Гласът на забранения преди повече от пет десетилетия сатирик и поет Радой Ралин оживя във Велико Търново, за да напомни колко болезнено точни и въздействащи са думите му и словото му и днес.
Сънувах, че съм назначен
министър-председател.
Защо съм толкоз понижен,
нима съм лош писател?…“
„Докога във страната ни бащина
Ще вилней тази страшна простащина?“
Тези и още много негови легендарни епиграми, както и лирични любовни стихове прозвучаха в театралния салон на читалище „Надежда 1869“ в старата столица по време на спектакъла „Радой Ралин – една красива грешка“. Документалната музикално-поетична постановка, посветена на 100-годишнината на твореца, представиха сина му Кин Стоянов, актрисата Лина Шишкова, пианистът и композитор Михаил Шишков и Кирил Калев – журналист, автор и изпълнител на песни по стихове на поета. Публиката имаше възможност да чуе автентични изпълнения на творбите на Радой Ралин, изпълнени от самия него, благодарение на архивни записи, съхранени в Златния фонд на Българското национално радио.
Спектакълът започна със стихове и размисли на Радой Ралин за войната, които са особено актуални днес, когато само на няколкостотин километра от България падат бомби и умират хора.
„Войната – тази най-голяма смърт,
деца оставя, ражда внуци.
Те като рана дълго я таят
и чистят с революции“.
Баща ми е участвал във Втората световна война като доброволец, а стиховете от този период издава по-късно в стихосбирката „Войнишка тетрадка“, разказа Кин Стоянов.
Особено вълнуващи бяха изпълненията на любовните стихове на поета, които не са толкова популярни, но разкриват красивите измерения на неговия лиричен свят. Някои от тях бяха пресъздадени като песни от Михаил Шишков и Кирил Калев. Те изпълниха и култовите „Улица „Ракита“, която има няколко кавъра през годините, както и популярната „Веселина“ – една от първите песни на новосъздадената група „Щурците“ през миналия век.
Заглавието на самия спектакъл пък е взаимствано от песента „Красива грешка“, написана по текст на Радой Ралин и с музика на Милчо Левиев, с когото го е свързвало дългогодишно и вярно приятелство. Песента била изпълнена от току що прохождащата на сцената Йорданка Христова и е може би единствената в нейната кариера, в която тя джазира.
Интересни факти около творчеството на баща си сподели Кин Стоянов. Той разказа и за прочутата книга „Люти чушки“, която е била забранена и изгорена през 1968 година в пещите на Полиграфическия комбинат в София. Книгата е илюстрирана с брилянтните шаржове на Борис Димовски – друг верен другар и съратник на Радой Ралин. В една от картинките – прасе с навита опашка, някой заподозрял, че се имитира подписа на Тодор Живков. Това била причината книгата да бъде забранена, а Ралин и Димовски за дълго останали без работа.
Знам от баща ми, че въобще не са имали предвид да подписват бившия първи в държавата, но е факт че след този случай той промени подписа си, със смях сподели Кин Стоянов. Години по-късно, когато Ралин и Димовски били реабилитирани, получили поздравителна протоколна картичка за Нова година от председателя на Държавния съвет. Кин Стоянов тогава специално сравнявал отново подписите, но не открил прилика. А каква е всъщност истината за прочутата свинска опашка, едва ли някой някога ще разбере…
За великотърновската публика беше истински поетичен празник срещата с един от най-блестящите сатирици в литературата ни – поет, който воюваше срещу неправдите, срещу войнстващата простотия, срещу глупостта на управляващите със силата на словото. Сега, когато демокрацията дава право на всеки да говори и пише каквото и колкото си иска обаче, неговото слово продължава да бъде безпощадно точно.
