Чудовищното земетресение в Турция върна спомена за бедствието, сринало със земята Велико Търново и региона преди 110 години
Датата 1 юни 1913 г. ще остане в историята като деня на едно от най-страшните природни бедствия, сполетели Велико Търново и региона и оставили своите следи за години напред.
Земетресението връхлита в 11 ч. и 28 мин. преди обяд в съботния ден, пише в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова – Ганева. Над притихналото и смрачено от гъсти облаци небе се чува злокобно бучене. В течение на 1720 секунди, след три отвесни труса, градът е превърнат в развалини рухнали къщи, дюкяни, училища и църкви. Страх и ужас се вселява в жителите на В. Търново. Описанията на очевидците са запечатали моментите на страшното земетресение, както и ужаса, обхванал великотърновци: “Изведнъж оглушителен трясък, придружен от силен тръс, докарва в изумление всеки обитател на място. Диви, несвързани викове и имена на близки се носят всред безпорядъчно бягащата тълпа. Всеки търси своите, без да е в състояние да ги види, ако и да са до самия него. Трусът е вече престанал, но никакво опомняне. Улиците са пълни с народ, който бяга в суматохата”.
Друг очевидец допълва: “Зад мен също трясък старите останки на Хисаря, заедно с Балдуиновата кула, летят със страшен устрем към реката. Отпреде ми градската баня “Радецки” полусъборена. Жените, които се къпеха в банята, излизат през прозорците и тичат обезумели от ужас, населението бяга към Марно поле и градът опустява”.
Разрушеният храм “Св. Богородица” в Долната (Асенова) махала
Всички масивни сгради са силно пропукани, горните части на стените им, особено подтаванните, са разрушени. Цели крила са рухнали на земята. Историческите църкви “Св. св. Петър и Павел”, “Св. 40 мъченици”, “Св. Димитър”, “Успение Богородично” са в развалини. В различна степен са повредени строените от Колю Фичето църкви “Св. Константин и Елена”, “Св. Никола”, “Св. св. Кирил и Методий”, “Св. Спас”, а катедралният храм “Рождество Богородично” е напълно разрушен. Много административни и жилищни сгради са необитаеми, без да се извърши след това основен ремонт.
Улицата към църквата “Св. Четиридесет мъченици”
Най-катастрофално е пострадала Мъжката гимназия “Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините є остават десетки войници, ранени в Балканските войни. “Страхотно се е згърчила наземи светинята на тържествата църквата “Св. Димитър”. Старата митрополия с църквата “Св. Петър и Павел” отдалеч е неузнаваема. “Св. 40 мъченици”, тая седемвековна сграда, страшно зее в обезобразен вид… Хвърлете общ поглед на Асенова махала тук цели къщи са паднали на място, похлупени от разхвърлян покрив, под който лежат още неизринати жертви! Страшно… Глухо, ни жива душа. Рушение, рушение и рушение… Невидимата ръка е докоснала и най-малкото човешко гнездо. Тягостно… Пред вас е Мъжката гимназия. Напразно търсите предишната импозантност едната є част и дясното крило са рухнали. На един от прозорците на лявото крило висят навързани един с друг пояси, по които са се спускали бягащите в паника ранени войници. Колко и как са се спасили? Не знам! Но из руините още се чуват гласове на живи заровени…” допълва разказа си очевидецът.
В периода от 1 до 13 юни денем и нощем са регистрирани 79 труса с различен интензитет. Те имат доразрушително действие и градът става съвършено необитаем. Ето защо търновци се разпръснали по различни места извън града Марно поле, лозята, най-близките околни хълмове, където водят чисто чергарски живот.
Търновци на Марно поле след земетресението
До Градската градина се построява дъсчена барака, в която се настанява общинското управление. Правят се списъци на пострадалите по различни категории, издават се уверения за безплатно пътуване по железниците, подготвят се документи за регулиране временния живот на града.
Сутрин, на по-лични места, в големи казани се приготвя чай, от който се разнася на всички семейства. Хляб се доставя главно от Русе, Плевен и Шумен, раздава се публично, по списък. Телеграфо-пощенската станция се помещава в бюфета на Градската градина. Писмата и телеграмите се раздават на сборни места, където раздавачът извиква името на всеки адресант.
Силно повдигнатият мистичен дух на търновци ги заставя да си построят и църква. Това е една землянка в средата на Марно поле, където ежедневно се служи от местните свещеници.
“Търново в тоя си вид е погребан, за него ще се говори като за мъртвец”, възкликва свидетел на събитието в града след земетресението. Само тридесет години обаче се оказват достатъчни за великотърновци да възстановят считания за мъртъв град. През 1943 г. единствено историческите църкви в Асеновата махала напомнят за преживените трагични дни. Мащабната строителна дейност, развиваща се във Велико Търново и възстановителните работи по частните и обществени сгради костват на старостоличани и държавата значителни средства. За сметка на това Велико Търново се превръща в град с модерен архитектурен облик, съчетал в себе си новите тенденции със запазилата се възрожденска архитектура.
Съборената турска баня
Във фонд “Нова история” на Регионалния исторически музей постъпи ценно дарение. То се състои от 16 броя оригинални снимки, отразяващи последиците от разрушителното земетресение във Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. Подарени са от Боян Бешевлиев и са от личния архив на неговия баща проф. Веселин Бешевлиев един от най-големите учени в областта на епитафиката. Известният български изследовател е роден през 1900 г. в София. От малък се увлича от историческата наука и едва деветнадесетгодишен започва да следва в Софийския университет “Св. Климент Охридски” като записва специалността Славянски филологии. В периода 19201925 г. бъдещият учен следва Класическа филология в германските градове Хале, Йена и Вюрцбург. След завършване на образованието си се завръща в България. Неговите качества и квалификация стават повод младия Бешевлиев да бъде назначен за асистент в Софийския университет. Само няколко години по-късно защитава доцентура. За кратко време се утвърждава като един от уважаваните и утвърдени преподаватели в родната алма-матер. През 1933 г. става професор в първото наше висше училище. По-известни негови трудове са: “Епиграфски надписи” (1952 г.), “Надписите около Мадарския конник” (1956 г.), “Траките в края на античността” (1961 г.), “За континюитета на античните гробове в България (1965 г.), “Първобългарските надписи и тяхното културно и историческо значение” (1971 г.). Това са само малка част от научните трудове на професор Веселин Бешевлиев. Голяма и ценна е заслугата му за развитието на родната историческа и археологическа наука.
Подарените от неговия син Боян Бешевлиев снимки са ценни за Историческия ни музей. Те дообогатяват представата и документират последиците от това разрушително земетресение за нашия регион. Воден от чувството си за историзъм, проф. Веселин Бешевлиев лично е поставил анотации на гърба на всяка снимка, свидетелстващи за интереса му към това събитие. Искрена е благодарността ни за това дарение на баща и син Бешевлиеви, станали съпричастни към историята на нашия град.
КАКВО ПОКАЗВА ЧЕРНАТА СТАТИСТИКА:
По данни на съхранявания в Общински съвет на Велико Търново регистър на актове за смърт през 1913 г. броят на регистрираните починали на 1 юни в 11 часа и 30 минути е 20 души и един починал в 14 ч., а броят на ранените и починалите след това не може да се установи.
Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя пострадалите сгради в 6 категории според степента на разрушенията.
I категория 413 сгради 970 880 лв. (леко пострадали)
II категория 740 сгради
1 680 000 лв.
III категория 850 сгради 3 400 000 лв.
IV категория 240 сгради 2 873 120 лв.
V категория 430 сгради 1 790 000 лв.
VI категория 400 сгради 1 600 000 лв. (съвършено срутени)
Общите загуби във Велико Търново са изчислени от Комисията на 12 316 000 лв.
заглавна снимка: Част от площад “Баждарлък” след земетресението
(Снимките са от личния архив на проф. Веселин Бешевлиев, отразяващи последиците от земетресението, постъпили като дарение в регионалния исторически
