Неочаквана и много вълнуваща визита имаше в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. За пръв път прага на изложбения комплекс в центъра на града прекрачи Рафаел Михайлов – внук на бележития търновец, патрон на залите.
За съжаление, когато съм се родил, дядо ми вече е бил починал, но цял живот баща ми е разказвал за него, сподели г-н Михайлов. 44-годишният мъж е роден в София. Признава, че за пръв път посещава Изложбените зали във Велико Търново, въпреки че няколко пъти е идвал в старата столица.
От семейните разкази той е изградил образ за своя дядо като за изключително талантлив, но и много скромен човек.
Рафаел Михайлов не е наследил таланта на дядо си, но този ген носи неговата сестра Константина, която е художник и е завършила Художествената академия в София.
Семейството пази над 150 творби на бележития творец, които досега са били показвани само в София. Мечтата им е експозиция с картините да бъде направена и във Велико Търново в едноименните зали. Гордея се, че освен Изложбения комплекс, и улица в града носи името на дядо, каза Михайлов.
Освен че се възхищава на таланта на му, Рафаел Михайлов се гордее и с още едно негово качество. Когато се сменя властта след 1944 година, търновецът, за разлика от много свои колеги, не приема повелята да рисува партийни сюжети. Бил е беден, но горд, казва внукът на художника. Въпреки, че е можел като други художници да се изкачва по кариерната стълба, той не го е направил.
Младият Михайлов се гордее и с факта, че на дядо му е посветил специално стихотворение не кой да е, а известният сатирик и поет Радой Ралин. Двамата поети воювали заедно на фронта и там се сближили, защото освен талантлив художник, търновецът е бил изкушен и от мереното слово. Текстът на това стихотворение напълно обрисува дядо, убеден е Михайлов.
Ето и текста на стихотворението:
На Рафаел Михайлов
Унесен в нежност и рисуване,
бе закъснял да се ожени
и свойте мъки нелекувани
таи като подути вени.
И всред разгара на войната
ожени се от доброта
с една напълно непозната
и стана закъснял баща.
Понеже беше непрактичен,
пред своята жена от срам
реши да стане героичен —
на фронта той замина сам,
без повиквателна, защото
кой би го викнал? И защо?
За него злото и доброто
кипяха от едно тесто.
Той не умееше да стреля,
нито да бъде топограф.
Хе искаше да се отделя
от другите със своя нрав.
Обходи всяко бойно място
и спря над не един убит
и после тушът му начесто
със сълзи биваше размит.
Той боевете не прослави
чрез настъпателни платна.
Той виждаше по-величава
човешката злочестина.
И не след дълго командира
го върна във тила, у нас.
Щял бил да демобилизира
боеспособната му част.
И тръгвайки си, той мълчеше,
той никога не укори,
но хората, с които беше,
остави малко по-добри.
1945, 1969
Рафаел Михайлов е роден на 15 март 1902 година във Велико Търново в многодетно семейство на свещеник и рано остава сирак. Преди постъпването си в Художествената академия, участва в театралната трупа на Кина Герджикова в Пловдив.
През 1934 година завършва образованието си в ателието на проф. Дечко Узунов. От 1935 до 1961 г. е учител в провинцията и в София. През 1967 г. излиза стихосбирката му „Мигове“, която предизвиква интереса на литературната и културна общественост. Негови творби са притежание на много галерии в страната, както и на частни сбирки в чужбина.
Рафаел Михайлов умира на 20 октомври 1969 година в София.
Творчеството му се отличава със своеобразен стил и не се отнася към конкретна школа. Живописната му концепция се движи между експресионистичното и импресионистично виждане. Творбите му са вдъхновени от великолепието на българската природа, от пълния с уют интериор на българския дом и богатството на българската керамика.
През март 2021 година в Изложбени зали „Рафаел михайлов“ беше представена изложба на патрона им с картини от фонда на ХГ „Борис Денев“.
Рафаел Михайлов с част от екипа на Изложбени зали „Рафаел Михайлов“
Вашият дядо Рафаел Михайлов преподаваше рисуване в 42 ОУ Хд. Димитър в София. 1953 1954 г ми преподаваше рисуване. Азбя в това време 3 и 4 клас. Спомена, останал в моето съзнание за него е за човек вдъхващ респек и уважение. Влизаше в клас с голяма ваза с цветя, която рисувахме. Тишина. Разказваше истории. Беше приятен учебен час. Този човек е останал в съзнанието ми за винаги. Той е бил 50 годишен. Но с тази брада, която имаше, за нас децата той беше възрастен. Сега съм на 80 години и споменът за учителя Рафаел Михайлов не ме е напуснал.