„Да сте бели и червени, румени, засмени!”

0

 

В българската народна традиция месец март се приема като преход между зимата и пролетта. Това е периодът когато се събужда природата, с всички добри и зли сили в нея. Затова в първия ден на март народа ни изпълнявал редица обреди, които не само е трябвало да предизвикат плодородие, но и да предпазят хората, дома и нивите от вредни сили.

Сутрин, преди изгрев слънце, стопанката мятала червено чердже на оградата или под стряхата, за да се засмее баба Марта като го види. На този ден жените се обличали с пъстри дрехи, за да е слънчев и засмян месеца, а старите баби си стояли в къщи, за да не разсърдят баба Марта. Ранобудните домакини пък измитали къщите, изтупвали постелките и завивките с ритуалното заклинание “Вън бълхи – вътре Марта”. С тези действия те не само почиствали дома си, но и символично изхвърляли вредоносните за човека сили.

Много от тези обичайни практики са останали във времето на нашите баби, но една от тях е жизнена до днес – киченето с мартеници. Обичаят се спазва от малки и големи.

Най-старият вариант на мартеницата е червеният конец, към който по-късно се прибавя белият. Нишката се явява универсален символ на съдбата, а завъртането ѝ символично представяне на раждането и живота. В последствие към усуканите конци се привързват сребърна или златна паричка, оформят се пискюли, висулки, различни фигурки и др. По  този начин мартеничката изпълнява основните си функции – от една страна защитна (апотропейна), от друга репродуктивна (магическа подкрепа за жизнените сили, растежа и възпроизводството).

Традиционната мартеница се изработва от естествени материали – вълнена или памучна прежда. Червеният цвят, според народната вяра, символизира живота и притежава способността да прогонва злото и болестите. Белият е символ на дълголетието и вечността.

Мартениците се носят докато се види лястовица или щъркел и после се връзват на плодно дръвче. По тях се гадае за любов, за плодородие, за брак и затова някъде им казват “гадалушки”.

Най-близък до българския обичай е този в северната ни съседка. В Румъния мартеници се подаряват само на жените и малките деца. Обичаят се нарича „мърцишор“, което в превод означава „малък март“. Мартеници се закичват и в Македония, Сърбия, Гърция. Дали там хората са „внесли“ този традиционен обичай от нас, българите, или традицията се корени в тяхната история, не може да се каже със сигурност. Но навсякъде настъпването на пролетта се свързва с вярата за повече късмет, плодородие, здраве и прогонване на злото.

доц. д-р Миглена Петкова, етнограф

зам.-директор, РИМ–Велико Търново

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *