Доктор анестезиолог бродира шевици и възстановява автентични народни носии

Любов към традициите, почит към непреходната красота на старите тъкани и носии, любопитство и вдъхновение. Всички тези неща са в основата на хобито, което има докторът анестезиолог Сирхан Джалилов Мустафов. От години той се е посветил на изучаването, откриването и възстановяването на автентични народни носии от всички краища на България и от всички етноси. За да е най-близко до целия творчески процес, медикът дори се научил да бродира шевици. Д-р Мустафов беше във Велико Търново, за да се включи в представянето на Национално движение „Работилница Седянка“ на Международното изложение по културен туризъм, което се проведе за 17-и път в старата столица.

Връзката му с Велико Търново осъществила неговата колежка и приятелка д-р Любка Любенова, основател и дългогодишен председател на „Седянка“. По думите на д-р Любенова докторът е истинско национално богатство. Въпреки че страни от медиите и не търси показност, д-р Мустафов сподели пред „Болярски новини“ откъде и как е тръгнала страстта му към автентичните носии.

С д-р Любка Любенова  и официалните лица на откриването на Международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново.

„Всичко започна през 1981 г, когато взехме при нас баба ми, за да я гледаме“, разказва докторът. Жената дошла заедно с един сандък, в който пазела както своя момински чеиз, така и сватбените одежди на своята майка и на бабите си. Всяко лято вадела от скрина дрехите и тъканите, за да ги напече слънцето и момчето било очаровано от преливащите багри върху чевретата, очкурите, шалварите, празничните одежди, кърпите, чорапите…

Когато започнал възродителният процес и смяната на имената на мюсюлманите, в селото му Генерал Киселово му  били пратени учители, които карали децата да съберат етнографски материали от семействата си и да направят изложба. Сирхан бил очарован от цялото богатство, което се оказало, че се пази по къщите.  Именно от това време избуяла и любовта му към народната култура и към облеклата от стари времена на българите мюсюлмани и мохамедани в България, както и на всички етноси. Започнал да търси и да колекционира носии, но се оказало, че много от костюмите били непълни, похабени – от някои били запазена само ризата, или само сукмана, или пък престилката. Затова той решил да започне възстановката на целите комплекти, някои от които от преди век-два. Заедно с етнолога Илонка Станкова от Варна давали нов живот на кройки, везба, орнаментика, които търсели в музейни сбирки, лични колекции, от експедиции в различни краища на страната.

На Фестивала на фолклорната носия в Жеравна.

 

Покрай изследователската работа, докторът анестезиолог се научил да бродира. Казва, че няма нищо странно в това мъж да веза, защото това е занаят като всички други. „Когато правя шевици, аз истински релаксирам, обичам да си пускам дори народна музика от съответния регион на везбата и така съвсем се потапям в атмосферата“, казва медикът. Още повече, че работата му като анестезиолог в Университетската болница „Света Марина“ във Варна е много напрегната и стресът е голям, а това занимание го успокоява и му носи равновесие.

Ученици от СУ за Хуманитарни науки и изукства „К. Преславски“ във Варна, облачени с носии, изработени от д-р Мустафов. 

Особено впечатлен бил д-р Мустафов от народните носии в село Пирин, което стана декор за българския филм „Писмо до Америка“ и от там доби голяма популярност. „Хората в това село все още живеят в миналото време, вярват във змейове, носят си автентичните дрехи, пеят оригиналните си песни“, разказва Сирхан. Благодарение на свой приятел, той се сближил и с народната певица Любимка Бисерова от трио „Бисерови“, която е родом от с. Пирин.

Лошото е, че пишман предприемачи от години са оръшкали селото и са изкупили на безценица от бабите носии, които продават после на баснословни цени, без въобще да са наясно с тяхната ценност, казва докторът.

Именно покрай една носия от село Пирин той се запознал с д-р Любенова от Велико Търново, защото разбрал, че тя може да изтъче престилката за костюма. Тя пък му разказала за „Седянка“, той намерил в членовете на сдружението съмишленици и  приятели и така от години.

Д-р Мустафов не знае колко точно бода от шевиците владее. Едни от първите, които усвоил, били двулицевите, с които били изработени дрехите от чеиза на баба му. При едно от пребиваванията си в Англия посетил Музея на Виктория и Алберт в централната част на Лондон – най-големият в света музей за декоративно-приложни изкуства и дизайн, с постоянна колекция от над 4,5 милиона експоната. Там видял сред експонатите османски текстил и описание на бодовете към него. Снабдил се с книги – изследвания на турски, английски и американски автори и изучавал от тях техниките.

Сега медикът се е посветил на възстановяването на софийска носия, работи върху горната дреха – клашника. „Бродерията вече е направена, остават пискюлите и гайтана. Започнал съм и сукмана с характерните бели тегели“, обяснява д-р Мустафов. Той не може да каже колко точно време му отнема направата на един цял костюм, защото това зависи от много фактори. Убеден е обаче, че ще продължи да се занимава с тази своя страст, защото така парченце по парченце и бод след бод помага за възраждането на  народната памет за красота, цветни съзвучия и сложни, понякога космически орнаменти и форми.

Шевици, изработени от доктора и изработени от него носии от колекцията му . 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *