февруари 19, 2025

Праправнучката на легендарния търновец хаджи Минчо Александра Попова:  Той не е просто име на механа, а голям благодетел и родолюбец

0
8_snimka-4

Мечтата ми е съвременните граждани на Велико Търново да не свързват името на хаджи Минчо само с една механа, а да знаят и да помнят неговото дело на голям родолюбец, благодетел на града и истински европеец. Това сподели пред „Болярски новини” праправнучката на легендарния търновец  Александра Попова. 70-годишната дама от десетилетия живее в германския град Бон, но е посветила живота си на търсене и на изследване на изключителната си родова история с много и преплетени сюжетни нишки, достойни за роман.

Хаджи Минчо е имал две деца – дъщеря Пенка, женена за друг известен търновец – хаджи Николи, и син Атанас.  Антанас  е бил десетгодишен, когато убиват баща му и е отгледан от хаджи Николи. Той се жени за Екатерина и им се раждат три дъщери и двама сина.Именно едната от дъщерите – Живка, е баба ми , разказва наследницата на славния род Александра Попова.

Отляво надясно: Атанас, Кина, Димитър – син на Пенка, и Пенка. Снимката е правена скоро след смъртта на хаджи Минчо. Кина е ранена при покушението срещу мъжа си, куршум пронизва ръкатаи гърдата й. 

Аз съм издигнала на пиедестал моя пра-прадядо хаджи Минчо, за нас той е икона и мечтая повече великотърновци да знаят за неговия забележителен живот и дело, категорична е Александра Попова. От години тя обикаля библиотеки, музеи и архиви, за да събира данни за славния си родственик. Голяма част от подробностите за неговия живот открила в публикации в интернет. Съжалявам, че докато беше жива баба ми Живка, не я разпитвах за повече подробности, но по времето на комунизма тя не обичаше много да говори за своето чорбаджийско потекло, казва Александра Попова. Тя се радва, че все пак във фамилията има съхранени снимки, които с удоволствие предостави  за публикуване в сайта.

Върху стените на едноименната култова кръчма хаджи Минчо е изобразен като човек с голям корем и пояс, а в действителност той е бил изискан европеец, казва наследничката и допълва, че в музея се пази неговият джобният часовник  със синджир. От своя виден родственик тя и досега пази чудотворна икона, която е реликва в семейството им.

Видно от фотографиите, жена му Кина и децата им също са били облечени по последна мода. Но не това е най-важното, защото делото на хаджи Минчо  е родолюбиво и той е един от големите благодетели на града, категорична е г-жа Попова.

Тя припомня, че хаджи Минчо е роден в Дряново през 1800 г., почти едновременно с Колю Фичето, с когото били добри приятели от детинство,  и се заселил през 1837 год. в Търново. Развивал е активна търговия, имал печелещи хан и търговски маази на Баждарлък. Както го описва писателят Змей Горянин: „Хаджи Минчо имал седем магазии и седем клона на фирмата му разнасяли неговата слава от Бирмингам, през Хамбург, Лайпциг, Виена, Пеща, Смирна до Калкута”. (Писателят увековечава живота и делото на хаджи Минчо в книгата „Звезда Керванджийка” през 1941 г.и тя се превръща в библиографска рядкост, докато през 2021 г. е преиздадена от Ротари клуб- Велико Търново).

Хаджи Минчо натрупал състояние като ковчежник (тур. sandık emini – сандък-емини) и от откуп на османски десятък: ошур (върху зърнени храни) и беглик (върху добитъка). Това му донесло големи печалби и го издигнало между първите български търговци през онова време. С европейското си облекло, първенецът си позволявал патриотичната дързост да не носи анадолски фес, а черен самурен калпак. Толкова бил влиятелен, че на път през Търново му гостувал австрийският посланик, Великият везир в Цариград му бил приятел .

През 1846 г. Хаджи Минчо омъжил дъщеря си Пенка за друг богат търновски предприемач Хаджи Николи, припомня още неговата наследничка. Въпреки, че касите му пращели от пари, а влиянието му било огромно, той никога не се срамувал от своя български род и име, не се гърчеел,  както правели много богати българи от тази епоха. Напротив,  бил голям защитник на бедните и онеправданите, с пари и на дело подпомагал все повече засилващата се борба с гръцките фанариоти и станал водач на българската национална партия в Търново. Оглавява заедно с Евстати Селвели борбите срещу гръцкия владика и защитава интересите на българската общност за църковна самостоятелност. С негови средства било възстановено през 1849 г. запаленото от гърците и изгоряло училище при църквата „Св. Никола“ в Търново. Хаджи Минчо го направил още по-голямо – триетажно.

Откритите сметки в търговския тефтер на хаджи Минчо за 1849 г. потвърждават факта, че той участва със свои средства и в  самия градеж на училището, като отпуска пари за строителни материали и за работата на дюлгерите.За нуждите на града, родолюбивият българин предоставя през 1851 г. един от своите магазини за преоборудването му в аптека.Изявява желание да подпомогне финансово строежа на болнично заведение в града и изграждането на Елинското взаимно училище. Дарява голяма сума пари и за построяване на сградата на Девическото училище.

 

Легендарни  са историите как е помагал на бедните хора, на селяните, как е плащал за лечението им, колко пари е давал за образование и просвета на населението…

Поведението и родолюбието му били трън в очите и на гръцките фатариоти, и на турците. Така владиката Неофит подшушнал на Хаджи Мехмед Карамаплията да предложи на българина да станат ортаци, но Хаджи Минчо отказал категорично да има турчин съдружник. Хаджи Мехмед бил смъртно обиден и приел уговорката да го убие. Караманлията наел двама арнаути, теляци в банята, и те из засада в търновските лозя извършили убийството на хаджи Минчо на 22 май 1855 г.

Убийството на търновския първенец не само не уплашило българите, а напротив започнала още по-упорита борба за църковно и политическо освобождение. Търновци изразяват благодарността и уважението и към него, изписвайки на  надгробната му  плоча: „Тук почива раба Божий хаджи Минчо хаджи Цачев пръв в Търново гражданин. Беше човек добродетелен, родолюбив, трудолюбив, с всичките добродетели надарен. Подтикнат от родолюбиви подбуди от основание със собствени свои средства българско училище за народна просвета”.

Пра-правнучката на бележития търновец с голям интерес изследва как се е развивал животът на родствениците му след неговата смърт. Например за сина му Атанас тя прочела в една книга, проследяваща българската следа в Манчестър. Там Тодор Лефтеров пише, че в къщата им живял търговецът Атанас Минчев, роден през 1845 г. Това със сигурност е бил моят прадядо Атанас, който е продължил бизнеса на баща си. Той е завършил Роберт колеж в Цариград, там е научил английски и други езици, знаем също, че е участвал в делегацията, която е отишла  да избира Фердинанд за княз, вероятно като преводач, допълва г-жа Попова. Ровейки се из архивите, тя открила, че синът на хаджи Минчо бил и председател на Третото обикновено Народно събрание, записан с името  Атанас Минчов.

Атанас Минчов и Екатерина Аврамова, 1879 г.

Съпругата на Атанас – Екатерина, била също от много интересен род. Баща й – дядо Петко Аврамов бил търговец, който през Руско-Турската война избягал с кораб до Галац и там се устроил, а освен Екатерина имали още 10 деца.  След Освобождението се върнал  в България, в Оряхово, където купил голяма турска къща. Имал търговски отношения с Атанас и така се стигнало до запознанството между дъщеря му и сина на Хаджи Минчо. Двамата са имали голяма любов. Първата им дъщеря се казвала Божана, после последователно им починали четири деца, след това се родил син – Минчо,  брат му – Петко, Живка – бабата на г-жа Попова, а  последното дете било момиче Мария. В Оряховско Атанас Минчев създал първата електрическа мелница.

Семейството на Петко Аврамов, Екатерина е най-малката, с ръка върху Библията.

Екатерина Ив. Калинова

Прадядо ми Атанас умира, когато баба ми Живка е била на 12 години.  Неговите синове, за съжаление, не били толкова вещи в търговията, но знаете че обикновено това се предава през поколение, обяснява Александра Попова. На дъщерите си синът на хаджи Минчо завещал по 1 млн. златни лева зестра. Такова богатство получила и Живка, която завършила Девически лицей в София. Баба ми беше изключителна жена – фина, с обноски, с вроден аристократизъм, знаеше френски, свиреше на китара, спомня си Александра Попова. Дори комунистите в кооперацията, където живеехме след 9 септември, се обръщаха към нея с „госпожа”, а не с „другарко”,спомня си внучката й.

Живка Ат. Минчева

Живка се омъжила за красив мъж на име д-р Иван Калинов. Той бил русенец, завършил университет в Цариград и защитил докторат по право  в Брюксел. Занимавал се с политика, бил член на Радикалната партия. За да се задоми, ползвал услугите на професионална сватовница, на която платил подобаващо да му намери момиче от сой. Сватовницата се разтърсила и открила Живка в Оряхово.  Д-р Калинов пристигнал с парахода, запознал се с бъдещата си жена и с родата и заедно с младата си съпруга и огромната й зестра отишли в Русе. Направили си сватбено пътешествие до Виена, където пък се видели с по-малката сестра на Живка – Мария, която била женена за унгарец. И тази линия на преплетените  родови връзки на хаджи Минчо, е не по-малко интересна. Мария и унгарецът, според Александра Попова, имали най-красивата любовна история в рода.

Живка и д-р Иван Калинов.

Дъщерите на Атанас Минчов Живка и Мария /отляво/ пред къщата им в Оряхово.

 

Мария Минчова и Венцел Щарк в Будапеща.

Весела Ив. Калинова и Ласло Сабо в Будапеща

Живка и д-р Калинов имали две дъщери – Екатерина и Весела, а Екатерина е моята майка, разказва още Александра Попова.

Праправнучката на хаджи Минчо се омъжила през 1989 година, а съпругът й Николай работел като програмист в голяма компания. Поканили го в Германия и той приел, известно време семейството живеело между България и Германия, докато накрая окончателно се установили зад граница, където сега Александра живее със сина си и снаха си след кончината на съпруга си..

Александра Попова със съпруга си Николай и сина си Николай. 

Николай, който е прапраправнук на хаджи Минчо, със съпругата си Яна. Тя по майка е германка, а баща й е от Южна Африка, Претория. Николай е завършил Университета в Майнц и работи във фирма за микрочипове. Яна е преподавател в същия университет по театрознание и история на музиката. 

Продължавам да издирвам сведения за нашия род по майчина линия, защото историите са наистина много интересни. Най-важното за мен е обаче да поддържаме жива славата на нашия пра-прадядо, чийто живот и дело са достойни за подражание, категорична е родственицата на великия търновец хаджи Минчо.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *