Да си спомним за Радко Радков, който днес щеше да навърши 83 години
На 31 януари през 1940 година е роден Радко Радков – гениалният поет на Велико Търново и България – единственият творец в света, двукратен носител на Международната Наполеонова награда „Солензара“, връчена му в Сорбоната – за драмите в стихове „Теофано“ и „Всенародно бдение за Апостола“ .
Днес Радко щеше да навърши 83… Да си спомним за него с един от прекрасните му сонети „Единение”
ЕДИНЕНИЕ
Заключвам те в ръцете си и ти,
ти ставаш дух, в теб тялото го няма.
Но кринът на устата ти цъфти.-
не, тялото у теб не е измама.
Минаваш през човешките врати,
но образа ти не напуска храма.
По-земна си от моите мечти
и по-небесна от гласа на мама.
Тъй въздухът на лятото дъхти,
тъй свети нощем Кумовата слама
и сипва детство в твоите черти.
Склони глава до болката голяма!
Ти в съдбоносен час ме посети.
Благодаря ти, че сега сме двама.
Самобитен, мистичен поет, международно признат драматург, оригинален ваятел на живото и писмено слово, неповторим като присъствие и поведение, Радко е жив в умовете и сърцата на хиляди негови приятели и почитатели.
Роден в Търново, той отраства в Габрово, откъдето е семейството му. Завършва Духовната семинария край Черепиш и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“.
През годините от 1966 до 1969 година работи като редактор на Отдела за старогръцка и латинска литература в издателство „Народна култура“, работи в Института за балканистика при БАН по специалността „Раннохристиянска и византийска литература“ и като преподавател по класически езици във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
От 1973-а до 1979-а е завеждащ Дома за литературно творчество към Окръжния комитет за култура във Велико Търново. Работи и като редактор на антологията „Антична поезия“.
Заедно с режисьора Александър Попов става основател и организатор на Старинния театър в София. През 1985 г. по покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е поставена пиесата му „Похвално слово за словото“ по случай 5-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за покровители на Обединена Европа. П
рез 2005 г. получава Международната Евтимиева награда на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Автор на книгите: „Византийски запеви“ (1978; 2001; 2006), „Сонети“ (1978), „Слово за Търновград“ (1991), „Царски сонети на любовта“ (1996), „Сонети на любовта“ (2006).
Написал е повече от двадесет исторически драми в стихове – театрални пиеси поставяни в страната и в чужбина, по-важни от които са: „Балдуин Фландърски“ (1969), „Хан Аспарух“ (1970), „Патриарх Евтимий“ (1975), „Сонети за Казънлъшката гробница“ (1978), „Похвално слово за Словото“ (1978), „Теофано“ (1981), „Йоан и Цезарят“ (1990), „Всенародно бдение за Апостола“. Носител е на национални награди от конкурси за българска историческа драма и на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – първа степен.
Поетът умира на 1 септември 2009 г. във В. Търново на 69-годишна възраст.
През 2012 г. във великотърновската „Алея на творците на България“ до Художествена галерия „Борис Денев“ е открит паметен знак на Радко Радков, дело на скулптора Панайот Димитров – Понката.
