Хиляди родолюбци от цялата страна се стекоха на Фестивала на шевицата в село Войнежа (СНИМКИ, ВИДЕО)

Магията на българските шевици и патриотичният дух завладяха великотърновското село Войнежа. Там днес беше открит Националният фестивал на шевицата под надслов „Елбетица – домът на Бог“. Хиляди посетители от близко и далеч на различни възрасти се стекоха в балканското селце, за да се потопят в атмосферата на автентичния бит, фолклор и традиции. Въпреки непоносимата жега, голяма част от хората бяха дошли, облечени в оригинални носии, а силното слънце не уплаши нито участниците в програмата, нито посетителите.

Организатор на събитието е фондация „История в шевици“ с председател Славян Стоянов, то се организира с подкрепата на Община Велико Търново и кметството във Войнежа.

„За нас е привилегия, че четвъртото издание на събитието, акцентиращо върху безценното културно наследство на България, е китното великотърновско село Войнежа! Адмирации към всички вас, уважаеми организатори и участници, че сте се посветили на изключителната кауза да опазвате и популяризирате духа на българщината!“, се казва в приветствието на кмета на Велико Търново Даниел Панов към организаторите и участниците. Той подчертава в поздрава си, че националният фестивал на шевицата има своята голяма добавена стойност – да предава в съвремието вековното наследство, традициите, културното многообразие, таланта и творчеството във везбените и плетачески занаяти, и  помага в обществото да се формира отговорно отношение към тази уникална част от националната ни идентичност.

„Аз съм посветил живота си на вярата, че ще го има българския дух. В днешното време на объркани ценности, несигурност и страх, само едно може да ни запази и съхрани – това са  нашите корени, паметта ни, завещаното от предците ни, каза за „Болярски новини“ Славян Стоянов. Той е категоричен, че колкото повече хора се върнат към забравеното, толкова по- устойчиви ще бъдем като общество. Напоследък често говорим за разделение на нациите, спорим кое е първичното, а не си даваме сметка, че всички  имаме общо начало, общи корени и доказателство за това са обичаите, фолклорът, битът, традициите ни. Мотивите в шевиците са точно такъв пример, те съществуват като символи от хилядолетия, чак от неолита, а и още по-рано. И са оцелели хиляди години във везбената традиция на българката, което показва колко устойчив е коренът ни. Ако бягаме от него, сме изгубени, каза още Стоянов.

През целия ден днес и утре под десетметров трибагреник на сцената се изявяват над 200 индивидуални изпълнители и състави от цялата страна. На повече от 40 щанда свои произведения показват майстори на бродерии, тъкани  и плетени изделия, кукли, дървени произведения на изкуството, съвременни облекла с шевици и др.

Под палещите лъчи на слънцето срещаме семейство Нина и Иван Димови. Дошли са от Ямбол, за да се потопят в атмосферата на фестивала, заедно със своето внуче. Казват, че не пропускат подобни изяви. На такива места се чувстваме живи, прераждаме се, зареждаме се с енергия, казва Иван, който е с автентични хайдушки одежди. Нина пък не крие радостта си, че наскоро е успяла да обогати автентичната си над 200-годишна самоковска носия с прочутото шеве – ръчна бродерия по ръкавите. Двамата сами търсят оригинални части за костюмите си, за да ги комплектуват отгоре до долу.

Автентична тракийска носия с богати и стари накити показва и красивата великотърновка Яна Стефанова. Въпреки вълната и шаяка в костюма, казва, че жегата не й пречи, напротив, чувства се прекрасно в него.

С истински плам разказват за своята колекция жените от формация „Старо село – фолклор и традиции“. Те показват сбирка от тутракански изтъкани и бродирани красоти за дома и облеклото. Сред тях е оригинален, над стогодишен нагръдник с рядко срещан мотив – еделвайси, бродиран от 14-годишно момиче. В сбирката има прочутите възглавници „Момински коси“, както и нишан, който младите жени са изработвали преди да се задомят. Открихме и много фино изработена кърпа за детенце, шита от майката, за да го пази от слънцето и мухите по нивите, разказва Мария Христова от Старо село. Както се казва, че песента синор няма, така е и с мотивите от шевиците – те се повтарят в различни краища на България, посочва още тя.

Днес сутринта в програмата беше показана изложба на автентични носии  на колекционерите Радослав Радков, Илонка Станкова, Ивелина Иванова и Огнян Иванов. Публиката с интерес изслуша и презентацията на Здравка Димитрова, автор на книгата „Български шевици от Русенския регион“, както и емоционалния разказ на сърцатата Калина Михайлова от село Шуменци, община Тутракан, която представя своята семейна колекция от месали и възглавници.

Няколко фотографски изложби също са част от програмата на празника. Една от тях – „Изпод руините“, е посветена на изчезващите села в България.

По време на семинарната част от форума д-р Миглена Петкова, етнограф, заместник-директор на Регионален исторически музей – Велико Търново представи своето изследване  „Болярската „корона“ на невестата от Килифаревския район“, а Татяна Кофтун, бесарабска българка от българското село Чушмелий, разказа за орнаментите на чушмелийските пешкири.

Театрални постановки, поетични спектакли, представяния на книги и филмови прожекции също са част от ботата програма на фестивала, който продължава до късните часове на деня днес и утре.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.