80 години празнува днес известният великотърновски художник и обичан преподавател по изобразително изкуство на поколения деца Харалампи Ламбев. Творецът ще отбележи своята кръгла годишнина с юбилейна изложба и нова стихосбирка. Събитието ще се състои на 8 октомври от 17,30 часа в Изложбени зали „Рафаел Михайлов”.
Повече от 66 години Харалампи Ламбев рисува красотата на Велико Търново и признава, че винаги намира нещо ново и вълнуващо в града. Той е щастлив, че заедно с изложбата ще може да представи на своите близки, колеги, приятели и ученици и стиховете от новата си – трета по ред стихосбирка, „Стълба в небето”.
И картините, и стиховете си творецът дорисува и дописва в продължение на години. Това е негова „запазена марка“. Казва, че преработва творбите си, защото се води от една мисъл на поета Атанас Далчев, че понякога една картина или стих може да стане от един щрих, но трябва да съумееш да го сложиш навреме. Тогава картината започва да грее, да живее, да се различава от всичко останало…
Харалампи Ламбев е роден в град Угърчин, но от дете живее в село Горна Липница. Запленил се от творчеството на художниците, когато бил в първи клас. Тогава братовчедите му от Търново го водили да се къпят и да ловят риба на Дяволската скала на Янтра. Един път видял там художник да рисува пейзажа отсреща, прехласнат в работата си. Момчето не можело да отлепи очи от него. Кой ли е ще е бил това, може да е бил Лальо Минков или Никола Дончев, или пък някой друг от старата школа, пита се и досега Ламбев.
Той самият се престрашил да посегне към белия лист и боите, за да пресъздаде търновските красоти, чак когато бил в първи курс на строителния техникум. Оттогава съм запленен от този град, с него и ще си отида, казва художникът.
Той завършил полувисшия институт за учители в София, а после бил разпределен във В. Търново отново в строителния техникум, чийто възпитаник е. Спомня си, че когато се подготвял да кандидатства във ВТУ, работел като мазач на строежите. Дни наред въртял стротилентите инструменти и не спирал да рецитира стихове на българки автори, за да се подготви за изпита по българска литература, който бил задължителен за прием във Факултета по изобразително изкуство. Влязъл с висока оценка и бил приет в класа на проф. Никола Хаджитанев. И досега не крие възхищението си от своя преподавател. Определя го като голям график и голям рисувач, който имал специален подход към студентите си, а те му отвръщали с обич.
Като студент Ламбев открива и своята половинка Пенка, която учела български и история. Тъй като тя била пратена по разпределение, той отишъл с нея в разградското село Хърсово. Там открил самородни таланти сред местните деца. Почти всички от тях били турчета или от семейства на цигани мечкадари, а показали голяма любов към рисуването. Неслучайно по време на прочутата Асамблея „Знаме на мира“ именно техни рисунки спечелили повече награди от окръжните градове в страната.
След разпределението учителят започнал работа в Лясковец. Вземал часове и в търновски училища, но най-дългият му стаж бил в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“, където преподавал цели 18 години до пенсионирането си през 2007 година.
Безбройни са спомените на Харалмпи Ламбев от поколенията ученици, които е учил на рисуване. Убеден е, че една от тайните на успеха му с децата бил, че никога не ги е делил по никакви признаци. Също и, че е бил техен довереник по най-различни теми. Не случайно великотърновският преподавател е носител на много награди, сред които и „Учител на годината“. А с картините си участва в десетки изложби.
Във всяка творба художникът трябва да вложи диханието си, за да предаде чувства – радост, мъка, болка, слънчевост, патриотизъм, песенност, казва още Харалампи Ламбев.
За разлика от много свои колеги, водени от суетата в самооценките си, той скромно признава, че няма възвишения талант на големите художници. Категоричен е, че божествената дарба е била присъща на сина му Иван, който, за жалост, си отишъл твърде рано от този свят.
Сега творецът има подкрепата и обичта на на дъщеря си, която е преводач, на зет си – ядрен физик, и на внука си, който е ученик в последния клас.
Харалампи Ламбев посреща своята достолепна годишнина с удовлетворение от достойния си живот, но и с тъга по изгубеното здраве. Въпреки всичко, той рисува всеки ден и признава, че това го прави щастлив.
Верен на своята активна гражданска позиция и понеже сме на прага на поредните избори, той дава съвет към политиците: Ако не ставаш за учител, не ставай учител – ще убиеш детското у едно дете. Ако не ставаш за лекар, не ставай лекар – ще убиеш човек. Ако не ставаш за политик, не ставай политик, ще убиеш държавата си!
Екипът на „Болярски новини” желае на г-н Ламбев здраве и нестихващо вдъхновение! На многая лета!
