Сурвакането е български обичай, запазен през вековете, който се извършва в първите часове на Новата година. На 1 януари – Васильовден, дружини от деца или ергени до 15-16 годишна възраст обикалят къщите на роднини и съседи, сурвакат, изричайки специални благословии за здраве и берекет.
Основна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. За изработването й се използва свежо откършена дрянова пръчка, вярвайки в магическата сила на дървото. Дрянът цъфти първи и дори и в най-студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. Тъй като плодовете му узряват най-късно той е смятан и за символ на мъдростта.
Познати са два начина за изработването на сурвачката. Първият, върху самата клонка, чрез изрязване на спираловидни, зигзагообразни или пръстеновидни фигурки, оформени с къси или дълги „къдрици“, като „бухлата къделя“ или като „пера“. Вторият с украса, която се добавя към клонките – червена и бяла вълна, наниз от люти чушки, пуканки, сушени плодове, ябълки, житни класове, кравайчета, сребърна или златна паричка – всичко, което ражда земята и произвежда ръката на стопанина.
В различните краища на страната ни сурвачките са с различна „премяна“. В Ямболско тя е кичеста, с бухлати „къдри¬ци“ от самото дърво, с пъстра китка в средата, с ябълка на върха и с житни класове. Добруджан¬ските сурвачки са с нанизи от пуканки, които се увиват около дряновите китки и с паричка на върха. В Западна България сурвачките са дълги, с много низи от парички и разноцветни пандел¬ки под разклоненията. Сурвачката от Северна България е украсена с топчета от червена вълна, пуканки и кравайчета, а някъде и с венец от бръшлян. В планинските и полупланинските райони, а някъде и в равнините, където се отглеждат повече стада, върху сурвачката се окачват вълнени топ¬чета, пискюли от вълнени конци или само вълне¬ни конци. Всичко споменато е символ на здраве, дълголе¬тие, израз на трудолюбие и благоденствие.
Според народните вярвания сурвачката има продуциращи свойства: досегът с нея до хората, домашните животни и всичко живо е на принципа на магията и магическата пръчка. Чрез потупване с жилавото дряново клонче се осъществява т. н. контактна магия, която цели да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата на дряна. Съчетавайки я с вербалната – изричане на благопожелания от сурвакарите, обредността придобива завършеност и пожеланията стават възможно най-реални. Дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическо действие само в един ден от годината. През останалите дни те е обикновена вършина.
Според изследователите сурвакането има древен предхристиянски характер. Въпреки, че смисълът на обичая е ясен, неговият произход е спорен. Няма данни дали траки, славяни или прабългари са го използвали и предали на съвременните българи. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница, сурукница), както и думите, придружаващи магическото действие – сурвакане (Сурва, сурва година!) са дали основание на мнозина изследователи да го свържат с прабългарите, имайки пред вид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья.
Съществува легенда, според която един ден в годината, на 1 януари, Бог слиза на земята и предава своя благодат на всички чрез своята магическа пръчка – сурвакницата. За кратко време тя придобива част от неговата положителна енергия и чудодейни свойства – да лекува, да пази от зли сили и болести, да носи сполука и благоденствие. Сурвакат се хора и животни с наричане да бъдат здрави и честити; пъпките от сурвачката се поставят в новогодишната баница, с различни благопожелания.
След като изпълни обредната си роля да възтанови порядъка, да осигури здраве и благоденствие, сурвачката може да се пази до направата на нова. Но обикновено стопанката е хвърляла дряновото клонче на покрива, така че всички благопожелания, наричани от сурвакарите да се връщат в дома. Сурвакницата може да бъде пусната и в течаща вода, т.е. на чисто място, като се вярва, че по този начин ще се осигурят по-вече дъждове и годината ще „протече леко като по вода!“.
доц. д-р Миглена Петкова
зав. отдел „Етнография“
РИМ – Велико Търновo
