Мерседес Руиз преди гастрола си във Велико Търново: Фламенко танцът е страст, огън, ритъм, лудост, но и изискана деликатност
0
Огнената Мерседес е специален гост на 24 април в МДТ “К. Кисимов” на премиерата за България на албума “Фламенко трибют на Пат Матини” на най-популярния испански китарист от новата вълна Сантяго Лара и неговия квартет.
Мерседес Руиз, адмирираната по цял свят испанска танцьорка, ще даде чувствен акцент в премиерното за България представяне на отличения с редица награди за испанска музика албум “Фламенко трибют на Пат Матини” на китариста и композитор Сантяго Лара. Лара пристига във Велико Търново със своя квартет за концерта на 24 април в МДТ “К. Кисимов”. Това е първата среща на публиката в старопрестолния град с музикалното изкуство на Сантяго Лара и с взривния танцов талант на Мерседес Руиз.
Концертът е част от проекта “Нова музикална сцена” на „Елит Проджектс Мениджмънт”. Осъществява се с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” (https://ncf.bg), в партньорство с Община Велико Търново и е събитие от Културния календар на Община Велико Търново.
Ден преди да тръгне за България Мерседес Руиз беше любезна да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за модерната интерпретация на танца на страстта.
– Г-жо Руиз, Вие вече сте се срещали с българската публика. Мислите ли, че ние, българите, усещаме фламенкото, че имаме вкус към него?
Много се вълнувам да се върна тук! Ако българската публика реагира толкова емоционално и ръкопляска с такава страст, то е, защото фламенкото достига до нея, което в крайна сметка е най-важното.
– Вие сте съвременен интерпретатор на огнения танц. Има ли нужда от нов прочит традицията на фламенкото през ХХІ век?
Това, от което се нуждае фламенкото днес, е постоянно да бъде представяно от нови и различни личности, които разкриват различни негови страни. В съвременните условия ние имаме широк достъп до работата на другите танцьори, което е положително. Възможна е обаче и известна склонност към повторяемост, към копиране на известни образци и в много от тези случаи се усеща отсъствието на силна личностна интерпретация.
– Какво бихте променили в своята творческа работа напред и какво в никой случай не бихте си позволили да изменяте?
Винаги съм била много вярна на себе си, уважавайки концепцията, която имам по отношение на корените на фламенкото. Танцът е продължение на мен самата. Танцувам, за да бъда и съм, защото танцувам. Не мисля, че мога да променя това.
– Кога фламенкото се превръща вече в нещо друго и губи идентичността си?
Когато във фламенкото не присъстват корените, идентичността се губи. Личностите трябва да бъдат развивани и показани, но без да се излиза от пътя. Трябва да присъства основата на различните „palos“ – песни и танци, в противен случай се губи спецификата на жанра.
– В България има тенденция за увеличаване популярността на традиционните народни танци. Нараства ли, или напротив популярността на традиционното фламенко в самата му родина – как е в Испания?
Интересът към фламенкото нараства, все повече са желаещите да се научат да танцуват, пеят и свирят на китара. Преподавам по целия свят и виждам тази тенденция. В Испания също има такъв интерес, много хора искат да учат, да посещават танцови класове и школи. От друга страна е трудно широката публика да бъде заинтересована, да ходи често в театралните зали, може би поради съмнителното управление на културното наследство, неговата защита и обогатяване.
– Вашият съвет към ентусиастите по цял свят, които сега започват да се занимават с фламенко танци?
Да обичат много фламенкото, да се отнасят добре с него. И най-важното е да стигнат толкова далеч, че да се чувстват добре в това, което правят. Това е истинският талант.
– Какъв е ключът към сърцето на испанския танц, включително фламенкото, но и не само?
Испанският танц има други принципи, които са много различни от фламенкото, което, въпреки, че е с испански произход, е един напълно различен свят. Вярно е, че когато се смесват, те се обогатяват и свързват. Ключът и в двата случая е личността в интерпретацията. Фламенко танцът е страст, огън, ритъм, лудост, но и спокойствие, чувствителност и изискана деликатност.
– Следващите Ви проекти?
Много се вълнувам за летния сезон, когато ще имам 19 участия на престижния фестивал край Авиньон, Франция. Следват представления в Китай, Великобритания, Чехия и Португалия. Започва да се оформя и новото ми шоу, номер 12, но работата по него отнема време и с толкова много пътувания става сложно. Но ще бъде вълнуващо, както винаги.
Още за концерта на 24.04. от 19.00 ч. в МДТ “К. Кисимов” открийте тук: https://www.facebook.com/events/596656925849797
Билети – 15, 20, 30, 40 лв. на касите на МДТ „Константин Кисимов“, Туристически информационен център на ул. „Хр. Ботев“ 5, в мрежата на Eventim и онлайн на:
Мерседес Руиз е еталон за еволюцията на традиционния фламенко танц в наши дни. Нейното обучение започва когато е само на 4 години с Ана Мария Лопес, а по-късно продължава с Чики де Херес и Чаро Круз в Консерваторията на Севиля. Едва на седем години, тя вече работи в трупата на Мануел Морао и Гитанос де Херес, и участва в представления на Бродуей. През 2001 г., само на 21 години тя вече получава престижната награда Антонио Гадес на журито на XVI Национален конкурс в Кордоба. През 2002 г. започва кариерата си на солистка с Андрес Марин на Биеналето в Севиля и веднага печели Наградата за младежи. Създава своя собствена компания през 2003 г. и поставя първия си спектакъл Draws in the air на фестивала в Херес. С този спектакъл Руиз се представя на сцените на значими театри и фестивали като Queen Elizabeth Hall в Лондон, Theatre de la Ville в Париж, TNT в Толуза, Mont de Marsans Flamenco Art Festival, Madrid in dance, Alcázar Theatre в Мадрид, Фестивали на фламенкото в Хелзинки, Италия, Албакърки и др. Премиерата на следващия й спектакъл Women gestures е на танцовото биенале в Лион, в Maison de la Danse. Представен е и в Theatre de Suresnes в Париж, на фестивала Long live Spain в Москва, на фестивала на фламенкото в Ним, в Херес и др. Още в тези първи продукции се вижда ясно естетиката на Мерседес – симбиоза между традиционното фламенко и неговия нов прочит, който го обогатява с езика на съвременния танц.
След като образът на Мерседес Руиз в международен мащаб е напълно изграден, тя прави световна премиера на поредния си четвърти спектакъл My last secret (Моята последна тайна) на престижния танцов фестивал в Монпелие. Стъпва и на други важни сцени като Люксембургския фламенко фестивал и Московския Crocus City Hall.
Мерседес Руиз изследва изразните възможности на камерните музикални формати, където връзката между глас, китара и танц е по-интензивна. Така се ражда Dance of word (Танцът на словото), чиято премиера е на фестивала в Херес. По-късно е представен и на Фестивала на фламенко в Лондон, Kultur Park Traun в Австрия, Flamenco Viene del Sur в Гранада, фестивала Mont de Marsans, Nuits Flamemcas de Avignon, Фестивала на фламенко в Рим, Керетаро биенале в Мексико, Московска международна музикална къща, турнета в България, Сърбия, Румъния, Хърватска и др. С този проект тя гостува във Варна през 2014 г.
През 2015 г. Руиз задълбочава своите творчески търсения и от този жив и артистичен размисъл се ражда She (Тя), чиято световна премиера открива изданието на фестивала в Херес през същата година и й носи Наградата на публиката. Мерседес Руиз поема и предизвикателството да бъде хореограф на Националния балет на Испания в спектакъла Zaguán и на операта Carmen в град Махон. Следват нови авторски спектакли, които са представени на Фламенко фестивалите в Лондон, Тулуза, Дюселдорф, Женева, Suma Flamenca de Madrid, Московска международна музикална къща, Алмада фестивал в Португалия, Central Theater в Севиля, театър Le Pin Galant в Меринак, Франция, казино Биариц и др.
През 2019 г. Руиз има турне с китариста Сантяго Лара в Съединените щати, което преминава с огромен успех сред публиката и критиците в градовете Албакърки, Портланд, Сиатъл и Вашингтон.
Мерседес Руиз участва и като гост-артист във фламенко фестивала Gala Flamenca. Участва през лятото на 2019 г. в Suma Flamenca в Мадрид и на Фламенко фестивалите в Лондон и Херес през 2020 г..
През януари 2022 г. е премиерата на десетата продукция в нейната кариера – Second Skin (Втора кожа) в Кюсет, Франция, последвана от турне във Франция, Испания, Международния фестивал Førde в Норвегия и Фламенко фестивала в Щутгарт. Участва и като гост-артист на Фламенко фестивала в САЩ, закривайки техния Gala Flamenca с изключителни овации в центъра на Ню Йорк.
