Бляскава в миналото, къща на ужасите в съвремието – сградата на Окръжния съвет във Велико Търново става на 113 години (снимки)
0
снимки: Радослав Първанов, Мирян Колев
На този ден, 11 април, преди 113 години е започнало строителството на Окръжния съвет – една от най-бляскавите и красиви постройки във Велико Търново. Сградата е паметник на културата, строена през 1910 – 1911 г. като Окръжна сметна палата по проект на търновския архитект Георги Козаров.
От около 2005 г. тя е изоставена, от години е частна собственост, като преминава от едни ръце в други. Известна е вече като Къща на ужасите заради разрухата, която я е завладяла. За съжаление, излизайки от Царевец, туристите отнасят за спомен като фотографии и грозното лице на духовната и историческа столица, запечатвайки с камери и телефони рушащата се фасада на един архитектурен шедьовър.
По ирония на съдбата все още централното стълбище пази надпис „Обичай България“, а на стълбите почива гипсов модел на лъва, който ни посреща пред Царевец. Лъвът обаче е с избодени очи, от които се стичат черни сълзи…
Историята
На 11 април 1910 г. целият град се стича на площада пред Царевец. Тържественият водосвет е отслужен от великотърновския митрополит Антим I . В основите на сградата се зазижда специален акт с имената на царя и царското семейство, министерства и министри, съпричастни към строежа, кметската управа, авторите на проекта и строителите, пише в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.
Необходимостта от сградата се появява след големия пожар на 18.12.1906 г., когато изгаря сградата на Общината, разположена в някогашния турски конак. На 30.09.1908 г. Търновската окръжна постоянна комисия изпраща писмо до тогавашния кмет Иван Вителов, че е взела решение да построи здание в Търново, в което да се помещава. Обявен е конкурс за изработка проект на сградата.
Предоставени са много проекти, но авторитетното жури определя първа награда на арх. Никола Лазаров от София с проект, наречен “Царевец”, втора награда арх. Тодор Петров, също от София, и трета на търновския архитект Георги Козаров. Възникват известни разногласия и в крайна сметка на 24.05.1909 г. журито излиза със становище: новата сграда да бъде компилация от всички премирани проекти, като новият план се възложи на арх. Георги Козаров в сътрудничество с държавния архитект Джангозов. Обявеният търг за строител-предприемач е спечелен от известния великотърновец Никола Хаджипетков. Определен е и много кратък срок за изграждането на сградата не повече от 12 работни месеца, като стойността на сградата да не надхвърля 200 000 лв. до окончателното й завършване. И срокът е спазен. В края на август 1911 г. с тържествена сесия на Окръжната постоянна комисия сградата е открита.
Тя е първата обществена постройка със собствено парно отопление. Колонадите, красивите мозайки, оформените двустранни стълбища и осветителни тела я правят неповторима. Впечатляващо е фасадното оформление, покривната част с интересни декоративни орнаменти. По това време техническата служба в Общината е поверена на известния великотърновец Леон Филипов. На него се дължат красивите декоративни орнаменти по прозорците, на парадния вход, балкона, капандурите, по покрива. Сградата съдържа 32 големи стаи, с широки коридори, с просторна заседателна зала.
На “челото” на Сметната палата е поставен красив часовник, който биел на всеки половин час. Голямото земетресение от 1913 г. не пощадило и тази забележителност на града. Много бързо била възстановена сградата в почти същия є вид, но, уви, часовникът никога вече не се появил.
От величието и чара на архитектурния паметник от национално значение отдавна вече нищо не е останало, освен тъжната му фасада.
Съвремието
Няколко журналистически разследвания през последните години описват съдбата на бившия Окръжен съвет, чийто последен собственик от 2015 г. е софийският Универсален пенсионен фонд „Съгласие” АД . За последно ремонт на фасадата и покрива е правен, когато сградата все още е общинска собственост – в началото на 90-те години по проект „Красива България”. През 2016 г., новият стопанин ограничава достъпа, след като години наред обектът е свърталище на бездомници и клошари, които отмъкват дограма и метални части.
Почти десет години Община В. Търново води безплодна кореспонденция със собственика и дава предписания за укрепване, но нищо такова не се случва.
Сагата със сградата започва през 2005 г., когато след решение на Великотърновския общински съвет тя е продадена чрез конкурс на Георги Вълев. Фирмата му – „Поликомерс СГ” ЕООД купува общинския имот за 1, 470 млн. лева. Бизнесменът планува да я превърне в петзвезден хотел с името „Цар Калоян”, но междувременно влиза в затвора с доживотна присъда през 2010 г. заради участие в престъпната група „Килърите”. През същата година, с пълномощно, синът му Валери Вълев продава сградата за 1, 893 млн. лева на варненската фирма ЕОН, собственост на Косю Костов. През октомври 2011 г. има няколко прехвърляния на акции между фирмата на Косю Костов и на крупния търновски зърнен бизнесмен Григор Григоров. В основата им е апортирането на Окръжния народен съвет, който варненеца прехвърля на Григоров. Новт притежател на емблематичната сграда става фирма „Царевец Бел Вю” ЕООД – Велико Търново, а едноличен собственик на това дружество е фирма „Агроком” ЕООД.
Сградата и парцелът до него, включени в активите на „Царевец Бел Вю” ЕООД са оценени на 2 837 900 лв., колкото е капиталът на това дружество. През 2015 г. следва нова смяна на собствеността. Данъчните оценяват имота на 867 151, 80 лв., а „Царевец Бел Вю” продава някогашната Окръжна сметна палата на Универсалния пенсионен фонд за 3 800 000 лв. без ДДС.
Преди 9-10 години в публичното пространство изтече информация, че атрактивният имот на входа на „Царевец“ е бил предлаган на световни хотелски вериги като „Хилтън“, „Шератон“ и други, за построяването и бъдеща съвместна експлоатация на хотел с 5 звезди.
