Рафаел Михайлов за пръв път посети Изложбени зали „Рафаел Михайлов“, кръстени на именития му дядо

1

Неочаквана и много вълнуваща визита имаше в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. За пръв път прага на изложбения комплекс в центъра на града прекрачи Рафаел Михайлов – внук на бележития търновец, патрон на залите.

За съжаление, когато съм се родил, дядо ми вече е бил починал, но цял живот баща ми е разказвал за него, сподели г-н Михайлов. 44-годишният мъж е роден в София. Признава, че за пръв път посещава Изложбените зали във Велико Търново, въпреки че няколко пъти е идвал в старата столица.

От семейните разкази той е изградил образ за своя дядо като за изключително талантлив, но и много скромен човек.

Рафаел Михайлов не е наследил таланта на дядо си, но този ген носи неговата сестра Константина, която е художник и е завършила Художествената академия в София.

Семейството пази над 150 творби на бележития творец, които досега са били показвани само в София. Мечтата им е експозиция с картините да бъде направена и във Велико Търново в едноименните зали. Гордея се, че освен Изложбения комплекс, и улица в града носи името на дядо, каза Михайлов.

Освен че се възхищава на таланта на му, Рафаел Михайлов се гордее и с още едно негово качество. Когато се сменя властта след 1944 година, търновецът, за разлика от много свои колеги, не приема повелята да рисува партийни сюжети. Бил е беден, но горд, казва внукът на художника. Въпреки, че е можел като други художници да се изкачва по кариерната стълба, той не го е направил.

Младият Михайлов се гордее и с факта, че на дядо му е посветил специално стихотворение не кой да е, а известният сатирик и поет Радой Ралин. Двамата поети воювали заедно на фронта и там се сближили, защото освен талантлив художник, търновецът е бил изкушен и от мереното слово. Текстът на това стихотворение напълно обрисува дядо, убеден е Михайлов.

Ето и текста на стихотворението:

На Рафаел Михайлов

Унесен в нежност и рисуване,

бе закъснял да се ожени

и свойте мъки нелекувани

таи като подути вени.

 

 И всред разгара на войната

ожени се от доброта

с една напълно непозната

и стана закъснял баща.

 

 Понеже беше непрактичен,

пред своята жена от срам

реши да стане героичен —

на фронта той замина сам,

 

 без повиквателна, защото

кой би го викнал? И защо?

За него злото и доброто

кипяха от едно тесто.

 

Той не умееше да стреля,

нито да бъде топограф.

Хе искаше да се отделя

от другите със своя нрав.

 

Обходи всяко бойно място

и спря над не един убит

и после тушът му начесто

със сълзи биваше размит.

 

Той боевете не прослави

чрез настъпателни платна.

Той виждаше по-величава

човешката злочестина.

 

И не след дълго командира

го върна във тила, у нас.

Щял бил да демобилизира

боеспособната му част.

 

И тръгвайки си, той мълчеше,

той никога не укори,

но хората, с които беше,

остави малко по-добри.

1945, 1969

 

Рафаел Михайлов е роден на 15 март 1902 година във Велико Търново в многодетно семейство на свещеник и рано остава сирак. Преди постъпването си в Художествената академия, участва в театралната трупа на Кина Герджикова в Пловдив.

През 1934 година завършва образованието си в ателието на проф. Дечко Узунов. От 1935 до 1961 г. е учител в провинцията и в София. През 1967 г. излиза стихосбирката му „Мигове“, която предизвиква интереса на литературната и културна общественост. Негови творби са притежание на много галерии в страната, както и на частни сбирки в чужбина.

Рафаел Михайлов умира на 20 октомври 1969 година в София.

Творчеството му се отличава със своеобразен стил и не се отнася към конкретна школа. Живописната му концепция се движи между експресионистичното и импресионистично виждане. Творбите му са вдъхновени от великолепието на българската природа, от пълния с уют интериор на българския дом и богатството на българската керамика.

През март 2021 година в Изложбени зали „Рафаел михайлов“ беше представена изложба на патрона им с картини от фонда на ХГ „Борис Денев“.

Рафаел Михайлов с част от екипа на Изложбени зали „Рафаел Михайлов“

 

 

 

 

About Post Author

1 thought on “Рафаел Михайлов за пръв път посети Изложбени зали „Рафаел Михайлов“, кръстени на именития му дядо

  1. Вашият дядо Рафаел Михайлов преподаваше рисуване в 42 ОУ Хд. Димитър в София. 1953 1954 г ми преподаваше рисуване. Азбя в това време 3 и 4 клас. Спомена, останал в моето съзнание за него е за човек вдъхващ респек и уважение. Влизаше в клас с голяма ваза с цветя, която рисувахме. Тишина. Разказваше истории. Беше приятен учебен час. Този човек е останал в съзнанието ми за винаги. Той е бил 50 годишен. Но с тази брада, която имаше, за нас децата той беше възрастен. Сега съм на 80 години и споменът за учителя Рафаел Михайлов не ме е напуснал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *