Във Велико Търново два месеца и половина ще снимат втория сезон на криминалната драма „Дяволското гърло“
0
Част от китните къщи във Великотърновското село Малки чифлик се превърнаха в снимачна площадка на втория сезон на хитовия сериал „Дяволското гърло“. Работното име на продължението е „Есента на демона“, а в главните роли отново е тандема Духовникова – Карамазов. Единственият екип, който бе допуснат на снимките, и който разговаря с един от най-успешните български филмови продуценти Евтим Милошев, бе на „Болярски новини“
-Г-н Милошев, във Велико Търново не всеки ден се снимат филми. Как избрахте тази локация? С какво Ви провокира, още повече, че първият сезон на „Дяволското гърло“ беше в Родопите.
- Когато през 2017 г. снимахме в Родопите, избрахме и историята, и локацията така че самото място да е герой в историята. Проектът имаше огромен успех и в България, и по света, и когато решихме да правим продължението спазихме този модел на работа. За нас беше много важно коя ще е следващата локация – герой в разказа. Жанрът е криминална драма – убийства, разследване и т.н. Велико Търново освен, че старопрестолния град, обявен за историческа и духовна столица на България, е едно великолепно и много вдъхновяващо място заради историята си, заради духа, легендите, величието. Той е символ на величието и падението на нашата държава. Защото „Дяволското гърло“ генерално е една история за справедливостта. За нарушената справедливост, за правораздаването, кой как и защо употребява властта, кой как я получава и каква е цената на това. Така избрахме Велико Търново, което освен всичко друго е и символ на властта имено защото е било столица на втората българска държава.
- Всички тези неща, които ги изредихте, са част от голямото послание на филма, така ли?
- Това са посланията и внушенията, свръх идеята на проекта. Това е една история за справедливостта и за въздаването й. Велико Търново е изключително красив и кинематографичен град, но е труден за снимане. Стръмен е, с хиляди стъпала, тесни сокаци, има задръствания, пътят София – Варна минава през града и всичко това прави графикът сложен. Обаче е толкова красиво! И това беше ключов разговор, който имахме в началото с главния сценарист на проекта Иван Спасов, който беше като историк изключително вдъхновен. Много го мислихме. Претеглихме, че ще е трудно за снимки, но решихме да изберем творческото начало и потенциала на града. Когато дойдох за първи път се срещнах с местните институции, защото с този голям екип ще бъдем тук два и половина месеца. Като продуцент винаги за мен е задължително да обезпеча и работата на екипа и съответно местната власт да знае какви са тези хора, какво правят. Проведох срещи в кметството, полицията, болницата, Окръжния съд, театъра, Националния военен университет и получих невероятна подкрепа. Градът ще е основен герой в тази история.
- Два месеца и половина ще снимате, а кога ще видим фирма на екран?
- Това сега е снимачния период, после имаме т. нар. „постпродуционен период“, когато се монтират кадрите и може да продължи между половин и една година, в зависимост от програмирането на Нова телевизия, за която снимаме. Надяваме се следващата година, живот и здраве, ако не се случат някакви апокалиптични събития – виждаме че днешният свят и времето, в което живеем са изключително тревожни. Надяваме се да има мир, спокойствие, здраве и нормален живот и 2023 г. ще бъде премиерата на филма.
- Видях че, Владо Карамазов и Теодора Духовникова са тук, а освен тях ще видим ли познати лица от първия сезон?
- Не. Историята е съвършено различна и няма нищо общо с първия сезон освен героите на двамата. Те по съвсем друга причина се срещат във Велико Търново, съвсем друга история се заплита и разказва. За жалост брилянтният актьорски състав от първия сезон няма да го видим във втория, чието работно заглавие е „Есента на демона“. Но пък добрата новина е, че новите актьори са великолепни, талантливи и обичани.
- Това за вас е поредна професионална провокация. Спечелихте и детската аудитория с „Румбата, аз и Роналдо“. Мислите ли за още подобни сюжети?
- Продължение на този сериал няма да има, защото децата пораснаха, но наскоро аз и компанията ми направихме за бТВ сто епизода на „Татковци“, където също имаше много великолепни детски персонажи. В момента водим начални разговори с режисьорската Боряна Пунчева, която има идея за детски филм, така че тази тема винаги буди интереса на зрителите.
- Какви са двете, трите или едното нещо, които трябва да се перфектни в един сценарий, за да се ангажирате с него?
- Колкото и тривиално да звучи, трите най-важни неща са идеята, актьорския състав и местата, където се снима проекта. На тези три основни стълба се крепи успеха на всеки един проект.
- Какво не знаем за българските продуценти? Има ли разлика в работния процес спрямо американските ви колеги например?
- Със сигурност има разлика в мащаба. Все пак Америка е Меката на световното кино. Но това, което е най-важното специално в продуцентската работа е продуцентът да се простира с ресурса, с който разполага. Нямам предвид само финансов, но и човешки ресурс, времеви и всякакъв. И понеже много се спекулира с тази тема – много сме малко, парите са малко, недофинансирани сме… да така е, но предизвикателството е всяка една история да се разкаже интересно за зрителя спрямо комплекса от ресурси, с които разполагаме.
- Имате ли Ваш любим проект? Те са различни и може би не е коректен въпросът…
- Напротив, коректен е, но те са различни. И това винаги е била моя и на компанията политика – да правим различни проекти като сюжет и тук мога да изброя… Говорихме да детския проект, за криминална драма, каквато е „Дяволското гърло“, риалити формат, какъвто е „Survivor“, историческия сериал „Дървото на живота“, драматичната комедия „Столичани в повече“, което телевизионна класика, разбира се медицинският сериал „Откраднат живот“. Наистина много са, различни са, но това ми даде страхотно удовлетворение в работата и голямо щастие, защото аз работя с най-изявените български кинематографи – режисьори, актьори, сценаристи, оператори, композитори и екипи. Скоро компанията и аз ще снимаме епизод номер 1000… Зад това нещо се крие огромна творческа енергия. Тази работа никак не е лесна, но пък това е голямото удовлетворение.
- Идвало ли Ви е някога да захвърлите всичко? Може ли нещо да Ви откаже?
- Ще Ви кажа кога за последен път ми идваше да се откажа. Тази сутрин! Когато снимачният ден закъсня с час и половина. Това е страшно много, защото снимачното време е най-скъпия ресурс. Първият човек, който упреквам това съм аз, но в такъв момента на човек му идва не просто да захвърли всичко, ами направо да се разплаче. Това е сложен за управление процес…
- В началото заговорихте Вие самият за посланието, за властта… Един продуцент също има много власт. Как успявате да не злоупотребите с нея? Вие може да манипулирате зрителите, да манипулирате властимащи и т.н. Как успявате да запазите хигиената, да бъдете професионалист?
- Повече от 30 години се занимавам с медии, телевизия, кино. Трябва да Ви кажа, че последните години основно насочих целия си творчески потенциал и усилия в сериали и в. т. нар. „Ентъртеймънт“ или забавни предавания. Това, по някакъв начин, позволява да пазим хигиена. Защото това, което наричаме актуални предавания или политическа журналистика и въобще отразяването на ежедневието – там човек много по-лесно може да загуби хигиена и да се катурне. Докато в забавлението възможността да злоупотребиш със силата върху влиянието на аудиторията позволява човек да се съхрани и да бъде честен със зрителя и с историите, които разказва.
- В контекста на моментната политическа ситуация в България, какво мислите за нея?
- Въздържам се да говоря публично за политика, не че нямам своето мнение, визия и представа. Но това, което мога да кажа е, че властта е създадена да властва. Тя винаги изкушава, тя дава много възможности и борбата е безмилостно жестока. А дали ние ще имаме такива властници, които хем да властват, хем да мислят за общото благо, това вече само времето ще покаже. Едно от най-големите клишета е, че всеки народ си заслужава своите властници, но всъщност крие голяма житейска мъдрост. Колкото и да е тривиално, че властта е в ръцете на народа, хората и суверена, това в някаква степен е така, но е и голяма спекулация. Защото тази власт народът я упражнява само по време на избори. В останалото време народът бере плодовете на своето решение, или на липсата на такова.