Екипът от „Сектор СОД“ след завръщането от Турция: Тук само се вижда на снимки, но там се усеща истинската трагедия
0
След 11 дневна мисия в Турция екипът на „Сектор СОД – Велико Търново“ се завърна. Младши експерт Калин Йорданов, младши експерт Николай Николов, младши експерт Милко Николаев, младши експерт Минчо Минчев, младши инспектор Минчо Минчев, младши инспектор Николай Бонев и младши инспектор Мирослав Маринов са част от международния модул за търсене и спасяване в градска среда /MUSAR/ Спасителите отпътуваха още в първите часове след опустошителното земетресение в Турция и Сирия.
Момчетата са помагали за спасяването на хора, затрупани под развалините в градовете Бесни и Адъяман.
След получаване на обаждането, за много кратко подготвихме екипировката и потеглихме. Всички тръгнахме без колебание. Пътувахме около 48 часа заради лошите метеорологични условия, споделиха спасителите след завръщането си. Допълнителни трудности са създали и снежните бури във високите планини в южната ни съседка, през които са преминавали и разрушените пътища.
Българските спасители са работили заедно със свои колеги от Полша, Китай, Венецуела, Турция. Лагерът им е изграден на безопасно място – на спортно игрище. Мястото е подбрано, за да няма достъп до него от местното население и така да се гарантира безопасността на спасителите.
След получаване на сигнал, че някъде е възможно да има живи хора, затрупани под развалините, екипът тръгва. Спасителите от модула работят с помощта на техника и специално обучени кучета.
Един от апаратите, с който разполагат нашите спасители е Лайфгард, който улавя сърдечния ритъм на максимално разстояние 500 м. Другият уред, с който работя е Геофон. С него се чуват различни звуци – почукване, стон, вик. За да се работи с него е необходима абсолютна тишина на обекта. Периметърът му на работа е до 30 метра дълбочина. Когато се установи, че наистина на посоченото място има жив човек, тогава започват и същинските спасителни действия. След като бъде открит оцелелият човек, се поема от лекарските екипи. Българският модул е участвал в спасяването на 4 души – 2 жени един мъж и едно дете. Най-сложно е било спасяването на една от жените в гр. Бесни. То е продължило над 20 часа, но всичко е завършило благополучно и жената е извадена изпод руините. Никой не брои часовете на работа. Установи ли се, че някъде има вероятност да има жив човек, се работи, докато не бъде спасен, разказват момчетата.
Те не се чувстват герои, за тях това е просто работа. Милко Николаев и Мирослав Маринов са над 30 години в системата. Участвали са в спасителните операции след земетресението през 1999 г. в Турция. Този път организацията във всяко едно отношение беше на много по-добро ниво, отколкото тогава. И по отношение на координацията и на техника, казват те. Не малък стаж зад гърба си, включително и в международни занятия имат и другите от екипа. Момчетата споделят, че въпреки ужаса, местните ги приемат много добре, гостоприемни са и са изключително благодарни за помощта. От тяхна страна срещнахме съдействие във всяко отношение, казват още спасителите. Мащабът на бедствието обаче, те няма да забравят до края на живота си. Тук го гледаме само на снимки и на кадри от телевизията, но там се усеща истинската трагедия, казват момчетата от екипа.
