Научен форум осветли огромната роля на Велико Търново за осъществяване на Съединението на България
0
С научен форум, който осветли огромната роля на Велико Търново за осъществяване на Съединението на България, започнаха честванията по случай 139 години от паметната дата в историята на страната ни. На събитието в залата на Музей „Възраждане и Учредително събрание” присъстваха кметът на община Велико Търново инж. Даниел Панов, заместник-областният управител Мастън Мастънов, заместник-кметовете на Велико Търново Нейко Генчев и Георги Недев, представители на институции, на висшите училища в града, ученици, граждани. Гостите бяха посрещнати с питка и сол от актьори от Великотърновския театър, които пресъздадоха с костюми атмосферата от празничните дни в началото на септември 1885 година.
Форумът беше открит от Йордан Цветанов, представител на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България”, което е съорганизатор на събитието заедно с Община Велико Търново и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
В началото на тържеството прозвуча химнът на България и приетата за химн на Велико Търново песен за цар Иван Шишман „Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила”, в изпълнение на децата от група „Пеещи камбанки” с ръководител Владимир Габров.
Първото експозе на форума представи историкът доц. д-р Милен Михов. „Определянето на Велико Търново за столица на Съединението може да звучи за някои хора твърде изненадващо и да предизвиква първоначални обвинения в местен патриотизъм, породен от исторически сантименти към средновековното величие на Второто българско царство, но историческите неопровержими факти доказват безспорно историческата роля на Велико Търново за подготовката, реализацията и окончателния завършек на Съединението, посочи доц. Михов. Той представи подробно цялостният процес на общобългарското дело, довело до обединението на Кнажество България и Източна Румелия преди 139 години.
Целият процес на Съединението започва във Велико Търново с първоначалната съпротива срещу Берлинския договор и създаването на комитетите „Единство”, преминава през борбите на българите в Южна България за реална автономия на Източна Румелия и подготовката за народно въстание. Следващият момент е трансформирането на пловдивската революция в общонационално дело, общодържавната политика продължава с издаването на Манифеста за Съединението от княз Александър I във Велико Търново, за да завърши с провъзгласяването на Независимостта на България отново във Велико Търново, посочи доц. Михов.
„Днес и утре всички ще чуем думите „Съединението прави силата” в речите на политиците. На 22 септември във Велико Търново ще пристигнат знайни и незнйни партийни лидери, които говорят за обединение само по празници, а през останалото време разделят с езика на омразата. Днес трябва да се замислим доколко осъзнаваме мъдростта на израза „Съединението прави силата”, каза в приветствието си кметът инж. Даниел Панов. Не бива да забравяме нашия национален идеал и не бива да позволяваме злободневието да е пропито с разделение по теми, използвани за дребни политически и лични цели, каза Панов. Аз вярвам че можем да бъде обединени, но нека да не го правим само, когато се случи нещо лошо, а да отворим трайно сърцата си за доброто, всеки ден да намираме повод за единство, да правим всеки ден нещо добро за нашия любим град Велико Търново и за нашата обичана държава България. Това е начинът да сме дойстони пред предците ни, пред чиито плочи ще сложим венци и цветя, но най-вече да сме достойни пред нашите деца и тяхното бъдеще, допълни кметът.
За славните личности от духовната и историческа столица и любопитни факти около процеса на Съединението говори директорът на НБ „П.Р. Славейков” доц. Калина Иванова. Тя припомни предложението на почетния гражданин на Велико Търново и именит скулптор Панайот Димитров – Понката, в града да бъде издигнат паметник на Съединението на България.
Съвременните аспекти на Съедининението представи в емоционално слово конституционният съдия проф. дюн Атанас Семов, който няколко пъти беше прекъсван с аплодисменти от присъстващите на форума.
Смятам че е важно за нацията ни да осмисляме дните на Съединението и Независимостта, защото те са свързани с един парадокс. Символизират две ценности, които драматично ни липсват днес – единство и независимост. А те ни липсват заради два големи кусура в нашия национален характер – първият е чудовищният ни български индивидуализъм. Той е една от причините за рехавото ни гражданското общество. Ние много трудно се обединяваме за каузи, затова е толкова важно да повтаряме, да припомняме непрекъснато примерите в историята ни за значими постижения чрез национално единство – Априлското въстание и предизвиканото от него Освобождение, Съединението и Независимостта, каза проф. Семов.
Нашият български индивидуализъм е отгледан в условията на две тежки чужди владичества – петвековното робство и 45-годишната комунистическа власт. Те посадиха в нашата национална психология нагласа за съпротива срещу държавата и нейния закон, на неприемане, на инстинкта за спасяване поединично, допълни проф. Семов.
По думите му друг огромен проблем е нашият инстинкт към зависимости. Политическият живот у нас привлича предимно зависими хора. Ще кажа в прав текст : видели сме какво ли не в историята си, такова слагачество пред „велики сили” не е било!”
Днес държавата ни е демократична, достатъчно свободна и реално би могла да бъде независима. Но единение може да се постигне, само ако начело на нацията излязат нейните естествени, духовни водачи. За съжаление, все по-често отпред са неподготвени хора, късогледи. Те не ни водят наникъде и затова сме държава без програма, без ясни стратегически цели, без смислени конкретни задачи, посочи професорът.
Аз съм абсолютно убеден ,че сме народ с изключителни качества! Щом сме могли в много по-страшни времена да направим сами и Априлско въстание, да извоюваме Съединението и Независимостта, пак можем. Защото няма по-велика сила от националния дух и затова от години твърдя че България има нужда Търново да е Велико, каза още проф. Семов.
Късата памет, овчедушието, склонността да забравяме и да прощаваме безобразия и грешки,патологичното българско търпение, погазването на закона, водят до там да идват нови безобразия. Най-мизерстващият народ в ЕС е и най-кроткият народ. Но въпреки всичко, ние сме длъжни да вярваме че можем да променим тази картина на националния си характер и хода на съдбата си, защото имаме изключителни качества доказани през вековете, които са живи – издръжливост, интелект, предприемчивост, адаптивност, неистов порив за сравнение с най-успелите, изключителният ни ген ражда умни и талантливи деца Но трябва да си оправим образованието, за да изградим от тях достойни граждани с качества, с чест и знания и точно те да водят народа, категоричен е проф. Семов..
Събитието приключи с откриване на изложба „Съединението – събития и личности” с документи и снимки от фонда на Национална библиотека „Св. св. Кирил и методзий”, които се показватат за пръв път пред великотърновската публика.
