Мария Маринова си тръгва от Изложбени зали след близо 30 години, безмерно богата със спомени и емоции
0
Дългогодишният организатор има зад гърба си над 1800 изложби и културни събития, сега мечтае за пътешествия и забавления с любимите си внуци
След близо 30 години Мария Маринова казва сбогом на Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. Дългогодишният организатор в културната институция си тръгва със сърце, пълно със скъпи спомени и емоции. Тя се пенсионира, но младежкият й дух не приема това като някакъв край, а напротив – крои планове за пътешествия и пълно отдаване на любимите хора и на любимите занимания.
Над 1800 изложби и културни събития има зад гърба си Мария, като всяка проява в комплекса е старателно документирана от нея. „Първо пишехме всичко в тетрадки – наименованието на изложбата или друг вид събитие, кой е организатор, кой ще открива, кои са гостите, брой посетители“, връща се назад във времето Мария Маринова.
После в залите се появила пишеща машина и документацията се водела на нея.
Преди да бъде назначена като организатор в „Рафаел Михайлов“ великотърновката работила във Военния архив, а след това в местния радиовъзел – сега Общинско радио „Велико Търново“. „Бяхме прекрасен екип с колегите Веселка Венкова, Тодор Иванов, Мария Филипова, Мария Минчева“, спомня си Мария. Първо била на пулта, а после започнала да прави и репортажи. И така до 1987 година, когато се отворила възможност да започне в Залите.
В началото тук се организирали предимно изложби и концерти, по-рядко имало представяне на книги и други събития, защото конферентната зала, в която сега се провеждат те, била построена по късно.
Откриване на изложба в Залите – 80-те години на миналия век.
През цялото време Мария не спирала да води летописа на изложбения комплекс. Дълги години отразявала и дейността му като журналист, като пишела отзиви за събитията в местния вестник „Борба““.
За радост, тетрадките и пишещата машина в Залите били заменени с първия компютър, който доста улеснил работата й. През последните години с помощ от колежка успели да прехвърлят цялата информация за провежданите събития от 1985 година до сега на електронен носител.
Мария Маринова вече не помни колко срещи е провела през годините с художници, писатели, поети, композитори, певци и др. хора на изкуството. Бърза сметка обаче показва, че с правените средно по около 50 събития годишно, зад гърба й културните мероприятия в Изложбените зали за периода, когато тя е била организатор, надхвърлят 1800.
Откриване на изложба на проф. Стефан Лазаров
Нямаше да се справя през тези години без подкрепата на моите колеги, категорична е Мария. Тя с благодарност и огромно уважение изрежда имената на уредниците в Изложбения комплекс, с които е била в тандем – Николай Сираков, Стефан Асенов, Костадин Косев, Драгомир Живков, Огнян Станимиров, Румен Маринов, Цани Василев… Някои от тях си отидоха, но спомените й от съвместната им работа са ярки и непреходни.
Румен Маринов, уредник в Изложбени зали, приветства гостите на събитие в Залите.
От десет години Мария работи успешно като организатор в екип с уредника на Изложбени зали Станимир Борисов. Тя искрено благодари на него и на целия екип в комплекса за съвместната работа при осъществяването на всички културни събития.
Специални благодарности организаторката изказва и на ръководителите на културата в старата столица – Сергей Данчев, Иван Александров, спомня си с уважение и респект за незабравимата Велика Иванова и за Иван Димитров, които се преселиха в по-добрия свят. Специално благодари на сегашната директорка на Дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ в Община Велико Търново Нелина Църова, в чието лице вижда прекрасен ръководител и диалогичен човек, както и на колегите си в Дирекцията, с които е работила през всичките тези години.
Незабравимата Велика Иванова и Сергей Данчев (на втората снимка вляво) са сред хората, на които Мария дължи благодарности.
„Годините се нижеха, времената се променяха, редуваха се трудности и успехи, но никога не съм губила интерес към работата си в Изложбени зали“, категорична е Мария. Море от познания й давали експозициите, които представяли български и чужди автори. Свои творби в Залите показвали обичаните търновски художници Панайот Димитров – Понката, проф. Никола Хаджитанев, Христо Панев, Цанко Петров, Евгени Йонов, Георги Костов, Орлин Чуховски, Сергей Немцеров и много други. Тук за пръв път били показани оригинали на Владимир Димитров – Майстора, творби на Рембранд, осигурени със съдействието на Людмила Живкова, както и на изтъкнати творци като Недко Солаков, Румен Скорчев, Ненко Маров и др. Едва ли могат да бъдат изброени имената им, както и различните изложби, организирани от български и чужди институции. Китай, Мексико, Гърция, Аржентина, Япония, Украйна, Русия, Венецуела са само малка част от държавите, чието изкуство са имали възможност под една или друга форма да видят великотърновци.
С великотърновския художник Сашо Филев в Изложбени зали преди повече от четири десетилетия.
Тук се представяли майстори на художествени занаяти, показвали нумизматични и филателни сбирки, пощенски картички, архитектурни разработки, декоративно-приложни изкуства, новаторски изобретения, материали за нагледна агитация, мраморни изделия, мебели, еротични творби, дори… хидроизолационни материали.
Експозициите в Залите преминавали винаги при голям интерес
Мария никога няма да забрави една изложба, която се казвала „Автомобилът и околната среда“. По традиция преди години на почти всички събития идвали от ръководството на БКП в града. Случило се обаче така, че точно по време на речите и приветствията на 10 ноември 1989 година дошла новината, че Тодор Живков е свален от власт. „Голям смут настана сред редиците на откриващите“, с усмивка си спомня Мария Маринова.
Изложбата от 10 ноември 1989 година също е старателно документирана в архивните тетрадки.
Датата 10 ноември, но вече през 21 век, Мария също няма да забрави, защото от този ден тя се сбогува с Изложбени зали.
За дългото време, което посвещава на длъжността „организатор“, Мария Маринова е научила много и за работата си, и за себе си. Убедена е, че освен диалогичност, отдаденост на изкуството, експедитивност и оперативни решения, за тази работа се изисква и голяма доза дипломатичност. Със сигурност е успявала да съчетае тези качества, защото няма неин колега, който да не пази чудесните си впечатления от нейната работа. Каква по-голяма удовлетвореност от това!
Мария Маринова излиза в заслужена пенсия, но това по никакъв начин не я натъжава. Напротив! Тя с нетърпение чака момента на свободата си, за да се отдаде на любимите си занимания и на любимите си хора. Съпругът ми е пенсионер от година и вече тръпне в очакване кога ще мога да му посветя напълно времето си, смее се Мария. С Теньо са заедно вече 42 години и все още са завладени от обич един към друг, както в самото начало, когато се запознали като студенти във Варна. Срещнали се точно на студентския празник 8-ми декември в една дискотека на Златни пясъци и така до сега. Освен всичко друго, ги обединява страстта им към пътешествията и към… гъбите. Мъжът ми е запален гъбар, самата аз вече познавам шест вида гъби, казва Мария. Така походите в природата те съчетават с възможността да се насладят на нейните дарове.
Вече 42 години Мария и Теньо споделят радости и трудности в семейния живот, но продължават да са заредени с неизчерпаема енергия и обич.
Страната ни е фантастично богата на исторически и природни забележителности, категорична е великотърновката, която е обиколила със съпруга си стотици любими места в Родината и е събрала почти всички печати от „Стоте национални обекта“. Едно от последните им пътувания е било по ждрелото на река Ерма – едно не толкова познато, но божествено красиво място.
Много от пътешествията Мария и Теньо правят в компанията на някое от своите внучета. Смисълът и голямата им любов са Марина, Георги, Мария Борис и Йоана, които са на възраст от 3 до 12 години. С прекрасните деца ги дарили двамата им сина Димитър и Петър, които не живеят във Велико Търново, но семейните събирания са повод за истински празници на многолюдната и сплотена фамилия. Освен, че са запалени по пътешествията като баба си и дядо си, децата много обичат да четат и посещават библиотеки, което е още един повод за радост.
Най-голямото богатство на баба Мария.
Цветята, особено кактусите, са другата й страст. Отглежда ги със същата любов, която влага и години наред в работата си.
Мария Маринова си тръгва от Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ с чувство на удовлетворение, със сърце и душа, изпълнени със спомени и емоции. Вярва, че красотата ще спаси света чрез изкуството. Така, както вярва, че скоро ще изпълни мечтата си да изкачи връх Вихрен. А кой знае, може и още по-високи върхове да има покорени напред в годините. Затова се моли само здраве и за себе си и близките си, за да има сили за всички нови предизвикателства, които й предстоят.
