Легендарният полет на Петко Попганчев под Стамболовия мост „оживява” в Изложбени зали във Велико Търново

0
441189596_1390771201559145_2441873769074659761_n

…Било утрото на 24-ти май 1932 година, празникът на св. св. Кирил и Методий. Търновското население празнувало по улиците. Изведнъж откъм хълма Трапезица се чуло  усилващо се бръмчене на мотор. И пред погледа на болярите „изскочил” аероплан, който направил завой над зяпналия от изумление народ, а хората се кръстели от изумление. Самолетът ДАР-1А с бордови номер В-ВІКR завил и започнал да се спуска все по-ниско от улица „Гурко. После самолетът излязъл от пикиране почти над самата вода, току пред дъгата на Стамболовия  мост. Прелетял под него и от другата му страна започнал бързо да набира височина. Проечали  възгласи: „Браво на юнака!”. Търновското население дълго говорило за това необичайно събитие…

В кабината на самолета, прелетял под търновския мост,  бил легендарният български летец Петко Попганчев – въздушен ас със забележителна кариера,  полковник, аероинженер, изпитател, преподавател, военновъздушно аташе в Германия, пилот, известен с  много пикантни случаи, в които със своеволна дързост демонстрирал невероятно владеене на самолетите.

Легендарният полет на Петко Попганчев „оживява” в диорама в изложбата  “Към небето“, която ще бъде открита утре – 8 май, в Изложбени зали „Рафаел Михайлов” във Велико Търново. Експозицията е организирана от Регионален исторически музей – Велико Търново в сътрудничество с „Манта модел клуб“ и Национално дружество “Традиция“- Велико Търново и е посветена на създаването и развитието на българската авиация.

Автор на диорамата с полета под моста е Стефан Стефанов от Регионалния исторически музей. Негово дело са и останалите три прецизни макетни композиции в изложбата, представящи паметни моменти от историята на родната ни авиация.

Спорно е дали това, което е извършил Петко Попганчев, е подвиг или  чисто въздушно хулиганство, с усмивка коментира Стефанов. Той разказва, че за изработката на такава диорама е необходима сериозна подготовка – проучване на документи и прецизни изчисления. Макетът е в мащаб 1:144, истинският мост е дълъг 87 метра,  тук е само 60 см., а фигурките са по няколко милиметра, посочва Стефан Стефанов. Върху моста дори е „паркирана” и колата на легендарния летец, също изпипана до последния детайл.

Другата диорама, изработена от великотърновския историк, ни връща към създаването на първия български балон през 1916 година. Революционното за времето си плавателно средство е  проектирано и изработено в страната ни с български материали. Балонът е с обем 750 куб. метра, можел е да вдигне двама човека на височина до 1200 метра, бил е привързан. На борда му е имало телеграф и телефон и е служел за наблюдение.  На диорамата е представен освен балонът, и станцията за зареждане  с водород,  който се е произвеждал на място и се е напомпвал с ръчни  помпи.

Трета детайлна възстановка  в изложбата пресъздава подвига на българския летец полк. Димитър Списаревски и тарана му върху американска летяща крепост.

Любопитен експонат в експозицията  е парче от друга американска летяща крепост  – самолет В-24 Liberator, паднал на 22 юли 1944 година в землището на село Илаков рът. Фрагментът открил  местен жител в плевнята на дядо си и го дарил на музея.

Върху двадесет табла в изложбата са представени снимки и факсимилета от документи, свързани с развитието на авиацията и самолетостроенето в страната ни. Снимките са от архивите на д-р Симеон Цветков, Николай Гичев, Теодор Муховски, Леко Гергински, Петър Стефанов, Иван Николов, Венелин Пастармаджиев, списание „Криле“, Pan.bg, ДВИА Велико Търново, вестник „Към небето“.

Посетителите ще могат да видят също  униформи, награди, инструменти, снимки и ръководства, свързани с авиационното дело. Голям интерес със сигурност ще предизвикат моделите на самолети от различните епохи на българската авиация, летели с български опознавателни знаци през годините в нашето небе. Моделите  в различни мащаби са изработвани от моделисти от цялата страна в продължение на година.

Към 1.12.1961 г. България е  разполагала със 602 бойни самолета,  сочат факсимилета от инвентаризационните книги на армията, които също са показани в изложбата.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *