Археологът коментира телевизионните дебати за кмет на Велико Търново
Два са положителните ефекти от дебатите между кандидатите за кмет, излъчени вчера сутринта по БНТ. Едното е, че срещна на едно място, макар и за по шест минути, всички, които имат претенции да управляват старопрестолния град и общината. Второто е, че зрителят успя да чуе кандидатите, защото някои от запътилите се към голямата бяла сграда в центъра на историческата и духовната ни столица, не сметнаха за нужно да проведат срещи очи в очи с избирателите. Разбираемо е – не всички са успели да опознаят града и да се ориентират в пространството.
Трагично е, че някои трудно се ориентират между закон и местна наредба, между отговорностите на централните институции и местната власт.
Надявам се за всички да е станало ясно, че в реалното управление място за екзотични идеи и екстравагантни намерения няма. Сигурно и затова някои от кандидатите премълчаха смело прокламираната си визия и бяха по-семпли в претенциите си. Някои. Други – очевидно все още не са разбрали колко нелепо звучат част от предложенията им или може би просто нямат потенциала да го разберат.
Чухме констатации, но не чухме решения. Аз също констатирам, но дългогодишният ми опит и научни познания, ме правят малко по-скромен в амбициите. Знам, че лесно се критикува, трудно се взема решение. Лесно се предлага, но трудно се реализира. Както трудно реализирахме преобразяването на историческия хълм „Трапезица“ в архитектурно-музеен резерват, който ще надграждаме. Но все пак успяхме!
Или както беше казал авторът на „Мъжки времена“: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш“.
Трудно е да се изправиш срещу зрели мъже с опит в управлението, но е важно да успяваш да владееш емоциите си и да запазиш уважението към събеседниците и към самия себе си. Това някои категорично не успяха.
Тревожи ме, че има хора, за които кметския пост е само нов престижен ред в автобиографията и нов декор за присъствието им в социалните мрежи.
Град не се управлява с пренебрежение и опорни точки. Град се управлява с любов, загриженост и уважение към хората.
Във Велико Търново държим на това. Държим на етиката, на непреходните ценности и респекта към онова, което е било преди нас. Добре е да го знае всеки, който се изправи пред прага ни.
Добре е и да знае кой е авторът на „Мъжки времена“.
