарявали приятели по различни поводи.
Вечното момче на българската естрада сподели, че се чувства почти великотърновец, защото съпругата му е от Дебелец и имат апартамент в старата столица. Сега обаче живеят в нейната наследствена къща в Кладни дял, която сами ремонтирали.
