(Не)познатите търновци – 230 години от рождението на Никола Пиколо – човека, пред когото се прекланя научният свят в Европа

Лекар, филолог, писател, драматург,  преводач. Човек, който впечатлява със знанията и трудовете си европейската научна мисъл в началото на XIX. Пред когото научният свят в Европа се прекланя. Това са само част от определенията за търновеца Николо Пиколо –  видна фигура на просвещението от първата половина на 19 век. За съжаление, въпреки че има паметник във Велико Търново, малцина са жителите на старата столица, които знаят повече  за живота на този забележителен човек.

Никола Пиколо е роден на 15 ноември 1792 г. в дома на богатия търговец Сава х. Илия (Казанакли)и съпругата му Теодора (Буюклюоглу). Смята, се че родната му къща се е намирала в непосредствена близост до църквата „Св. Спас” (в района на Регионална библиотека „П. Р. Славейков”). Първоначално учи в гръцкото училище в родния си град. Още от малък впечатлява с ученолюбието си и със стремежа си към знания. Това не остава незабелязано и той продължава обучението си в Букурещ. Този етап се превръща в  крайъгълен камък в неговия живот. В гръцкия лицей в Букурещ младият търновец попада в плен на богатата антична гръцката култура. Отдава се напълно на нейното изучаване и я овладява до съвършенство. Ненавършил още пълнолетие Никола Савов е учител по френски език в лицея. Според някои мнения именно в лицея Никола получава прозвището Пиколо, т.е. малък, и оттогава се налага, мнението  че това е заради  ниския му ръст. И тук отново да се върна на неговия паметник с гордо и високо извисяващия му се ръст. Минавайки, всеки ден покрай него, ми прави впечатление,че скулпторът въобще не го е изобразил дребен на ръст, а напротив, висок и величав! Дали не може да се приема мнението,че получава прозвището си, поради факта, че твърде малък започва да преподава в престижния лицей?

Обучението и преподаването в гръцкия лицей в Букурещ му дават отличен старт в научното израстване.  Следващите моменти от живота му ни го представят като всестранна, дейна и космополитна личност.  Известно време преподава гръцка история във висшето училище на остров Хиос. За кратък период живее в Одеса, където ръководи местният гръцки театър, който поставя и две негови авторски творби „Леонид”и „Смъртта на Демостен”. Подпомага българското образователно дело, като изпраща книги за търновските училища. През 1820 г. заминава за Париж и Лондон, където като член на гръцката организация „Филикиетерия”има за цел да подготви английското обществено мнение в подкрепа на гръцкото освободително движение. Взема участие в гръцкото въстание през 1823 г. Никола Пиколо израства пред нас не като скучният кабинетен учен, заровен в дебели книги, а като личност интересуваща се от проблемите на своето време, стремяща се с дейността си, с мнението си, да даде своя дял за на развитието на обществото.

Научният му път е впечатляващ – Никола Пиколо е доктор по литература и професор по философия. Като стипендиант на Йонийската академия следва медицина в Париж, Болония и Пиза. Практикува в Париж. Лекар и главен инспектор на училищата и болниците в Букурещ. Сътрудничи на научни издания, гръцки вестници и списания. Владее старогръцки и латински език, новогръцки, френски, италиански, английски, румънски, руски и немски език.

От 1840 г. до края на живота си живее в Париж, където изцяло се отдава на научните си занимания,като по-голяма част от времето си посвещава на класическите изследвания. Изключително богатите му знания по старогръцки език и старогръцка литература да дават възможността да възстанови много авторски текстове от Древна Елада. С изключителните си познания на класическата филология, той е високо ценен сред кръговете на европейската научна мисъл.

Съвместно с д-р Петър Берон развива активна публична дейност по време на подписването на Парижкия мирен договор в полза на освобождението на българския народ. Материално подпомага българските студенти, учещи във Франция. Завещава 12 000 франка за търновските училища и 1 500 франка на църквата „Успение Богородично” в Търново. Погребан е в парижкото гробище „Пер Лашез”на 16 март 1865 г.

Никола Пиколо, чието сърце започва да тупти в Търново, в поробена България, успява със силата на амбицията, трудолюбието, стремежът към знания, отдаденост към различни каузи и благотворителна дейност, да се превърне в онази личност, която е високо ценена от европейския научен елит. Търновецът, с българско сърце, успява с живота и делата си да покаже, че човешкият дух не може да бъде спрян,и за него няма граници.

д-р Атанаска Стамболийска, Регионален исторически музей – В. Търново

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *