Археологическа сензация! Проф. Хитко Вачев откри една от най-бляскавите църкви от Второто българско царство
0
Разкопките в района на Самоводене може да прекроят историческите факти около Търновската Света гора
Експедиция, ръководена от археолозите от Регионален исторически музей-Велико Търново проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев, откри една от най-бляскавите църкви от Второто българско царство. Става дума за исихаска монашеска обител, свързана със св. Теодосий Търновски и ктиторството на цар Иван Александър. Тя е упомената в средновековните писмени извори от XIV в., но досега не е установено точното й местоположение. Разкопките са в района на великотърновското село Самоводене и днес за пръв път резултатите от проучванията бяха представени пред журналисти. Малко са аналогиите на подобни църкви не само във Велико Търново, но и в България, категоричен е проф. Вачев.
Архитектурно-стиловите характеристики на храма от XIV в., недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство. Стените на църквата, която е с размери 7,90 м. без абсидата, на 4,50 м., са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични елементи в няколко цвята.
Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която са се носели от каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи. Олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е стенописана, разказа проф. Вачев. По думите му със своите характеристики храмът се родее с църквите в Несебър.
Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от „Житието на Св. Теодосий Търновски“ написано от самия Вселенски патриарх Калист е установено, че разкритата църква е католиконът (основен храм) на манастира, чийто игумен е Св. Теодосий Търновски.
Теодосий Търновски е голям църковен реформатор, ерудит, учител на бъдещия търновски Св. Патриарх Евтимий. Той е идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се постига чрез въздържание, смирение пост и молитва като по този начин се възстановява връзката с него. Теодосий Търновски е инициаторът на свикването на църковен събор през 1355 г. срещу еретическите учения на т.нар. варлаамити и адамити. Той е главният обвинител срещу тях и съборът завършва с пълна победа над еретиците. През 1359 г. църковният деец отново е в основата на победата на православието на антиеврейския събор в Търново.
Близките връзки между видния исихаст и българския цар Иван Александър (1331-1371 г.) имат за резултат издигането на монашеска обител в близост до старопрестолния град. В житието на Св. Теодосий Търновски е отбелязано, че царят и приближените му боляри не само са ктитори на строежа, но и лично, макар и символично участват в строежа на църквата и килиите около нея. В произведението е отбелязано, че царят носи в дрехата си пясък за строежа от близката река. Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние равна на 185 м), което прави 555 м. Измервайки със съвременни средства това разстояние е установено, че то съвпада с това, отбелязано в писмения извор.
Друго важно потвърждение, че това е църквата на манастира на Св. Теодосий Търновски се явява фактът, че в „Житието“ изрично и единствено спрямо други писмени извори за строеж на храмове е отбелязано, че цар Иван Александър издига за видния исихаст „красива църква“. Това определение кореспондира с разкритите при проучванията архитектурни останки на храма, посочи проф. Вачев.
Пред проучвателския екип стоят редица предизвикателства, свързани с бъдещите археологически изследвания. Освен пълното разкриване на храма и принадлежащите сгради на манастира, съществува реална възможност да бъде открит гробът, в който е погребан един български светец. Става дума за сподвижника на Св. Теодосий Търновски и игумен на манастира Роман Търновски. За него в „Житието“ е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват, като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.
Установеното местоположение на новоразкрития средновековен манастир и наличието в близост до него други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата Търновска Света гора, каза проф. Вачев. В региона на новооткрития манастир са още манастирите „Света Троица”, „Преображенският манастир”, т.нар. стар Преображенски манастир, което води до версията, че Търновската Света гора е именно тук, а не на хълма Света гора. Време е, може би, да бъдат преосмислени някои исторически постулати и се надявам това откритие да намери своето достойно място в съвременната българска археология, каза проф. Хитко Вачев.
Откритите стенописни останки в църквата са консервирани от доц. д-р Пламен Събев, а архитектурните детайли – от Руен Хаджиниколов.
Манастирът просъществува далеч след османското завоевание, поне до края на XVIII век. Ключов артефакт, който доказва това, са откритите на мястото каси за отливки, които се пълнят с формовъчна смес, сребро, бронз и т.н, а те са точно от този век, каза проф. Вачев. Сред находките е и бронзов средновековен кръст от полилей в църквата, както и лъжица за причастие от около XVII век.
До разкопките се стигнало по исторически данни на изследователя на миналото на Велико Търново д-р Васил Берон от 1856 г., който посочва, че на около километър от манастира „Света Троица“ има „порутена сграда”. Бащата на българската археология Карел Шкорпил в началото на миналия век, през 1906 г. отбелязва, че в една нива край Търново има останки от средновековна църква. Когато започнали разкопките през месец май т.г., археолозите открили едва 30-тина см от абсидата на повърхността.
Мястото на църквата дълго време е било стопанисвано от Държавния резерв и държавното обединение „Петрол”. Не е изключено именно в подземните галерии да се намира и пещерата на св. Теодосий, посочи проф. Вачев.
Проучванията на манастирския комплекс са финансирани от Община Велико Търново и следните дарители: Красимир Гърдев (”Пазари Велико Търново” ООД), инж. Филип Маринов, инж. Румен Игнатов (”Пътни Строежи Велико Търново” ЕАД), г-н Радован Цаха, г-жа Мануела Стоева (”Кроношпан България” ООД), Росен Иванов (Търговско-промишлена палата Велико Търново), Калина Широкова (ЗП – Калина Широкова), Екатерина Иринчева (”Надежда – транспорт и строителство” ООД),Тихомир Ангелов (”Ником АТ” АД), сем. Павлинка и Марин Владеви.
Проф. Вачев благодари специално на всички дарители, които са откликнали на обявената от него кампания, на кмета на Велико Търново, който е подкрепил разкопките и проучванията, и та директора на Регионалния историческимузей д-р Иван Църов за логистиката. Археологът каза, че има идея да покани Панов за патрон на обекта, а Великотърновският митрополит да благослови начинанието.
Обектът ще бъде ограден и консервиран, като се разчита на активността на кмета на Самоводене Валентин Къндев и на районния полицейски инспектор за опазване на разкопките.
Догодина екипът на проф. Вачев ще кандидатства и за държавно финансиране, за да продължат разкопките на изключително ценния за Велико Търново и страната обект.
