Родолюбиви великотърновци връщат паметта за един от най-големите дарители и общественици в старата столица Леон Филипов
0
Реставратор, дарител и творец на безценни стогодишни макети на исторически забележителности. Един от стожерите на културно-историческото наследство във Велико Търново. Това е Леон Филипов – една забележителна личност, която за съжаление все повече потъва в забвение, а малцина великотърновци знаят за заслугите, които този човек има за града и региона. Да се възроди паметта за Леон Филипов е една от целите, които си поставя Фондация „Градско развитие и културно наследство“, основана съвсем наскоро в старата столица. Неин председател е арх. Драгомир Йосифов, а структурата обединява съмишленици – експерти в различни сфери, чиято обща мисия е популяризиране на местното уникално културно наследство и достоянието му за света. Самият арх. Йосифов е един от малкото не само в града, но и в страната експерти по културно-историческото наследство, автор е на проектите за реставрация на повече от 70 емблематични сгради – къщи, църкви, манастири, музейни обекти и паметници, като много от обектите са построени от Уста Колю Фичето.
Една от целите ни като фондация е да върнем паметта за Леон Филипов и за други забравени личности със заслуги за развитието на града, посочи арх. Йосифов. Ние всички като общество сме в дълг към тези хора и към бъдещите поколения, добави той.
Освен издирване, съхраняване и популяризиране на богатия му архив, членовете на фондацията със собствени средства ще направят негов бюст паметник, който ще бъде поставен на Алеята на славата зад Художествената галерия във Велико Търново.
Леон Филипов е роден на 17 март 1880 г. в Търново, в семейството на Филип Агопов и Мариола Агопова. Баща му е бил известен златар, а майка му лечителка. Живее на днешната улица „Михаил Кефалов” № 11. Завършва образованието си в Държавна мъжка гимназия „Св. Кирил“ в Търново през 1900 г. После прави опит да продължи образоването си в Одеса, но това не се осъществява. След Балканските войни през 1912-1913 г. отново има желание да продължи образованието си, като изучава архитектура в Мюнхен, но получава призовка и заминава за фронта През 1914 г. завършва курс за кондуктори в София. Освен интереси в историята на България и участието в различни археологични дейности, Филипов е владеел добре руски, френски, немски и турски език.
През 1935 г. Министерството на обществените сгради и благоустройството му издава удостоверение и му разрешава правото на свободна техническа практика.
По негов проект са построени сградите на старото военно училище, в това число Арката на генералите и оградата, първата туристическа хижа на Царевец, сградата на Окръжния съвет пред Царевец, мавзолеят-костница на Матей Преображенски в Ново село, а също къщи във Велико Търново, Трявна, Арбанаси.
Филипов закупува с лични средства Констанцалиевата къща в Арбанаси и я реставрира, като впоследствие я дарява на община Велико Търново, заедно с родния си дом и целия си изключително богат архив, включващ макети на стари сгради от края на 19 век и началото на 20 век.
Днес тези макети са част от постоянната експозиция на музея „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново, но се показвани в самостоятелна изложба. Част от архива му обаче е преместен в София след закриването на Националния музей на архитектурата във Велико Търново е не се знае в какво състояние.
През целия си живот в рисунки и макети творецът е запечатал облика на Възрожденско Търново, като сред тях са църкви, къщи, ханове и чешми и др. Особено голяма е неговата заслуга за документиране на много паметници, пострадали от земетресението през 1913 г. Участвал е във възстановителните работи на църквите в Търново и Арбанаси.
Съществена част от времето си Леон Филипов посвещава на туристическото дело, като е награден и с орден от цар Борис ІІІ.
Леон Филипов умира на 9 септември 1976 г. в Старческия дом във Велико Търново. Той не се е женил, не е имал наследници и заради това завещава къщата си и цялото си имущество на Историческия музей в родния си град.
След смъртта му, когато музейните работници влезли в имота, открили, че избеното помещение е пълно със смокове. Оказало се, че Леон Филипов отглеждал змиите, за да ловят мишките, които съсипвали жилището. Къщата за кратко е била музей на твореца, но после експонатите са изнесени, а сега сградата е в много лошо състояние.
