Три минимални заплати в България – за висшисти, за среднисти и за хора без образование, предлагат от КНСБ
0
Затвор до 3 години и глоба до 5000 лева грози работодатели, които
пречат за синдикално сдружаване на работниците и служителите
Над 150 предприятия в страната, които са водещи в своите браншове, ще бъдат посетени от ръководството на КНСБ. Във Велико Търново и региона синдикалистите влязоха и разговаряха с ръководствата, работниците и служителите в „Аркус” АД – Лясковец, „Елмот” , „Мегапорт” и „Терем – Ивайло”.
Пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентите Даниела Алексиева, Огнян Атанасов и Тодор Капитанов посочиха акцентите в стартиралата на 3 април национална кампания на конфедерацията „По-високи заплати с твоя синдикат“.
Като част от кампанията пред сградата на Общината имаше синдикална шатра, на която експертите на конфедерацията даваха трудовоправни консултации на работници и служители. Приемаха и сигнали за нарушения на трудовите права и за правото на сдружаване.
Преди две години беше приета Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в ЕС и насърчаване на трудовото законодателство. У нас тя трябва да влезе в сила до 15 ноември. Много от текстовете в директивата генерират допълнителни права на работниците и задълженията на работодателите. Нашата целе обществото да се запознае с промените, които КНСБ предлага като промяна в законодателството, защото с сега с тях са запознати само работодателите, но не са обявявани публично, каза Пламен Димитров.
По думите му в България трябва да бъдат променени поне пет закона вследствие прилагането на Дирекитивата. Тя трябва да действа заедно с Директивата за прозрачно заплащане, приета през юни 2023 г. от ЕП. Тя ще прати в историята т.нар фирмена тайна в заплатите, защото всички работодатели ще бъдат длъжни да публикуват точния размер на възнажражденията, уточни Димитров.
Акцент на кампанията на КНСБ обаче е първата Директива, която гарантира правото на синдикално сдружаване. Пламен Димитров припомни все още малко известният на обществото факт, че м. г. Народното събрание прие чл. 1746 – 1 от НК, в който е упоменато, че който чрез насилие, заплаха или друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване или го принуди да се откаже от членство в синдикат, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 000 лева.
Димитров е категоричен, че КНСБ ще селектира всички нарушения, които са констатирани при посещенията в предприятията и ще бъде изготвен „черен списък” на най-агресивните работодатели, които възпрепятстват работниците и служителите си да членуват и да създават синдикални организации. Тази европейска директива променя правилата на играта наистина, категоричен е Димитров. И допълни, че по закон синдикалистите могат да влизат на проверки във всички предприятия и фирми, независимо дали там има синдикални структури.
Той посочи още, че основният закон, който трябва да бъде променен, е Кодексът на труда. В него трябва да има цяла нова цяла глава за трудовото възнаграждение. Досега в България няма ясен законов текст как се образува основна, брутна заплата, какви системи на заплащане има, каква е бонусната система и т.н. Такива текстове се съдържат частично в две наредби.
Димитров припомни още, че от 1 януари т. г., МРЗ се определя като 50 на сто от средната работна заплата. Но директивата казва че това е референтна стойност. И минималната заплата трябва да бъде измервана към годишните средства за издръжка – за храна, образование здравеопазвне и жилище, посочи още президентът на КНСБ. Синдикатът има своя методика за целта и според нея към 31 декември 2023 г. 1438 лв. са били необходими за издръжката на сам работещ и сам живеещ човек, а около 2600 лева за семейство от двама работещи и едно дете до 14 г.
Освен познатата минимална заплата, в България да има още две – минимално заплащане за работещ със средно образование, каквото се изисква за професията и длъжността, и минимално заплащане за човек с висше образование, какно се изисква за длъжността. Това е друго важно предложение на КНСБ.
По думите на Пламен Димитров в страната ни не е развито и нивото на браншово заплащане на труда. Към момента има едва 12 колективни трудови договори по браншове, което е твърде малко .
Към момента наетите лица на минимална заплата в страната са 437 300, което съставлява 20 на сто от работещите. В област Велико Търново на МРЗ са 16 601 лица и това е 26,4 на сто, като показателите са над средните за страната. Над 200 000 са свободните работни места в страната, а кризата с кадрите става все по-остра, коментира президентът на КНСБ. Демографската политика и нивото на доходите са сред основните причини за този задълбочаващ се проблем. Въпреки трудностите, той може да бъде решен в следващите 20-30 години, но е необходима сериозна държавна политика в тази област.
Над 10 000 са членовете на КНСБ в област Велико Търново, съобщиха още от синдиката.
