декември 4, 2022

114 г. от рождението на Петър Аладжов – бележития великотърновец, дал много за родния си град и за страната си

Днес се навършват 114 години от рождението на един забележителен великотърновец – д-р Петър Аладжов. Блестящ финансист, банкер, дарител, неговият живот е изпълнен с превратности, възходи и падения и е доказателство за това, че силният човек може да се изправи и да продължи, дори и след най-тежките трудности.

Да се възроди името на тази видна личност беше една от целите на Ротари клуб – Велико Търново. Именно по инициатива на клуба Старопрестолната гимназия по икономика вече носи името на д-р Петър Аладжов и посрещна новата учебна година с табела и знаме с името на своя патрон.

 

Петър Аладжов е роден във Велико Търново на 25 септември 1908 г. По майчина линия е потомък на руски дворянски род и на българска търговска фамилия от Сяр (дн. Серес, Гърция). Майка му Теофана се омъжва за  Христо Аладжов, родом от Севлиево. Останал сирак и потърсил препитание в Търново, той с труд и предприемчивост се превръща в един от богатите и уважавани търновски граждани.

Първия си практически опит като финансист Аладжов получава едва на 10-годишна възраст като помощник в църквата „Св. св. Константин и Елена“, където събира таксата за поменника, а след това няколко години е касиер на Юношеския туристически съюз “Царевец”, а по-късно и на централното настоятелство на съюза. Петър Аладжов завършва един от първите випуски на търговската гимназия в Търново и още като ученик е стажант в градския клон на Българска търговска банка.

Привлечен от банковото дело, младият Аладжов решава да продължи образованието си в прочутата Търговска академия в Анверс/Антверпен. Отново, както и при предците му, се намесва съдбата – на път към Белгия Петър спира в Прага, където разбира, че е избран от общото събрание на студентската организация “Българска седянка” за неин касиер по предложение на председателя Боян Войников, с когото се познават от туризма. Убеден е от своите приятели да постъпи в чешката Търговска академия.

Скоро след това Аладжов е избран и за лидер на „Българска седянка“, която обединява близо 500 млади българи и се ползва с висок престиж. „Седянката“ е организатор на художествени и патриотични прояви, система за взаимопомощ, включително собствена студентска менза/столова.

След дипломирането си младият финансист е канен на работа в София и Берлин. Той избира да се върне в клона на Българска търговска банка в родното Търново. На 26-годишна възраст вече е директор, а неговият работохолизъм и новаторство превръщат търновския клон в най-динамично развиващия се в страната, което прави впечатление на шефовете на банката.

На 33 години Аладжов е назначен за директор на централата в София. Находчивата му и иновативна работа в управлението на БТБ успява да развие не само дейността на банката, но и икономиката на страната. Верен на своите научни интереси, Аладжов специализира в Германия, Италия, Франция, Англия… Защитава докторат в Берлин на тема „Работа с чуждестранния капитал“, като прави силно впечатление на водещите специалисти по банково дело и външна търговия. И в реда на нещата е избран за председател на Българо-германското търговско дружество.

Втората световна война носи нов обрат в кариерата на д-р Аладжов. През 1943 г. е мобилизиран и от 16 май поема Върховното комисарство на военновременното стопанство. Над година ръководи разпределението на храните, горивата, суровините, дневните дажби, практически всичко.

Петър Аладжов използва и натрупания български опит още от времето на Първата световна война, като прокарва и редица новаторски решения. Осигуряването на военновременното стопанство включва поредица от действия, с които държавата регулира икономиката, а най-важната сфера е селскостопанското производство. Той хвърля цялата си енергия за осигуряването на продоволствието на населението, включително във Вардарска Македония и Беломорието, при това в условията на все по-остри дефицити, при разрушителните бомбардировки на София и очертаващата се политическа катастрофа. В края на юни 1944г. д-р Аладжов подава оставка като върховен комисар, а върховното комисарство се разформирова. Министър-председателят Багрянов му предлага да поеме ръководството на замисления Президиум, който трябва да контролира и координира дейността на министерствата. Аладжов отказва, като за пореден път изтъква, че не е политик, а е избрал банкерството. Драматичните промени след преврата на 9 септември 1944 г. засягат дори и човека, благодарение на когото в България няма нито един случай на гладна смърт. На 13 октомври двама милиционери нахълтват с насочени револвери в директорския му кабинет в БТБ и го арестуват. Държат го в гараж и различни килии. Бил е заедно с митрополит Кирил и известния търновски художник Борис Денев. Следват шест месеца на разпити и произвол в централния затвор и различни места, пригодени за задържане на “народни врагове”, а в килия попада и бъдещата му жена – шефката на секретариата в БТБ Екатерина Петрова, по обвинения, че избира само документи в полза на Аладжов. Все пак има късмет, защото е прехвърлен от Втори процес  – този на министрите, в Десети – известен като Стопанския. Заключението на Първа следствена комисия по стопанската администрация е, че не установява противонародна дейност на д-р Аладжов и на 18 април 1945 г. той е освободен.

Жилището му в София е отнето. Когато чакащата на входа на затвора Екатерина Петрова го пита: „Къде да ви заведа, г-н директоре“, той и дава адреса. Пред входа на нейната кооперация заявява: „Надявам се, госпожице Петрова, че ще ме приемете у Вас и че никога повече няма да се делим!“. Това е било предложението за женитба, за което е имал сили след следствената месомелачка.

На 13 май 1945г. Аладжов и Екатерина Петрова се венчават в храма „Св. Неделя“.  Д-р Аладжов се връща на работа в БТБ, където започва отново работа по финансирането на индустрията и експорта, и започва активизиране на връзките с чужбина, съобразени с новите условия – дейност, за която получава личното одобрение на министър-председателя Кимон Георгиев. Следват серия от срещи в Белград, Будапеща, Рим, Милано, Цюрих, Женева, Белгия, Швеция, Финландия, Норвегия и Лондон където е поканен от директора на „Лойд“. Ала усилията му се оказват напразни.

На 23 декември 1947 г. се национализира индустрията, а на 27 декември и банките. БТБ става БНБ, а Аладжов е назначен като съветник на управителя. Единствен се наема да направи нов кредитен ред за финансирането на народното стопанство. Проектът му е критикуван с политически, а не финансови аргументи и Аладжов вижда, че е безсмислено да продължи  и подава оставка.

Следва първото изселване. На 13 октомври 1949г. в жилището му нахлува милиция и семейството с невръстната си дъщеря е принудено да напусне само с ръчен багаж.

Намират подслон в Червен бряг. Животът им е крайно труден, а опитите да намерят някаква работа се провалят. Тогава решават да се преместят в с. Церово, намиращо се в Искърското дефиле. Там находчивият Аладжов, заедно с току-що освободения от затвора инж. Печигаргов – бивш главен директор на Военната фабрика в Казанлък, използвайки изоставени хлорни бомби, започват да производството на течност за избелване, която той кръщава „Белина“ – име, с което е известна и до днес. Многократно получават отказ за регистриране на кооперацията си заради присъствието на хора като тях в нея. В Церово живеят в постройка, която е под скален венец, от който се случва да падат късове и един такъв къс за малко не ги убива, но за техен късмет пада в съседното помещение. Тогава идва и повикването от София, където на среща с члена на ЦК на БКП академик Тодор Павлов и министъра на външната търговия Живко Живков, му е предложен висок пост в министерството, който Аладжов отказва.

Не след дълго обаче от министерството се съгласяват да издадат виза на Аладжов, а той да съдейства за възстановяване на връзки с германския пазар чрез създаденото външнотърговско дружество “Булет”.

Посещението в Германия се увенчава с подписването на много договори, но бюрото на фирмата е закрито, а договорът на Аладжов е прекратен. Той остава в Германия, а семейството му в България. Репресиите срещу жена му Катя и двете им деца се засилват и отново са изселени, този път в село Хитово.

След много претърпени мъки и несгоди, и след спиране на вноса от България от страна на Германия, най-после през 1962 г. комунистическият режим позволява на семейството на Аладжов да замине при него.

В Германия д-р Аладжов възражда почти прекратилата дейност фирма БАФАГ, на която става президент през 1957г. Умело прави търговски операции между Изтока и Запада, арабските страни Индия и Китай.

Развитието на световната икономика, за което той допринася, не остава незабелязано и през 1982 г. той е поканен на Световния икономически форум в Колорадо, на който ерудираният българин заседава редом с Франсоа Митеран, Джералд Форд, Ричард Чейни и други световни лидери.

Д-р Петър Аладжов се завръща за първи път в България през 1990 г. по покана на президента на България д-р Желев. Той е един от щедрите дарители на Регионалния историческия музей във Велико Търново, на когото предоставя своята нумизматична колекция, ценни документи, уникален печат на БРЦК, образци на старо оръжие. Той е един от спонсорите на паметника на Стефан Стамболов, а дъщеря му Теофана (по линия на своя съпруг принцеса фон Саксен) организира хуманитарни акции в помощ на България.

Любовта към родния град е оценена и с протокол No 27– решение N 404 от 22 март 2002 г. му се  присъжда званието „Почетен гражданин на Велико Търново” Отново през 2000 г. са публикувани неговите интересни мемоари „Върховен комисар. Един живот в полза на стопанството».

Достигнал патриаршеска възраст, д-р Аладжов си отива от този свят на 2 февруари 2004 г.

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *