Димитър Николов, кандидат за народен представител от ГЕРБ-СДС: „Няма как да преведеш един народ през криза, ако е с ампутиран дух“

0

– Г-н Николов, в кампания за поредни предсрочни парламентарни избори сме. Хората се измориха от избори, но като че ли и политиците са уморени. Ще се случи ли чудото след 2-ри април страната ни да има редовно правителство?

Първо трябва да се извиним на хората, че им го причиняваме. Не е важно дали политиците сме се изморили, проблемът е, че изтощихме държавата. Тя не е в добра кондиция. Особено тревожни са последните сигнали за неизпълнението и дефицита в приходната част на бюджета. Инфлацията продължава да расте. По принцип инфлацията е добра за всеки един финансов министър – тя означава повече приходи в хазната и по-голям ДДС. Но при тази галопираща инфлация и при тази тревожна „дупка“ в приходната част на бюджета, сметката ще бъде представена на гражданите и на българския бизнес, който вече изнемогва. Затова силно се надявам в рамките на следващото 49-о Народно събрание да има проява на политическа зрялост и класа от страна на лидерите. Голямата политика става голяма, когато от невъзможното направим възможно, за да се намери една работеща формула за устойчиво управление, което трябва да реши стратегически за държавата проблеми и задачи.

– Говорите за устойчива управленска конструкция – компромиси или нови политически коалиции са нужни, за да има в 49-ото Народно събрание стабилно мнозинство, което да излъчи кабинет?

Новите политически коалиции минават през компромиси. Не е задължително да има коалиции, може да има споразумение за партниране например, но това е решение на лидерите. Ние можем да артикулираме единствено информацията, която сме получили от своите избиратели в хода на тази кампания и нашето удовлетворение от 48-то Народно събрание е, че ние не предадохме, не изневерихме и не направихме компромис с идеалите и ценностите на нашите избиратели. Ние нямахме санкцията да правим правителство с БСП – това са едни „червени линии“, които ние, обединените демократи, все още не можем да прекрачим. Но именно постоянните срещи с хората ни дават индикации, че трябва да се направят невъзможни компромиси в името на държавата, за да бъде тя пълноправен член на голямото европейско семейство. Защото ние знаем какво означава влизане в Еврозоната и Шенген – това са сигурност, стабилност и предвидимост.

– Проведохте вече много срещи в областта, Вие сте привърженик на разговорите очи в очи с хората. Какви са впечатленията Ви?

Аз не съм от типа „дигитален политик“. Няма да обяснявам на хората „12 неща, които не знаят за мен“, защото аз вече 8 години съм в ролята си на публична личност. Няма да ги занимавам дали сменям памперси и дали дундуркам внука си. В тази кампания заставам пред хората със своята близо 30-годишна професионална и обществена биография, защото не кандидатствам за приемно семейство нито за ръководител на детска градина или ясла. Ангажирам се като представител на Великотърновски избирателен район да поставям от трибуната на Парламента темите и проблемите, които вълнуват гражданите.

 – Апатията и недоверието в политиците ли преобладава сред хората във Великотърновска област или все пак ще намерят мотивация да отидат на 2-ри април до урните?

Голямото предизвикателство пред всички участници в този изборен процес е да мотивираме избирателите да не бъдат апатични, да разширим ветрилото към периферията и да поемем отговорност, а не да се капсулираме само около твърдите ядра. В крайна сметка политиците са на висотата на своите избиратели. Ние сме длъжници на избирателите си, които на няколко пъти ни изпращат в Парламента, а ние намираме повече причини, които ни разделят, отколкото такива, които да ни съберат. Има криза на доверие и то е към всички. Ако парламентарно представените политически сили в следващото Народно събрание не намерят формулата, то политическият терен ще се разчисти и хората ще започнат да се оглеждат за нови месии. Най-тревожното е, че ние от половин година сме в режим на полупрезидентска държава. Отказваме се почти доброволно от парламентарната република, която е най-демократичната форма на управление, за която са се борили и страдали поколения български демократи.

– В няколко поредни парламента Вие бяхте член на комисията по култура, какво не успяхте да свършите като законотворци в този сектор?

Аз лично продължавам да вярвам, че икономическият подем и възстановяването на държавата ще премине през духовното пробуждане на нацията. Каквото и да направим за българската култура, то никога не е достатъчно. Трябва да призная, че хората, които работят в сферата на  българската култура, са в един унизителен режим на оцеляване и ние изключително много изоставаме по политиката на доходите в тази сфера. Това, за което не остана време с колегите от ГЕРБ да свършим, е да предложим промяна в Закона за библиотечното дело – нещо, на което ми обърнаха внимание в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ в старата столица. Защото в Закона е казано, че всички услуги са безвъзмездни. За достъп обаче трябва да се издаде читателска карта, има и други консумативи и тези институции не могат да издържат финансово. Затова събират такси и в момента ръководители на библиотеки са влачени по съдилища и прокуратури да дават обяснения. За съжаление, тогавашният служебен министър на културата изобщо не заяви ясна позиция в подкрепа на българските библиотеки.

Отново трябва да се повдигне и въпросът със статута на старите български столици. Имаше законодателна инициатива, проектите обаче не стигнаха до парламентарната зала заради доста несъвършенства, които трябваше да се изчистят. Културата трябва да бъде изведена като приоритет – няма как да преведеш един народ през криза с ампутиран дух. Защото, ако образованието е лицето на нацията ни, със сигурност културата е душата ѝ.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *