Възраждат паметта за забравения светец св. Йоан Търновски – Трапезонтски, загинал преди 200 години за Христовата вяра
0
Да се възроди паметта за свети Йоан Търновски – Трапезонтски – един забравен и непознат за широката общественост светец, загинал едва 18-годишен за Христовата вяра. Тази амбициозна задача си е поставил инициативен комитет, председателстван от бившия преподавател по история във ВТУ Стоян Долапчиев.
В събота – 16 юли, се навършват 200 години от гибелта на светеца. Долапчиев представи инициативите за годишнината заедно с членове на комитета. В него влизат Димитринка Карамфилова, която е родственица на св. Йоан и автор на книга за рода му, богословът и иконописец д-р Пламен Събев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, който е нарисувал две икони, посветени на него, както и Стефан Николов – журналист, писател и поет, автор на поема за свети Йоан Търновски – Трапезонтски.
Св. Йоан се родил през 1804 година със светското име Иван Димов в Омуртаг, а баща му бил заможен търговец, който внасял и изнасял стоки за Австрия, Германия и цяла Европа. Дядо му бил свещеник. През 1812 година след войната в Европа и лошите икономически последствия за България, бащата фалирал и наскоро починал, след което си отишла и майката на Иван. На 14 години той дошъл в Търново и започнал работа като чирак при един керемидчия. Като отраснал, турските власти започнали да го преследват, за да приеме ислямската вяра, но младежът бил непреклонен. Измъчван жестоко, той накрая бил обесен публично в края на града, там, където сега се намира сградата на Административния съд. Обезобразеното му от мъченията тяло три дена висяло на бесилото, а няколко чудеса съпътстват героичната му смърт.
Той бил канонизиран през 1823 година в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Търново. Като основание за канонизацията е голямата му вяра и затова, че отивайки към бесилото, се спирал и поздравявал с усмивка всички в множеството – и християни, и мюсюлмани, и евреи, разказа д-р Пламен Събев. Когато увиснал на въжето, хората видели около него да се образува неземна светлина и огромен лъч от небето да се спуска върху мъченика. После завалял дъжд, а тялото било отнесено от Янтра. От водата го извадили местни хора, които учудени видели, че въпреки мъченията и пораженията на водата, тялото на младежа било чисто и непокътнато. Милостивите християни го погребали, но къде точно е гробът на св. Йоан Търновски, не се знае.
Всички тези подробности описали в житие на светеца Никифор и Йеротей – двама монаси от Света гора на Атон, които присъствали на обесването.
Най-големият и сериозен изследовател на св. Йоан Търновски е покойният академик Иван Радев от Великотърновския университет. Именно той е инициатор на голяма научна конференция, която се провела през 2002 г. с участието на водещи учени БАН и няколко български университета.
С благословията на Великотърновския митрополит Григорий, инициативният комитет започва поредица от събития за 200-годишнината от смъртта на св. Йоан. В събота, 16 юли, в Катедралния храм във Велико Търново сутринта ще има служба, такава ще бъде отслужена и в черквата в Омуртаг в неделя, посочи Стоян Долапчиев. Най-мащабната проява ще се проведе на 14 октомври, в деня на Света Петка Търновска, когато във Велико Търново ще се проведе голям научен форум за живота и делото на св. Йоан Търновски. Пред участниците Стефан Николов ще изпълни и своята поема, посветена на мъченика.
В по-далечен план комитетът предвижда и изграждане на параклис в кв. „Бузлуджа“, именуван на св. Йоан Търновски – Трапезонтски.
Любопитни подробности за светеца сподели Димитринка Карамфилова, която е филолог по образование и дълги години е била преподавател в българското училище в Прага. Години наред тя е записвала спомени и разкази на родственици на св. Йоан, които е събрала в книгата си. Тя е от малцината българи, които могат да кажат, че имат в рода си светец.
Родът на св. Йоан вече има две големи срещи, проведени в Омуртаг, като в едната се е включил и вторият български космонавт Александър Александров, също негов родственик.
Д-р Пламен Събев, който вече е нарисувал две икони на св. Йоан Търновски, едната от които по поръка на акад. Иван Радев, има проект и за трета, която ще включва 14 сцени от неговото житие, групирани около един централен образ.
