Мартина Вачкова: „Баща ми – този пратеник на мъжките времена, днес сигурно щеше да е самотен и не на мястото си…“

0

Пред дни на книжния пазар във Велико Търново и страната излезе новото, второ издание на книгата „Пратеник на мъжки време. Спомени за Григор Вачков”. Съавтори на книгата са съпругата на обичания актьор Силвия Вачкова, дъщеря му Мартина Вачкова и режисьорът Юрий Дачев.

Идеята за второто издание е на заместник-кмета на Велико Търново Нейко Генчев – член на настоятелството на издателство „Фабер“, което превърна книгата в истинско полиграфическо бижу.

„Пратеник на мъжки времена“ буквално за няколко дена изчезна от книжарниците и сега се правят допечатки, защото интересът към нея е много голям.

Връзката на Генчев и големия актьор не е случайна, те са роднини от село Трънчовица, откъдето са корените им.

Тази година Гришата, както с обич го наричаха не само роднини и приятели, но и всички българи, щеше да навърши 90 години. За съжаление, той си отиде твърде рано от този свят през 1980 година. Интересът към неговата личност обаче не само не стихва, а напротив, той продължава да живее в сърцата на милиони българи. Дни след излизането на второто издание на книгата разговаряме с дъщерята на прочутия актьор Мартина Вачкова, която наследи неговия талант в професията.

– Госпожо Вачкова, защо повече от четири десетилетия след смъртта на баща Ви, хората продължават да го жадуват? Да искат да четат за него, да гледат филмите и постановките, в които е участвал?

– Може би, защото имаме огромна нужда от реални, истински мъже. Живеем във време на фалшиви герои, на измислени мъже, на кухи хора. А баща ми беше герой на своето поколение и е много хубаво, че интересът към него продължава през годините, той е познат и любим на млади хора, вече на децата на неговите приятели и набори.

За мен е важно тази книга  да стигне до колкото може повече читатели, до следващите поколения, за да научат историята на един човек, постигнал всичко в живота си с къртовски труд. Той е тръгнал от едно малко село, от  бедно семейство и с голяма упоритост  е постигнал успехите си. Палеща история е това.

– Какво е основното послание, което искате като съавтор на книгата да предадете на хората?

– Именно това, че истинският, смислен, голям успех се постига с много труд и упоритост. Няма как да се появиш един път случайно по телевизията и да заживееш с илюзията, че си велик. Лесните победи на случайните герои не водят до нищо.

Хората ще научат от книгата, че пътят на татко в театъра киното никак не е бил лесен. Той не се е събудил една сутрин звезда. Няма такова нещо. Животът му  беше години наред беше работа, работа и чакане да дойде редът му и ролята му. За щастие, той имаше големия шанс да срещне своя автор Йордан Радичков,  той пък от своя страна срещна своя актьор… Нашата професия е групова, артистът зависи от автори, от режисьори, от колеги. Баща имаше прекрасни партньори.

Ще ми се още животът на татко, описан в книгата, да е пример за това, че трябва да живеем честно, да се научим да се радваме на успехите на другите, да не завиждаме. Такъв беше той…

– Как щеше да се чувства днес Вашият баща, ако имаше възможност да живее при сегашните условия и в сегашното общество?

– Баща ми, този пратеник на мъжките времена, съчетаваше в себе си освен голямото трудолюбие и огромен талант, и неподправена скромност. Мисля, че днес щеше да бъде самотен и не на мястото си. Защото виждам колко умни и интелигенти хора се чувстват ненужни, не могат да се впишат в общия хор от посредственост и простащина. Боя се, че вероятно и той щеше да е така. Но не знам, не знам…

– В очите на Григор Вачков имаше винаги едно пламъче на чист и искрен смях, извиращ от душата му. Спасяваше ли го смехът?

– Да, той обичаше да се смее, хуморът, самоиронията са го спасявали много пъти, но това е присъщо за сетивните, природно интелигентни хора. За съжаление, сега май на никого не му е до смях… Избори, война… Баща ми днес нямаше да има много поводи да е весел, но щеше да е оптимист, в това съм сигурна. Той винаги е бил такъв.

 

Григор Вачков – обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на „Пратеник на мъжки времена“. В нея няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което донесе с присъствието си. Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания за големия български актьор събират надежда, че „последното лято“ на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: „При мен всичко беше просто!“.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *