Една от най-известните майсторки на везба и дантели водеше майсторски клас на Международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново
Женска носия на близо 300 години, възстановена в автентичния й вид изцяло на ръка – това беше един от най-интересните експонати, които можеха да видят посетителите на 17-ото Международно изложение „Културен туризъм“, провело се от 14 до 16 април във Велико Търново.
Костюмът беше изложен в залата на Работилница „Седянка“, а негов автор е самоковската майсторка и член на сдружението Ани Йовева. По традиция известната приложничка показа свои уникални творения в рамките на форума. На предишно изложение тя представи невестинска фута – дълга обредна престилка от шита дантела. Подобни булчински престилки никой не изработва в България, а тези, които са в музеите, са износени и с дантели в много лошо състояние.
Носията, която Ани е изработила сега, е от трънския край и е поръчана от млада колекционерка на народни костюми. Четири години е продължила работата по издирването на образци, снимки, възстановяване на схеми, бродерия, кроене и шиене на отделните части. Подобен тип носии отдавна са изчезнали, в момента има около пет в музеи в страната, които обаче не са в пълна комплектовка, избелели са и тъканите са повредени. Месеци наред Ани Йовева разучавала костюмите, за да направи компютърна възстановка на шевиците. Това й се отдава, защото освен, че е завършила приложни изкуства, тя има и курс по компютърен дизайн и от години работи в тази сфера.
Тъй като държала всичко в носията да е автентично, или максимално доближаващо се до оригинала, избрала връхната дреха – манофил, да бъде от грубо тъкано кълчищно платно. Ефектът на бродиране с вълнени конци тя постигнала с памучни, като шиела на няколко ката. Десетки пъти купувала конци и се връщала в музеите, за да сравнява цветовете, с цел да се доближи максимално до оригинала. А шиенето на неравномерното платно без канаваца е изключително трудна, почти невъзможна работа!
Неземна красота създава бродерията, която обхваща изцяло ръкавите на ризата, включително и на раменете – нещо, което не е характерно за другите типове народни носии. Тя е изпълнена с характерния самоковски пълнеж върху две нишки, наречен пунежички бод.
В долната част на ризата е претворено дървото на живота, познато от капанските носии под името бойче. По-малките елементи около него също са апотеоз на въображението и фантазията на старите майсторки, защото всеки един от тях е различен от другия. Другите мотиви пресъздават цветя, геометрични композиции и др., като са използвани още полегат бод с подложен конец, контурен и др.
Изключително интересен елемент от ансамбъла е малката шапчица, наречена кайца. Тя се е закачвала върху кърпата на жената от едната страна със специална сребърна игла – чумаушка. Кайцата носели младите невести, когато влизали в дома на свекъра и свекървата. Кайца идва от кая се, мълча, разказва Ани Йовева. Може би така на младите булки, които са се притеснявали още от началото да казват на чуждите хора майко и татко, се давало възможност да свикнат с новото си положение, обяснява майсторката. Невестите са носели кайца, докато родят. Затова не е случайно, че на шапчицата ярко се открояват фертилните символи – дечица с разперени ръце и Богинята майка, която носи в утробата си нов живот.
Ани Йовева се справила и с предизвикателството да сглоби сама отделните елементи – пазвата, бието на врата и т.н.. Така целият костюм добива съвършен вид, както казва народът ни – с ръка непипван.
Самоковката не се наема да каже каква е цената този в действителност безценен уникат, но според нея реалната му цена е около 10 000 лева.
Ани е от щастливите хора, които признават, че винаги са работили това, което обичат. Тя е родена в самоковското село Широки дял, където живее и сега. След завършването на специалността „Приложни изкуства“ в София, разбрала, че столицата не е нейното място и се върнала в родния си край. Първо работила в текстилно предприятие, където рисувала модели за одеяла, после изкарала курсове по компютърна грамотност и известно време била в рекламна агенция. След това направила своя частна фирма в областта на рекламата, където се занимавала с графичен дизайн и предпечатна подготовка. Създава схеми на гоблени. Никога обаче не е спирала да се занимава с ръкоделие. Владее безброй сложни техники – шита дантела – кене, плетене на една кука, калоферска дантела, харденгер, блекуърк – бродерия, която е еднаква от двете страни, изработка на макраме и какво ли още не… От 11 години е член на Работилница „Седянка“, където със своята приятелка и колежка от Велико Търново д-р Любка Любенова, намират съмишленици от цялата страна.
Новото предизвикателство на майсторката сега е изработването на тишлайфери и покривки с бродерия на цветя, рисувани по изящни порцеланови сервизи. Това превръща простото парче плат в изящни произведения на изкуството.
Микробродерията е друга страст на Ани Йовева, която е сред малцината в страната, владеещи този занаят. Тя е и сред първите, които започват преди години изработката на бижута с бродерия.
Винаги имам нещо да правя, не мога да стоя и минута със скръстени ръце, признава Ани, която използва за илюстрация на чакащите я – започнати и оставени временно проекти, звучната българска дума недовръшка. От тези нейни недовръшки в началото доста се дразнел съпругът й, защото те крадели от вниманието към него. Дори криел ръкоделията й, но после се отказал, защото се убедил, че талантливата му и работлива жена никога няма да се откаже от тези свои занимания.
Ани Йовева е не само сръчна майсторка. Тя е достойно продължение на вековната дарба на българката да твори красота. Която често има своите неземни, космически измерения.
М. ХРИСТОВА
сн. авторката и личен архив
