Ученици на незабравимия художник доц. Янаки Манасиев от цялата страна се събраха на изложбата „Отразени светове”
0
С много вълнуващи спомени и чувство на признателност, снощи в Изложбени зали „Рафаел Михайлов” във Велико Търново беше открита изложбата „Отразени светове – Янаки Манасиев и възпитаници”.
Тя е посветена на 90-годишнината от рождението на един от емблематичните преподаватели във Факултета по изобразително изкуство във ВТУ и на 60 години от създаването на Университета. Изложбата „Отразени светове“ се организира от Община Велико Търново, Факултета по изобразително изкуство във ВТУ и къщата галерия на художника в село Божица, община Антоново. Тя се стопанисва от първия братовчед на твореца Стефан Игнатов, които предостави над 15 творби за проявата.
В изложбата са включени и едни от най-мащабните творби на доц. Манасиев, съхранявани в Художествена галерия „Борис Денев” във Велико Търново.
Експозицията се превърна в затрогваща среща на поколения творци от Велико Търново и цяла България, сред които и ученици на доц. Манасиев, които участваха със свои творби в изложбата.
За своето кратко присъствие във Факултета по изобразителни изкуства доц. Манасиев е оставил ярка и запомняща се следа. Следите обикновено с времето потъмняват и се загубват, но тук имаме обратния случай, а именно – художник и преподавател, който продължава да поддържа огъня на своето творчество за поколения напред. Именно затова на негово име е именувана и факултетската галерия, в която постоянно се случват творчески събития, каза на откриването деканът на ФИИ проф. Светослав Косев.
Янаки беше от онази група художници, в които са Светлин Русев, Георги Баев, Генко Генков, Георги Божилов – Слона, които изгряха на младежка изложба през 1962 година и появата им силно впечатли зрителите. Закоравялата художествена критика беше смутена, защото с тях се появи едно ново жизнеутвърждаващо изкуство, което беше загърбило академичните поучения, каза художникът Нестор Иванов. Той определи доц. Манасиев освен като даровит художник и като изключителен педагог, който винаги е говорил с голяма любов за студентите си, които е приемал за равни и им е давал свобода за изява. На вид Янаки беше суров човек, облечен почти винаги в тъмни дрехи, но това беше само привидно. Той обичаше хората, беше мъдрец и много, много добър човек, развълнувано сподели великотърновският художник.
Емоционално експозе на откриването на изложбата изнесе Димо Генов, възпитаник и близък приятел на отишлия си без време художник.
Днес, във време, когато ценностите са размити, се връщаме към творец, чиято мярка беше твърде висока, за да бъде разбрана и асимилирана от всеки. Мнозина колеги не можеха да проумеят неговото кредо, че се рисува със сърцето, с голямата четка на аортата и с много чувство. Високата мярка често му спечелваше недоброжелатели – белег, задължителен за талантливи личности.
Неговият свободолюбив дух беше извисен до морален патент, колкото витален, толкова и каноничен, каза Димо Генов.
Той сподели, че често в съня си говори със своя учител и се върна към спомена си от 1978 година, когато е посетил доц. Манасиев в болницата. Каза ми: „ Ех, Димо, Димо, когато си отида, от гроба пак ще ви казвам: Тъй, тъй, тъй.. А вие всички ще ми отговаряте: Ами, ами, ами..”
За възхитата, с която твореше, нека вместо „Ами, ами, ами…”, да го аплодираме и да му покажем, че живее в нас и с нас, призова Димо Генов.
Свои спомени за твореца и учителя споделиха неговите възпитанички Дона Неделчева, Пепа Минчева, Амалия Минчева и др.