История и митология се преплитат по стъпките на Апостола във Велико Търново и региона

0

Регионален исторически музей-Велико Търново ще почете паметта на Апостола на свободата Васил Левски и 151 години от гибелта му с няколко инициативи тази седмица.

Една от инициативите е да се припомнят местата, съхранили паметта за Васил Левски в Търновско и региона, в рубриката „Маршрути на паметта: По стъпките на Апостола“. Поредицата е на доц. д-р Светла Атанасова, завеждащ отдел „История на България  XV-XIX век“.

 

ПО СТЪПКИТЕ НА АПОСТОЛА

Тръгвайки по стъпките на Апостола в Търново и Търновския край се  оформят впечатляващи познавателни и образователни  „маршрути на паметта”. В редица случаи историята и митологията се преплитат. Създадените духовни и културни пространства в отделните селища като музейни експозиции, паметници, паметни знаци, манастирски обители или природни образования пазят „жива” паметта за делото на великия българин.

Музей „Възраждане и Учредително събрание”

се намира в старата част на града на площад „Съединение”. В красивата възрожденска сграда, строена за турски конак – дело на майстор Колю Фичето през 1872 г. са проведени трите разпита на Васил Левски след залавянето му в Къкринското ханче. Той е разпитван от търновският окръжен управител в присъствието на целия градски съвет.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Музей „Възраждане и Учредително събрание” е част от системата на Регионален исторически музей – Велико Търново. Обектът е отворен за посетители през цялата година.

 

Музеят  „Затвор”

се намира в старата част на града, в непосредствена близост до музей „Възраждане и Учредително събрание”.  В обновената музейна експозиция от 2001 г., в приземния етаж е килията, в която преминават последните дни на Апостола, преди отвеждането му в София и изпълнението на смъртната присъда.  След залавянето в Къкринското ханче на 27 декември 1872 г., той е доведен в Търново заедно със своите другари и въдворен  в самостоятелна килия в затвора. Не е подлаган на мъчения. При направения преглед от търновския лекар Стат Антонов се установяват наранявания по главата и дясното ухо на затворника, следствие от залавянето и опита за бягство. Според Христо Иванов, местният революционен комитет прави два неуспешни опита за освобождението на Апостола в Търново. Неговите твърдения днес са оспорвани от редица историци, като несъстоятелни. Късно през нощта на 30 декември 1872 г. Васил Левски е изведен под охрана от Търновския затвор и на 31 декември пристига с конвой в София.

 

 

Музеят „Затвор” е част от системата на Регионален исторически музей – Велико Търново. Обектът е отворен за посетители през цялата година.

Паметникът на Васил Левски

се издига в централната част на Велико Търново на главната улица, носеща неговото име. Той е разположен в специално обособено парково пространство и в близост до музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”. Инициатор и дарител за изграждането на каменния монумент е Карл Йозеф Папоушек – чех по произход, но свързал завинаги своята съдба с България след Освобождението. От предложените два художествени проекта за визията на Апостола – на Павел Метеоров и на Любомир Далчев е одобрен втория. Паметникът е открит през 1946 г. и скулптурата е дело на архитект Далчев. Не случайно изправената фигура на Васил Левски е поставена на улицата, по която минава за последен път през декември 1872 г. – вързан, с примка на шията и конвоиран от турска стража на път за София. В основата на паметника е гравирана забележителната мисъл на великия българин: „Ако печеля – печели цял народ, ако загубя – губя само себе си“.

 

Ханът на Бяла Бона

едно от тайните скривалища на Васил Левски се е намирал на главната улица „Стефан Стамболов”, точно срещу паметника на известния политик и революционен деец. В наши дни на негово място е построена нова сграда и само мраморната паметна плоча на фасадата напомня за съдържателката Бона Ганева Станчева. Нейната дейност е свързана с Търновския революционен комитет до 1875 г.  Сградата е била на два етажа от север и три етажа от юг поради наклонения и стръмен терен. Третият етаж е жилищен. Ханът на Бяла Бона е един от най-добре уредените хотели в Търново от средата на 19 в. Именно за това в него са отсядали турски служители, чуждестранни търговци и консули, известният етнограф и археолог Феликс Каниц, военният кореспондент Владимир Немирович – Данченко, Любен Каравелов и много други.

Стамболовият хан

се намира на Самоводската чаршия. От северната му страна се открива гледка към главната улица „Стефан Стамболов”. Сградата е разположена между Пощенската палата и някогашната търговска чаршия на площад Баждарлък. Ханът е построен през 1840 г. от дядото на българския революционер и политик Стефан Стамболов.

Бил е на три етажа с магазини, занаятчийски работилници и жилищни помещения. В Стамболовия хан се е помещавала и терзийската работилница на Димитър Симидов. При него Васил Левски намира убежище при едно от посещенията в Търново. За съжаление в наши дни от хана са останали само руини, които напомнят за отминалата красота. Сградата може да се види от главната улица, но не е достъпна за посетители.

 

 

Храмът „Свети Никола“

се намира в стария квартал Варуша във Велико Търново. Построен е в периода от 1834 г. до 1836 г. от майстор Колю Фичето. Той е свързан с редица важни за историята на града събития. През 1843 г. тук е открито първото българско училище, а през 1845 г. тук се помещава първият църковен хор в града. Училището става жертва на пожар и е възстановено със средства на търновския първенец  хаджи Минчо х. Цачев. През 1869 г. в общата стая към храма е основано читалище „Надежда” и неговото обиталище остава на това място до Освобождението.

Театралната дейност към читалището процъфтява. Именно тук през 1870 г. е доведен Васил Левски, за което споменава Христо Иванов Големия. В дворното пространство към църквата е погребан революционерът Павел Бобеков.

Храмът „Свети Никола” е действащ и отворен за посетители.

 

Преображенският манастир

се намира на 6 км от Велико Търново. През 19 век той се превръща в едно от главните културни, църковни и революционни средища за Търновския край. Манастирът е свързан с народополезната дейност на отец Матей Преображенски – сподвижник на Апостола. Васил Левски неведнъж е намирал убежище зад вратите на светата обител.

Монасите от Преображенския манастир поддържат жив спомена за скалното убежище на отец Матей Миткалото. Това жилище има размерите на малка стая и е разположено в скалите, на трудно достъпен терен на около километър югозападно от Преображенския манастир. Сведения за него оставя писателят Илия Пехливанов. През 70-те години на 20 век той посещава историческата пещера, воден от отец Силвестър. Счита се, че на това място пребивава няколко дни и дякона Левски заедно с Матей Преображенски при първото си посещение в Търновско.

През 1987 г. пещерен клуб „Витен“ от гр. Севлиево поставя паметна плоча до пещерата, доказваща историческата стойност на някогашното Матеево обиталище.

В наши дни достъпът до пещерата е труден. Всеки посетител, който желае да я види трябва да ползва услугите на специален водач спелеолог – познаващ отлично скалния венец.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *