Водещи историци и експерти ще дискутират във Велико Търново как да се сложи ред в националния ни празничен календар
0
Крайно време е да се сложи ред в националния празничен календар на България. Да се внесе яснота какво, защо и как отбелязваме като официални държавни празници, да се изчисти „тюрлюгювеча“ от стар и нов стил на честване на важните дати от историята ни и да се реши кой да бъде най-важният национален празник. Празничният календар на България да не бъде просто поредица от почивни дни, в които хората си ходят по селата или отиват в Гърция, а да съдържа дати, които възпитават и правят съпричастни всички българи към миналото и бъдещето ни като нация.
Това ще са част от въпросите, дискутирани на престижния научен форум „Български празничен календар – минало, настояще и бъдеще“, който ще се проведе в петък във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Организатор на събитието е Историческия факултет във ВТУ, а целите на конференцията представиха професорите по история Милко Палангурски, Петко Петков и Пламен Павлов, които са сред инициаторите на дискусията.
В срещата ще се включат представители на висши училища, експерти и общественици с отношение към темата, сред които проф. Петър Стоянович от БАН, доц. Георги Лозанов, проф. Веселин Янчев и доц. Михаил Грув от СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Петя Неделчева от НБУ, доц. Стефан Минков от Шуменския университет, адвокат Йордан Цветанов, член на Висшия адвокатски съвет и др.
Години наред в обществото ни текат спорове кой празник е най-важен, кой е по-важен от другите и т. н. Получава се така, че повечето официални държавни празници повече разединяват, отколкото да обединяват хората. Затова след дълги години се стигна до идеята да се съберем експерти и да се потърси решение на този проблем, посочи проф. Милко Палангурски..
Още от 90-години аз и мои колеги твърдим, че не може държава, която претендира за древно величие и цивилизационни приноси, да си позволява да има два календара, посочи проф. Петко Петков. Не е отменен Григорианският календар, приет 1916 година. Може би поради недоглеждане или по други причини, в сегашният ни празничен календар 6 септември – Съединението на България и 22 септември – обявяването на Независимостта, се отбелязват по старите дати, а те са съответно на 18 септември и 5 октомври по действащия календар, посочи той.
Проф. Петков припомни, че сегашният национален празник на България – 3 март, се отбелязва с решение на държавното управление от 1990 година. Преди това – от 1879 година, когато в Търново се създава новата българска държава и се приема Търновската конституция, има няколко официални празници, на които различните управления прехвърлят тежестта – 19 февруари, узаконен с указ като дата на възшествието на престола на руския цар Александър Втори и ден на подписване на Санстефанския мир, а след това 9-ти септември 1944 г.
Според проф. Петков е приемлива тезата в списъка на официалните държавни празници да влизат дати на най-важните събития от историята ни, без да бъде определен един конкретен ден за национален празник. Това ще реши самото общество след години, като покаже коя от тези дати отбелязва сърцато, спонтанно, без протоколни, спуснати отгоре решения.
Националният празник трябва да изразява българско величие, самочувствие, а не някакъв срам или страх от геополитически фактори, категорични са историците от ВТУ. Според тях националният празник трябва да е и дипломатически, да олицетворява цивилизационното място на страната ни като принос в световната история. Празничната ни система трябва да е натоварена от с дълбоки идеи – от дипломацията до възпитанието на децата в детските градини, посочват инициаторите на конференцията.
Процесът ще е труден и бавен. Години наред трябваха,за да бъде призната датата 18 февруари като кончината на Васил Левски, обоснована и доказана теза, тръгнала от историческата и духовна столица Велико Търново. Дали заради упражнения по инат, но административната столица София продължава да отбелязва гибелта на Апостола на 19- ти февруари. Какво точно си мислят учениците, които във всички учебници четат, че той е обесен предния ден, посочи още проф. Петко Петков.
Според проф. Пламен Павлов е крайно време държавниците да се вслушват в мнението и становищата на историците, които боравят с документи и факти. Проф. Павлов каза още, че в сегашния празничен календар необяснимо липсват дати от Средновековното величие на България и даде за пример 2 май – успението на цар Борис- Михаил, 20 август – битката при Ахелой и др.
Преподавателите от ВТУ подчертаха също, че целта на научния форум е да се сложи ред в хаоса само с официалните държавни празници, като не става дума за църковния календар.
Очаква се конференцията да излезе с конкретни становища и документ с предложения, които да бъдат внесени в Президентството и Народното събрание.
