февруари 12, 2025

Във Велико Търново възкресяват имената на 273 жертви на Народния съд и комунистическия терор от града и региона

0
473792017_1388317292605701_4356155722843227793_n

С изложба в центъра на Велико Търново се отбелязват 80 години от присъдите на първи и втори състав на т.нар Народен съд и се почита паметта на жертвите от града и региона. На пана пред Факултета по изобразително изкуство за пръв път могат да бъдат видени имената на 273 човека, убити и безследно изчезнали в периода 9 септември  1944 г. – май 1945 година. Първите присъди на Народния съд са произнесени на 1 февруари и затова датата е обявена като Ден на почит и признателност към жертвите на комунистическия режим, съобщи Венелин Иванов, председател на комитет „Ген. Сава Муткуров”, който е основен инициатор и организатор на експозицията. Той представи инициативата заедно с д-р Емил Врежаков от Регионалния исторически музей и Явор Генов, учител по история.

Венелин Иванов, Явор Генов и Емил Врежаков /отдясно наляво/

Паната включват богат архив от фотографии и биографии на някои от видните личности, загубили живота си през посочения период – сред тях изявени кметове, лекари, юристи, банкери, индустриалци, учители, свещеници…

Няколко години е продължило издирването на имената на жертвите, като сред тях не са включени загиналите в концлагерите, затворите, в процесите на колективизация и национализация, и при други репресии на комунистическия режим, посочи Иванов.

В процеса на изследователската работа са използвани архивите от присъдите на народните съдилища в София, Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево и Дряново, списъци от Държавен вестник, обявления за безследно изчезнали лица,  статии, спомени на съвременници, изследвания на различни автори и др.  Използваните материали са от фондовете на  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Регионалния исторически музей във Велико Търново,  Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков” и от лични колекции.

След като преценявахме, сравнявахме и събирахме информацията, стигнахме до списъка с 273 жертви . Много от убитите и безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. са задочно осъдени от Народния съд, въпреки че вече са били убити, уточни Венелин Иванов.

Той посочи, че продължава работата по изграждане на Зелен паметник в парк „Дружба” във Велико Търново, където на старите гробища са извършвани екзекуциите. Специалното озеленяване и изграждане на алеи е около Кръста – паметен знак. Комитет „Ген. Сава Муткуров” ще инициира и дейности по разкриване и проучване на масовите гробни ями край село Козаревец, където също са били убивани и заравяни жертвите на режима.

Сред убитите от Народния съд и комунистическия  терор има стотици личности, които са развивали активна обществено-полезна дейност както за региона, така и на национално ниво, посочи Емил Врежаков.  Той акцентира върху името на Димитър Раев – един от емблематичните кметове на Велико Търново, изградил основната инфраструктура на града,по време на неговото управление се строят Художествената галерия, Военния клуб и други забележителни сгради. Сред жертвите е и друг виден търновски кмет  Димитър Йорданов – председател на читалище „Надежда 1869”, който през 20-те години на миналия век, след националните катастрофи, полага големи усилия да изгради Велико Търново като модерен град, въвежда електрификацията, създава местна индустрия с общинска и държавна помощ. Сред убитите са народни представители и генерали – герои от войните за национално обединение като внука на Бачо Киро ген.Теодосий Даскалов,  ген. Рашко Атанасов – един от основателите на военното дело в България, председател на Българския олимпийски комитет и създател на младежките дружества „Юнак”, ген. Никола Михов и други радетели на националния идеал. В списъците на жертвите са търговци и индустриалци, създатели на модерната българска икономика, някои от тях убити с напълно користна цел,  за да бъдат разграбени техните имущества.

 

Сред най-тежките престъпления  на Народния съд е убиването на българския дух, категоричен е д-р Врежаков. Това не се изчерпва само с физическите убийства на свещеници, а в цялостната репресия срещу църквата като общност от православни християни. Голяма част от свещениците са убити веднага след 9 септември и сред това са осъдени задочно от Народния съд. Репресията на комунистическия режим срещу вярата продължава с години, като целта е била една – изкореняването й и лишаването на народа от духовни водачи. Последствията от това, за съжаление, виждаме и до ден днешен, посочи историкът. Той припомни някои от най-зловещите истории като смъртта на свещеника Рафаил Раев, заровен жив в яма за умрели животни край Стражица. Неговата „грешка” била, че обвинил новата власт за това, че цели да  разедини народа и да разгроми народните стремежи и националните идеали.

Според учителя по история в СУ „Георги Измирлиев” Явор Генов  темата за Народния съд е широко поле за бъдещи научни изследвания. Генов преподава история в средния курс и подготвя дисертационен труд  за живота и делото на ген. Никола Михов.

Изложбата, която показваме във Велико Търново, е важна, защото повдига за пореден път този тъмен период от нашата история. Въпреки, че темата за Народния съд е добре застъпена вече в учебните програми, усещането за 1 февруари като Ден за почит на жертвите на комунистическите репресии, в нашето общество все още отсъства, коментира Генов.  По думите му, въпреки че присъства в учебниците, материалът често е пропускан от преподавателите – умишлено или не.

За да се поддържа интересът към тази част от българската история, СУ „Георги Измирлиев” и Езикова гимназия  „Екзарх Йосиф” в Ловеч организират  конкурс  на тема „Левият политически радикализъм в периода 1919-1945 г.”  Важно е, че освен годишнината от Народния съд, тази година отбелязваме и 100 години от кървавия атентат в църквата „Света Неделя”, който е може би най-големият в Европа, а  рядко е споменаван като историческо събитие, чиято цел е смяна на  режима чрез насилие и терор от страна на БКП, коментира учителят.

В конкурса могат да се включат ученици от 7 до 12 клас от цялата страна, с реферати или презентации. Творбите им ще бъдат оценявани от научно жури с председател проф. д-р Милко Палангурски от Българска академия на науките.

Според  инициаторите на изложбата възраждането на паметта за жертвите на Народния съд цели не само да се отдаде почит към тях, но и да се поучим от тази мрачна и жестока част от историята ни, колкото и болезнена да е тя. За да не се допуска никога такава братоубийствена конфронтация в обществото ни, както преди 80 години.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *