
Напусна ни проф. д.ф.н. Иван Харалампиев, ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ от 1999 до 2007 г. Виден общественик, харизматичен и обичан от поколения студенти университетски преподавател. Изтъкнат български езиковед, носител на множество национални и международни отличия. Ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ от 1999 до 2007-а година, останал в историята на университета като един от най-успешните му ръководители с огромен принос за издигане престижа и авторитета на алма-матер. Почетен гражданин на Старата столица.
Проф. Харалампиев е роден на 11 ноември 1946 г. в Кюстендил. Завършва специалност „Българска филология“ във Великотърновския университет през 1973 г. и през следващата година започва там работа като аспирант. През 1999 г. защитава професура. Чете лекции по историческа граматика на българския език, по история на българския книжовен език до Възраждането и по развойни процеси в съвременния български език. Лектор по български език и култура в Университета „Лоранд Йотвьош“ на гр. Сегед, Унгария (1980 – 1983).
Зам.-директор на Великотърновския международен летен семинар (1983 – 1986). Директор на Семинара (1987). Ръководител на катедра „Старобългарски език, общо и славянско езикознание“ (1988 – 1999). Зам.-декан на Филологическия факултет (1986 – 1989). Зам.-ректор по учебните въпроси (1989 – 1995). Ректор на Великотърновския университет (1999 – 2007). Председател на Общото събрание на Великотърновския университет (от 2007).
Председател на великотърновския клон на Съюза на учените в България (от 1990). Член на Изпълнителното бюро на Съюза на учените в България (1994 – 1999). Член на Общото събрание на пълномощниците и на Управителния съвет на Съюза (от 2005).
Член на различни други обществени организации – Лайънс клуб, Българо-чешко и словашко дружество, Комитет „Васил Левски“, „Отворено общество“ и др.
Кандидат на филологическите науки с дисертация на тема „Наречията в книжовния български език през втората половина на 16 век (Евтимий Търновски)“ (1977). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Бъдещето на българския език от историческо гледище (Към проблематиката на езиковото прогнозиране)“ (1997).
Има над 150 публикации, от които 12 книги, учебници и учебни помагала.