В трогателна изповед д-р Неделя Щонова разказва за подвига на д-р Стефан Черкезов. Спази традицията да се поклони пред паметника му на 15 август

0

Известната авторка и водеща на здравно телевизионно предаване е свързана съдбовно с бележития търновски медик

Д-р Неделя Щонова, популярна като автор и водещ на рубриката „Духът на здравето“ по bTV, спази традицията и тази година отново почете паметта на д-р Стефан Черкезов пред паметника му във Велико Търново.

Всяка година на този ден, докато съм жива, ще разказвам тази история. Искам дъщеря ми да знае за подвига на д-р Стефан Черкезов. Искам децата на брат ми да знаят за подвига на д-р Стефан Черкезов. Той спасява 47 души от пламъците на горящ автобус. На следващия ден умира от тежките изгаряния в болницата в Горна Оряховица, споделя в трогателна изповед в социалните мрежи д-р Щонова.

15 август. Винаги на тази дата за мен Земята се отклонява от оста си и аз не успявам да се наглася заедно с нея. Винаги, когато разказвам тази история ми се вие свят, вълнувам се и се разплаквам. От преклонение и възхищение пред човешката самоотверженост.

Хващаме се за ръце и заедно с моя прекрасен съпруг Валентин, родом от Велико Търново, водим децата там, в Търново, в многопрофилната областна болница. Тя носи името на д-р Стефан Черкезов.  Стоим с часове пред паметника и си говорим. За стойността на живота и саможертвата на хора обрекли себе си в името на другите. В тази болница татко Митко / д-р Димитър Маринов, бащата на Вальо / 30 години е бил ръководител на отделението по педиатрия.

Поклон! На този свят наистина има хора с невероятна храброст и съзнание за дълг, пише още популярната тв водеща.

В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г. Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора. Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка.  Тази колежка е д-р Лиляна Маринова, мама Лили, която е майка на Вальо.  И бабата на дъщеря ми, посочва д-р Щонова.

А самият д-р Черкезов се качва в автобуса. На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска с камион. Избухва в пламъци. Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади от там горящите хора.

Пламва косата му. Гаси я с ръце. И продължава да спасява хората. Облечен е в бяла найлонова риза. Тя се стапя по тялото му. Причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40. Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица. И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали.

Остава сам.

И тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град – Горна Оряховица. По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата.  Пристига в хирургичното отделение. Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи:

– Колеги, оставете ме, моля, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за  другите пациенти!

Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия. Последните  думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм:

– Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен – държах се като истински лекар!

По време на катастрофата съпругата Лидия Черкезова е 23-годишна. Занимава се със счетоводство. Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца. След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по социална медицина.  Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си. После и тя става лекар. Има специалност „Уши, нос, гърло“. Живее и работи в Германия.

Доц. Черкезова е споделяла, че нито един от спасените от баща й хора не ги е потърсил впоследствие. И никой от техните наследници не почита паметта на съпруга й заедно с нея.

През 2005 г. датата 15 август, съвпадаща с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица, е обявена за Национален ден на спасението. Когато си тръгвахме от болницата, Наско, на брат ми детето, което живее в Щатите, каза:

– Ще разкажа на моите приятели в Лос Анджелис за доктор Стефан Черкезов.

Честит празник, мили хора! Бъдете добри и окрилени от необятната любов на вашите майки! Нека Света Богородица ни пази и закриля. Добри хора… И без да сме обречени можем да се грижим за другите… С любов.

Д-р Щонова завършва своята изповед с цитата на Норман Казънс: “Трагедията на живота не е смъртта, а онова, което позволяваме да умре в нас, докато сме още живи.”

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *