
Не е Маргарита, Елена е. И не, няма правописна грешка в заглавието… Нейният свят е също толкова иносказателен и поетичен като Булгаковия роман. Творчеството й като пъстър калейдоскоп завърта приказен реализъм с класическа древна живопис, закодирани символи в пищни или минималистични натюрморти, реалистични „портрети“ на цветя, композиции от природни елементи, лирични пейзажи…
Всичко това, поднесено с усмивка, фино и провокиращо съзнанието, с елеганс, присъщ на истинските майстори. Каквато е и самата тя – Майстора Елена. Елена Стоева – дребничката и изящна като статуетка художничка, творяща на емблематичната улица „Гурко” във Велико Търново. Пред очите й от къщата, градена години наред, се разкрива истинското Търново, което спира дъха. И дърветата, с пилетата, накацали по тях.
Варненка по рождение, Елена Стоева от години диша търновския въздух като роден. Кой знае дали морето й е до колене, но е в сърцето й. И в шишенцата с корабчета и мидички, с пясък и лято, населяващи нейните „килери на душата”.
„Море в сърцето“, Елена Стоева
Кариерата
Витална, светла, въздушна, цветна, работлива, мечтаеща и много талантлива. Самата тя не може да повярва, че зад гърба си има над 34 самостоятелни изложби, участия в десетки общи експозиции в чужбина. Нейни творби са притежание на частни колекции у нас, в Швейцария, Германия, Австрия, Великобритания, Холандия и и др. Пише. Издаде книга с поетични творби.
„Нямам претенции да пиша шедьоври, но пиша искрено”.
За стиховете в стил хайку дори започнала да изучава йероглифи.Наред с няколкото езика, които владее и учи – френски, руски, английски, испански.
Сега подготвя поредната си изложба през лятото. „Ще е нещо амбициозно и голямо”, казва. Не е започнала още да рисува. Но ще започне. Има време…
В момента на преден план е друго. През март Елена събира във Велико Търново плеяда майстори, около 40. И все мъже. Нормално, миналата година пък доведе майсторките от цяла България. Още по-преди събра в изложба творбите на незабравимата Маргарита Пуева. Световноизвестна навън, непозната сред своите… „Не мога да допусна такива творци да бъдат забравяни!”
„Майсторът Маргарита”, „Дамите, Mariage d` amour“ и „Майстори” са част от мащабен проект на Сдружение „Клубът”, чийто създател е отново Елена Стоева. Идеята за Дамски изящен клуб дошла по време на пандемията – като светъл лъч за надежда и кураж в обърканото и страшно време. „Клубът” се родил ,след като започна войната в Украйна. „За да можем да се легитираме и да събираме помощи и дарения за семействата”.
Прави детски център и самата прекарва там часове наред. Сега като съорганизатор подготвя първи Фестивал на приложните изкуства във Велико Търново. Иска да продължат и майсторските класове, за които привлече едни от най-добрите поети, писатели, художници и музиканти.
А може и да не ги прави тези неща. Има си кариерата, прекрасния дом, любимата работа. Колко художници си стоят затворени в техния свят, отдадени изцяло на изкуството…
„Единица време да си спомниш“, Елена Стоева
Целите
„Винаги съм искала Велико Търново да се превърне в истинския културен център на България! Няма друг град в България, на който повече да му отива това. И като местоположение – близко сме до всички, и като пейзаж, и като атмосфера. Само да престанем да мислим за Стара планина като за Хималаите , че няма минаване, и това, което се случва в Южна България, да не стига до Северна…”
Това я води и не се отказва. Гори с идеите си. Така е и с предстоящата изложба.
„В последните повече от десет години централизацията на изкуството във всяко отношение достигна критична точка. Всички значими събития сякаш се случват основно в София и два по-големи града в страната, ако там има кой от София да им обърне внимание, визирам критици, журналисти, галеристи и прочие изкушени от изкуството хора.
Понятието „българско изкуство“ започна да се разбира като „това, което критиците, доколкото ги има и кураторите, доколкото могат да се нарекат така, посочват като такова“, вмятам „доколкото са запознати“, защото те също гледат основно това, което им е под носа, демек – представено в София или такова, от което могат да се вземат някакви пари от различни европейски фондове и от Фонд „Култура”.
В същото време много творци, към които не е насочен прожектора, си работят тихо и кротко с галерии у нас и в чужбина, получават награди, за които никой никога не чува и факт – представят българско изкуство по света.
Целта на изложбата „Майстори“ е да покаже част от тези творци на възможно най-голям брой хора, защото и те, и публиката, го заслужават. Повечето от тях никога не са били излагани във Велико Търново, което отбелязвам като тъжен факт. А и е време да се „помири” и да се укроти старата вражда между модерното и класическото изкуство, която става все по-агресивна.
Затова във Велико Търново ще си дадат среща автори от различни поколения, които творят в съвсем различни стилове – класици, наивисти, хиперреалисти, абстракционисти и т.н. Всички са доказани майстори, повечето от тях познавам, харесвам ги приятели са ми.
Няма риск от смесване на стилове в изложбата, напротив. Когато един човек е майстор, той може да прави каквото си иска и каква форма е избрал да покаже себе си, е негово решение. Важното е, че всички тези майстори владеят занаята до съвършенство.”
И докато тече организаторската работа – кореспонденция с авторите, логистика, срокове за получаване на творбите, варианти за транспорт, Елена не спира да попълва рафтовете на „килерите на душата” с думи-картини и слово в цвят, със спомени, болки, дълбоко скрити тайни, лични страхове, мечтания, копнежи. И любов…
„Свирепо настроение“, Елена Стоева
Любовта.
„С Николай сме заедно, откакто се помня. (б.а. Николай Стоев има над 20 самостоятелни изложби в България, Люксембург, Швейцария, САЩ и Холандия, десетки участия в колективни изяви в зад граница. От 1993 г. е постоянно представен в галерия “Naifs du monde entier” в Париж, Франция. Носител на редица престижни национални и международни награди, творбите му са притежание на частни галерии и колекционери на няколко континента).
„Докато строяхме къщата, известно време бяхме в едно ателие. Стативите – на влакче. По цял ден работим, после си говорим до среднощ. Вече сме през един етаж – качествен скок в отношенията ни… За да не търчим по стъпалата, си говорим по телефона. Сега чета Харари (б.а. проф. Ювал Ноа Харари е историк и автор на добили голяма популярност книги, един от най-влиятелните интелектуалци на нашето време). Той пише за изследванията на учените, които категорично са доказали, че любовта е химия и нищо друго. И при нас – химия. Не можем един без друг, но имаме негласно споразумение никой да не се меси в работата на другия без поискан съвет.“
Детето
Анастасия е поет, дизайнер, илюстратор и аниматор. С успешна първа стихосбирка, която вече има втори тираж. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в наши и чужди периодични издания. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списание Go Guide. Създател на редица късометражни анимационни филми. От 2023 е графичен дизайнер в издателство Musagena.
Освен това – музикална. 12 години свири на цигулка, има награди за джаз и поп пеене… Дете на майка и баща си, с таланти, умножени по пет…
Изкуството, любовта, детето, природата, обществената работа, изкуството, природата, детето, любовта, обществената работа, изкуството… Малкият голям свят на Елена Стоева. Майстора Елена, която чака с нетърпение Майсторите.