Майсторките от „Седянка“ почетоха с изложба 100-годишнината на своя доайен Симеонка Стойчева
Морето, ябълковият цвят, зелената поляна, лавандуловото поле, зазоряването и смрачаването… Това не са просто описания на природни красоти. С тези поетични имена кръщава своите тъкани шалове известната великотърновска майсторка на ръкоделия, дантела и др., д-р Любка Любенова – основател и дългогодишен председател на Национално движение „Работилница Седянка“.
Шаловете са последната ми любов, сподели д-р Любенова, която представи творенията си, заедно с колежките и приятелките си от „Седянка“, на Международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново. Форумът се проведе преди дни и представителите на сдружението по традиция показаха своите красоти в обагрена с пъстри и оригинални изделия зала.
Кметът Даниел Панов и заместник-министърът на туризма Мариела Модева посетиха щанда на „Седянка“ на откриването на изложението, а Панов им благодари, че именно с тях е стартирал форума преди 19 години.
Д-р Любенова е известна като майсторка на дантели, но признава, че от много години е искала да се научи да тъче.
За нейна радост съдбата я среща с известния тъкач и майстор на станове Веселин Фесчиев. С негова помощ и насърчение започнала да тъче черги, раници, чанти, торбички… Винаги обаче съм искала да тъка фина материя, признава личната лекарка, която се радва на обичта на многобройните си пациенти в старата столица. На специален стан тя започнала да прави своите шалове. Първите били по-обикновени, едноцветни, но постепенно вдъхновението я обзело и с усвояването на тънкостите в занаята, ставали все по-разнообразни и все по-смели. Съчетанието на цветовете е хрумване, за което я провокира всичко от околния свят – преживяване, природна красота, емоция…
„Морето“
„Лавандуловото поле“
Всеки шал си има своя магия, защото в него са вплетени моите чувства и усещания, казва д-р Любенова. Тя се радва, че нейните творения са харесвани от жените и се превръщат в чудесен аксесоар и допълнение към техните тоалети.
Вярна на своята природа да не говори само за себе си, д-р Любенова държи да отбележим, че на тазгодишното международно изложение майсторките от „Седянка“ отбелязаха 100-годишнината на своя доайен – баба Симеонка Стойчева, която не дочака своя юбилей, но остава завинаги в сърцата им.
Леля Симеонка е човек, по който се равняваме, затова искахме да е тук, сред нас, казва д-р Любенова и допълва, че дори и й направили бадж с името за участие в културния форум. А на специално място в залата седенкарките бяха оформили своеобразна изложба с тъканите колани на Симеонка Стойчева, които представяха нейната внучка със своя съпруг.
Мирослав Андреев с обич говори за баба Симеонка Стойчева, която е сплотявала цялото семейство с добротата си.
Баба Симеонка е завършила Стопанско училище и като млада била запленена от тъкани колани и възглавници, които правели българките. Решила да изучи този занаят и тръгнала да обикаля страната, за да издирва старите майсторки. Оказало се обаче, че повечето били на преклонна възраст и не помнели технологията на изработката. Показвали й отделни колани или части от тях, но тъканите били стари и похабени от времето. Симеонка изучавала в детайли коланите, с лупа се опитвала да открие тънкостите при изработването на материята, за да ги пресъздаде, изтъкани с вълна, с коприна, с ламе… Издала дори своя книжка, а заветът й бил тя да се предава на поколенията. Майсторките от „Седянка“ пазят старателно и нейната тетрадка, в която си записвала всичко за творчеството си, а идеята им тя също да бъде издадена.
Баба Симеонка беше невероятен човек, тя съхраняваше не само традициите, но и духа на цялото семейство, вълнува се Мирослав Андреев, съпруг на внучката й. Той се гордее, че животът му е свързан с тази жена, която с усмивката и добротата си е сплотявала семейството. Симеонка Стойчева освен събирателка и пазителка на български тъкани, е създател и на първите кръжоци във Велико Търново в читалище „Искра“ припомня Мирослав Андреев. Нейни ученици има в цяла България. За да не прекъсва връзките си с тях, тя си създаде фейсбук на 97 години. Четеше непрекъснато какво се случва в страната и по света. Почина на 99 с усмивка, прегръщайки всички нас – нейните деца, ученици и следовници, казва развълнуван Андреев.
