Преди 120 години във Велико Търново е роден големият български артист Димитър Панов Иванов (Бай Пано), един от съратниците на Константин Кисимов, от основателите на „Сценичния кружок” към читалище „Надежда” през 1919 г., дал началото на Градския театър във Велико Търново. През 1925-1927 г., като професионален актьор работи заедно с Владимир Николов и Дочо Касабов, ръководители на професионалния Великотърновски окръжен театър. После Димитър Панов е член на различни пътуващи и софийски професионални театри. През 1932 г. се завръща в Търново и образува читалищен театър „Надежда”. Единадесет години е ръководител, режисьор, актьор и даже чиновник по рекламата на Читалищния театър „Надежда“. Ръководи театъра до 1943 г., разказва летописецът на МДТ Иван Митев.
Родната къща на Димитър Панов била в съседство с родната къща на Константин Кисимов, от едната страна, а от другата – малкото „Хисарче”, както наричали в махалата високата площадка, където са се събирали, мечтали и репетирали ония двама малчугани, които по-късно израстват в двама от най-знаменитите български актьори.
Димитър Панов има високата чест да запали „огънят на изкуството” пред новата сграда на Великотърновския драматичен театър. Когато казваме името на Константин Кисимов, винаги до него достойно стои името на Димитър Панов (Бай Пано), двамата търновци, създали и отгледали Търновския драматичен театър!
Умира на 15.11.1985 г. в София.
Димитър Панов дебютира като актьор с пиесата „Чехов спектакъл“ в ролята на Савелий. През 1925 – 1927 г., като професионален актьор, работи заедно с Владимир Николов и Дочо Касабов, ръководители на професионалния Великотърновски Окръжен театър. Играе в „Нов народен театър“ „Художествен и задружен театър“, както и в театрите в Пловдив, Враца, Габрово, Толбухи, Перник, Бургас и театър „Сълза и смях“ в София. Бил е директор на Врачанския театър. По-известните му театрални роли са : в „Под игото“ (Иван Вазов) – Колчо слепеца; в „Милионерът“ (Йордан Йовков); в „Царска милост“ (Камен Зидаров) – Дойчин Радионов; в „Майстори“ (Рачо Стоянов) – Найден; в ТВ театъра играе: в „За честта на пагона“ (Камен Зидаров) – бай Пано; в „Пластове“ (1977) (Петър Кольовски). Ролите му във филми са от 1950 г. („Калин орелът“) до 1986 г. („Васко да Гама от село Рупча“) и включва над 40 заглавия. Освен като актьор, работи и като режисьор и поставя пиесите „Сватбата на Кречински“ и „Службогонци“.
Носител на редица награди и отличия: заслужил артист (1962); народен артист (1966); орден „Кирил и Методий“ – I ст.; Димитровска награда (1959) – III ст., за ролята на (Хаджи Смион) от „Чичовци“; „I награда за мъжка роля“ за (Силвестър Вълчанов) в пиесата „Светът е малък“ на II национален преглед на българската драма и театър (1959); Орден „Георги Димитров“ (1972, 1982); Герой на социалистическия труд (1972). За цялостното му творчество и принос в развитието на българския театър и българската култура е удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“ (1972).
